Решение № 7662 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9070/2008 г.

Решение № 7662 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9070/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като жалба) от Ганка Петрова Русенова, Петя Георгиева Михайлова и Вили Георгиева Русенова от София, срещу решение № 269/24.04.2008 г. по адм. д. № 710/2008 г. на Административен съд София-град, II отделение, 36 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касаторите срещу Заповед № РД 22-010/26.03.2007 г. на зам. областен управител на област София, с която е постановен отказ да се уважи искането им за обезщетение с жилищни компенсаторни записи по реда на чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ, тъй като молбата им с това искане е подадена след изтичане на преклузивния срок. Приел, че Заповедта е издадена от компетентен административен орган с делегирани законосъобразни правомощия от областния управител на област София, по издадена Заповед № РД 15-284/12.03.2005 г., съобразно разпоредбите на чл. 30, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията и § 6 от ПЗР на ЗОСОИ с ДВ, бр. 9/2000 г., поради което не е нищожна. Разгледан спора по същество, съдът приел отказа за правилен и законосъобразен, тъй като жалбоподателите са подали искането си за обезщетение с молба от 30.08.2006 г., което е извън преклузивния двумесечен срок по чл. 9, ал. 4 във връзка с ал. 3 ЗОСОИ. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства. Касационната жалба е неоснователна. Касаторите са направили две искания - прогласяване на обжалваната заповед като нищожна, издадена от некомпетентен административен орган и ако не се уважи искането им, отмяна на заповедта като незаконосъобразна. По първото искане съдът в съответствие с издадената от областния управител на област София заповед е приел, че зам. областния управител Сталин Генадиев Йорданов е действал с редовни правомощия, прехвърлени му от областния управител със Заповед № РД 15-284/12.03.2005 г. Още през 2000 г. с ДВ, бр. 9 в ПЗР на ЗОСОИ е създаден § 6, съобразно който се даде възможност на министрите, ръководителите на ведомства и областните управители да могат да възлагат на своите заместници, осъществяването на правата и задълженията по ЗОСОИ. В случая, областния управител на област София през 2005 г. е издал заповедта на своя заместник Сталин Генадиев Йорданов или към момента на постановения отказ, той е бил компетентния адм. орган, или обжалваната заповед не е нищожна. По искането за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, съдът правилно е приел жалбата за неоснователна. По реда на чл. 7 ЗВСОНИ срещу жалбоподателите е бил предявен иск за предаване владението на част от недвижим имот на собствениците му. Окончателно третата инстанция е оставила в сила решението на 06.12.2001 г. по гр. д. № 120/2001 г. на ВКС, IV отделение. От тази дата до момента на подаденото заявление от жалбоподателите до областния управител рег. № 94 ГГ (90 от 30.08.2006 г. с искане за присъждане обезщетение с жилищни компенсаторни записи, за стойността на отнетия им недвижим имот е изтекъл преклузивния двумесечен срок по чл. 9, ал. 4 във връзка с ал. 3 ЗОСОИ. Правилно съдът е приел, че с изтичането на този срок е преклудирано и правото им на обезщетение по ЗОСОИ. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение