Решение № 5633 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 375/2020 г.

Решение № 5633 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 375/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Затвора – Бобов дол, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Е. Г., срещу Решение № 257 от 30.10.2019 г., постановено по адм. д. № 168 по описа на Административен съд - К. (АС - К.) за 2019 г. С него е отменена Заповед № 24 от 20.03.2019 г., издадена от началника на Затвора – гр. Б. дол, с която Н. К. е освободен от работа като пазач на КПП, считано от 23.03.2019 г. и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация деловодни разноски в размер на 10, 00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се становище, че съдът не съобразил спецификата на пенитенциарната дейност, в това число специфичната цел на осъществяваната от лишените от свобода трудова дейност в рамките на местата за лишаване от свобода (чл. 172 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, ЗИНЗС и чл. 163 и чл. 164 от Правилника за приложението на ЗИНЗС, ППЗИНЗС). В този смисъл и доколкото за включване в трудовата дейност се предпочитат лишени от свобода с цялостно добро поведение, съдът не отчел, че системното нарушаване на забраните и ограниченията по чл. 97 ЗИНЗС и неизпълнение на задълженията за спазването на установените правила по чл. 96 ЗИНЗС, е основание за отстраняване от трудова дейност на заеманата длъжност от домакинския щат на затвора. Необосновани, според касационния жалбоподател, били и изводите на съда за неосъществяване на фактическото основание за издаване на заповедта и по – конкретно за липса на нарушение на трудовите задължения от страна на настоящия ответник по касация, описани в длъжностната му характеристика. В тази връзка се твърди, че по делото било установено допуснато от К. нарушение на задължението по т. 3 от длъжностните му задължения на КПП 2 – да охранява имуществото в поверения му район и да не допуска изнасянето на вещи и предмети без разрешение на началника на общежитието. Обръща се внимание и на издадената на 20.03.2019 г. заповед за дисциплинарното наказване на лицето във връзка с установено изнасяне на вещи и предмети от охраняем район. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявената от К. жалба срещу Заповед № 24 от 20.03.2019 г., издадена от началника на Затвора – гр. Б. дол. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание на 19.04.2021 г. пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Представя молба – становище, в която заявява, че поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяната на обжалваното съдебно решение. Обосновава становище за неправилност на извода на съда, че дисциплинарните нарушения, заради които К. е наказан с влезли в сила заповеди за дисциплинарни наказания, не могат да бъдат основание за отстраняването му от работа. Твърди, че участието в трудова дейност на лишените от свобода се прекратява не само при наличието на посочените в чл. 170, ал. 2 и ал. 3 ППЗИНЗС обстоятелства, а и при преценка на компетентния орган при условията на оперативна самостоятелност, че предпоставките за упражняване на трудова дейност не са налице. Ответникът – Н. К. не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да остане в сила. Изразява становище, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че дисциплинарните нарушения на лишения от свобода, за които е бил дисциплинарно наказан, не съставлява негативно отношение към трудовата дейност по смисъла на чл. 170, ал. 2 ППЗИНЗС. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на подробно и обстоятелствено установеното по делото от фактическа страна съдът направил извод за допустимост и основателност на предявеното от К. оспорване. Приел, че спорната заповед е валиден индивидуален административен акт, издадена при спазване на административнопроизводствените правила, в установената от закона писмена форма, вкл. относно мотивирането на заповедта, но при допуснато нарушение на материалния закон, поради което като незаконосъобразна я отменил. Съдът приел, че заповедта е издадена при отсъствие на основанията по чл. 170, ал. 3, във вр. с ал. 2 ППЗИНЗС, които регламентират предпоставките за издаване на акт за освобождаване от работа. Позовал се на липсата на данни и твърдения за обективна невъзможност за К. да изпълнява възложената му работа, поради което подложил на преценка обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 170, ал. 2 ППЗИНЗС. Като съобразил установеното по делото, съдът направил извод, че не са налице сочените в разпоредбата материалноправни основания за издаване на оспорената заповед. Съобразил, че същата е мотивирана от органа с фактите, съдържащи се в докладни записки с № 430/12.03.2019 г. и № 444/15.03.2019 г., а описаното поведение на лишения от свобода съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС, във вр. с чл. 96, т. 3 и чл. 97, т. 1 ЗИНЗС, за извършването на което му е наложено дисциплинарното наказание по чл. 101, т. 6 ЗИНЗС с влязла в сила заповед (по първата докладна записка) и дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с ал. 1 ЗИНЗС, за извършването на което му е наложено дисциплинарното наказание по чл. 101, т. 5 ЗИНЗС с влязла в сила заповед (по втората докладна записка). Приел, че притежаването на вещите, намерени при обиска и претърсването на процесната дата по първата докладна записка, не представлява негативно отношение към трудовата дейност от вида на предвидените в чл. 170, ал. 2 ППЗИНЗС и не може да се квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото не е свързано пряко с осъществяваната трудова дейност и длъжностните задължения на оспорващия като пазач на КПП, описани в приложената по делото длъжностна характеристика. Посочил, че действията на К. не нарушават възложените му трудови функции, вкл. и забраната за изнасяне на вещи и предмети от поверения му район. Съобразил, че за описаните в докладната записка дървени дръжки не се установява произхода и собствеността им, като липсват и доказателства за това, че същите са част от охраняваното имущество, поради което намерението на жалбоподателя да ги занесе в дома си, не може категорично да се квалифицира като нарушение на трудовите задължения по т. 4, съответно по т. 3 от длъжностната характеристика, респективно като тежко нарушение на трудовата дисциплина. Идентични констатации съдът направил и по отношение на обстоятелствата в ДЗ № 444/15.03.2019 г. и становището към нея. За безспорно приел, че при претърсването на 13.03.2019 г. на помещение в района на охранявания обект са намерени вещи, за част от които се сочи, че попадат сред забранените за притежаване от лишени от свобода лица. Направил обаче извод, че това поведение макар да е дисциплинарно нарушение, не съставлява негативно отношение към трудовата дейност, съответно тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като съхраняването на вещи в поверения за охрана обект, само по себе си не се отразява негативно върху качеството на осъществяваната трудова дейност в аспекта на задълженията по длъжностна характеристика. По тези причини съдът приел, че не са установени и доказани материалноправните предпоставки по чл. 170, ал. 3, във вр. с ал. 2 ППЗИНЗС за издаване на оспорената заповед, поради което отменил същата поради наличие на основание по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е издирил приложимия материален закон и въз основа на цялостно, подробно и обстоятелствено изяснена фактическа обстановка е направил обосновани на събраните по делото доказателства изводи. Съставът на АС - К. е извършил дължимата служебна проверка относно законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК и изводът му за нейната незаконосъобразност поради допуснато при издаването й нарушение на материалния закон се споделя от настоящия състав. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Неоправдано касационният жалбоподател се позовава на разпоредбите на чл. 172 ЗИНЗС и чл. 163 и чл. 164 ППЗИНЗС (касаещи участието в трудова дейност и включването в работа), доколкото те са неотносими пряко към преценката за законосъобразност на спорната заповед в казуса. В тази насока съдът правилно е взел предвид разписаното по чл. 170, ал. 3, във вр. с ал. 2 ППЗИНЗС, като е съобразил липсата на доказателства за осъществяване на предвидените в правната норма предпоставки за освобождаване на К. от работа. В този смисъл не се възприема като основателно направеното от началника на Затвора – Бобов дол касационно оплакване за стеснително тълкуване в обжалваното решение на относимите към казуса правни норми, касаещи правото на труд на лишените от свобода лица и основанията им за освобождаване от работа. Неоснователно също така се поддържа становище от касационния жалбоподател за наличие на предпоставките за издаване на заповедта по причина установеното по делото извършване на нарушение от страна на лишения от свобода на задълженията му по т. 3 от длъжностната характеристика, длъжностни задължения КПП 2. Както правилно е прието и от първоинстанционния съд, то не съставлява негативно отношение към трудовата дейност, съответно тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като съхраняването на вещи в поверения за охрана обект и изнасянето, само по себе си не се отразява негативно върху качеството на осъществяваната трудова дейност в аспекта на задълженията по длъжностната характеристика. В тази насока относно квалификацията на нарушенията, за които К. е наказан, настоящият състав съобрази и липсата на мотиви на административния орган в тази връзка. Ето защо и доколкото не са налице релевираните касационни основания, обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение