Решение № 14548 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6205/2014 г.

Решение № 14548 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6205/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началника на Регионален отдел (РО) Инспекция за държавен технически надзор (ИДТН) - Южна България в Главна дирекция ИДТН на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), срещу съдебно решение № 678 от 14.03.2014 г. постановено по адм. дело № 981 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пловдив. Касационният жалбоподател, лично и чрез процесуалния му представител, сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че в решението неправилно се твърди, че основния въпрос по същество е "налице ли е преустройство на газстанцията, дали на място има друга колонка за битова газ и къде се намира тя". Видно от оспорената заповед, основния въпрос е "налице ли е неизпълнение на установените изисквания в Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове (НУБЕТНГСИВВГ). В заповедта, издадена на основание чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗТИП, е записано, че е налице неизпълнение на законови изисквания относно газовата инсталация (ГИ) и пункта за пълнене на туристически бутилки за пропан бутан с обем до 5 dm, намиращи се на територията на автомобилната газоснабдителна станция (АГСС), които съоръжения са с повишена опасност по смисъла на чл. 32 от ЗТИП. Никъде не е записано, че става въпрос за преустройство на самата АГСС. Първоначално изградената АГСС е имала две колонки за изграждане на автомобилни газови уредби (АГУ) и няма предвиден пункт за пълнене на туристически бутилки. На 14.03.2013 г. Христо Христов - главен инспектор в РО ИДТН - Пловдив е извършил проверка и е установил, че едната колонка за зареждане на АГУ на територията на АГСС е изолирана и че на ГИ, която досега е захранвала колонката е извършено преустройство. Последното се изразява в това, че конструкцията на ГИ е променена - ГИ е удължена и тя вече захранва електронна везна с пункт за пълнене на туристически бутилки за пропан бутан с обем до 5 dm, а не колонката. Поради това преустройство ГИ е престанала да съответства на техническата й документация. Това представлява неизпълнение на изискването на чл. 114, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1, т. 3 от НУБЕТНГСИВВГ, посочено по-общо в чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП. Оспорва заключението на приетата в хода на производството пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Излага, че от 14.03.2013 (датата на проверката) до 30.10.2013 г. (датата на назначаването на експертизата) е изминал голям период от време, през който е неясно какво се е случило с горепосочените две съоръжения, намиращи се на територията на АГСС. Никъде в заключението не е посочено, дали ГИ, която е захранвала едната газова колонка, намираща се до пункта с електронната везна, все още захранва същата и дали ГИ вече захранва само пункта, а не и колонката. Сочи, че не отговаря на истината отразеното в заключението, че в окончателния доклад от 13.09.2002 г. от независимия строителен надзор, издаден от ЕТ "Дунчев - Господин Дунчев" и в констативния протокол № 127 от 16.10.2002 г. за издаване на разрешение за ползване е посочено, че едната колонка е оборудвана с пункт за зареждане на газови бутилки и електрона везна. Прави искане към съда решението да бъде отменено. Ответникът - "Александър Комерс 1" ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представени по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Видно от разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗТИП, служителите от Главна дирекция ИДТН са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки (ПАМ) от вида на оспорената в първоинстанционното производство. В настоящия случай оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена от началника на Регионален отдел ИДТН - Пловдив в Главна дирекция ИДТН. Съгласно приложената към касационната жалба заповед № А-083 от 4.03.2014 г. на председателя на ДАМТН е утвърдена нова структура на ДАМТН, считано от 4.03.2014 г., като в Главна дирекция ИДТН е създаден Регионален отдел ИДТН - Южна България. Видно от т. I. 3. от заповед № А-111 от 20.03.2014 г. на председателя на ДАМТН териториалният обхват на Регионален отдел ИДТН - Южна България включва областите Пловдивска, Пазарджишка, Смолянска, Кърджалийска, Хасковска, Старозагорска, Бургаска, Сливенска и Ямболска. Считано от 4.03.2014 г. Регионален отдел ИДТН - Пловдив не съществува, съответно органът издал оспорената в първоинстанционното производство заповед е закрит. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 2 от АПК и предвид посочените структурни промени в организационно-управленска структура на ДАМТН и структурирането на новите отдели в Главна дирекция ИДТН, началникът на Регионален отдел ИДТН - Южна България се явява овластен с компетентността да издава същите актове орган, поради което подадената от него касационна жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба се явява основателна. С обжалваното решение съдът е отменил, по жалба на Александър Комерс 1" ООД, заповед № 102 от 15.03.2013 г. на началника на РО ИДТН - Пловдив, с която по отношение на дружеството е наложена ПАМ по чл. 49, ал. 3 от ЗТИП и е осъдил РО ИДТН - Пловдив да заплати на "Александър Комерс 1" ООД съдебни разноски в размер на 600, 00 лв. Решението, е постановено е при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Тази разпоредба в случая е нарушена. В оспореното в настоящето производство съдебно решение липсват фактически установявания по спорния предмет, а направените правни изводи са вътрешно противоречиви. В решението е изложено, че предмет на обжалване е заповед № 102 от 15.03.2013 г. на началника на РО ИДТН - Пловдив, с която по отношение на "Александър Комерс - 1" ООД е наложена ПАМ по чл. 49, ал. 3 от ЗТИП и е посочено съдържанието на заповедта. Противно на съдържащото се на стр. 89 от делото становище по доказателствата и становище по същество, дадено от началника на РО ИДТН - Пловдив, в решението е отразено, че ответникът не е изразил становище по оспорването. Посочено е, че към жалбата са приложени писмени доказателства, описани в решението, а от община Смолян са представени и приети като доказателства строителни книжа за обекта. Относно приетата по делото СТЕ, в решението не е обсъдено даденото от експерта и неоспорено своевременно от ответника заключение по поставената му задача. Неправилно е прието, че основния въпрос по същество е "налице ли е преустройство на газстанцията, дали на място има колонка за битова газ и къде се намира тя." В решението са възпроизведени части от определение № 7549 от 4.06.2013 г. постановено по адм. дело № 6102 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, без съдът да обсъди и направи собствен анализ на нито едно представено по делото писмено доказателство. Изложено е, че "в съдебното производство не се доказа по безспорен начин наличието на преустройство.... ", като същевременно е прието за установено, че "..... колонката за зареждане на автомобили е изолирана и инсталацията е удължена за захранване на електронна везна за пълнене на туристически бутилки". В последното именно се състои твърдяното от административния орган преустройство на газовата инсталация. В този смисъл в решението липсват конкретни мотиви във връзка с това приема ли съдът за установено или не, извършването на нарушение на чл. 46, ал. 2, т. 3 ЗТИП и на чл. 114, ал. 2, т. 4 от НУБЕТНГСИВВГ от страна на "Александър - Комерс 1" ООД, конкретно - счита ли, че е извършено описаното в заповедта преустройство на газовата инсталация за пропан-бутан, находяща се в стопанисваната от дружеството автомобилна газоснабдителна станция, в несъответствие с одобрената за станцията техническа документация. Предвид изложеното съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК и не дава отговор на спорните фактически и правни въпроси. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Отмяната на административния акт, при липса на фактически установявания досежно спорните обстоятелства и вътрешната противоречивост на правните изводи на съда, препятстват възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение. С оглед забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция съгласно чл. 220 от АПК, така постановеното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички доказателства поотделно и в съвкупност, ведно с твърденията и възраженията на страните, да изложи съображенията си относно това какво приема за установено от фактическа страна по релевантните за спора обстоятелства и да основе решението си върху приетите от него за установени фактически обстоятелства, като даде отговор на поставените правни въпроси относно законосъобразността на приложената с оспорената заповед принудителна административна мярка. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение