Решение № 9327 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10300/2011 г.

Решение № 9327 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10300/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Симеон Иванов Христов, съдебен адрес гр. София, ул. "Св. Иван Рилски" № 6, ет. 3, ап. 7 срещу решение № 2001 от 28.04.2011 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3604/2010 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Христов срещу заповед № 5546 от 12.04.2010 г. на началника на 07 районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която са отнети разрешенията за носене и за съхранение на ловна гладкоцевна пушка "ИЖ", калибър 12, № 40435 и ловна пушка "ИЖ", калибър 7, 62, № 03940201В.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 26, 34 и 35 АПК. Неправилно приел, че невръчването на съобщението за започване на административното производство не е съществено нарушение. Неправилно приел също, че наказателното преследване се счита започнало с образуването на наказателното производство без по него да има обвиняем, а не едва, когато на съответното лице се повдигне обвинение по реда на чл. 219 НПК и то има качеството на обвиняем по смисъла на чл. 54 НПК. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Мирослав Христов, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - началникът на 07 районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и с оглед на представените по делото доказателства за започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер съдът правилно приложил материалния закон.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Симеон Христов притежавал разрешение за носене и съхранение на ловно оръжие - ловна гладкоцевна пушка "ИЖ", калибър 12, № 40435 и ловна пушка "ИЖ", калибър 7, 62, № 03940201В, валидно до 14.04.2012 г.

1. В централната информационна система "Полиция - КОС" постъпила информация, че спрямо него има заявителски материал № 620 от 07.10.2009 г. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. При извършена проверка било установено, че срещу Христов е образувано досъдебно производство № ЗМ-620/09 г. по описа на Столичната дирекция на вътрешните работи, привлечен е в качеството на обвиняем и му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК като му е наложена мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 1000 лв.

1. С оглед на така установеното съответният полицейски инспектор изготвил докладна записка до ответника по касационната жалба с предложение за стартиране на процедура за отнемане на разрешенията за оръжие.

1. С писмо, рег. № К-2012 от 10.03.2010 г., на касатора било изпратено съобщение за започване на административното производство. Съобщението било изпратено по пощата, но не било получено от касатора, тъй като пощенската пратка не била потърсена.

1. В резултат на проведеното административно производство, на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за контрол върху въоръженията, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ отм.), била постановена заповед № 5546 от 12.04.2010 г., с която на Христов били отнети издадените разрешения.

1. В хода на съдебното производство по делото постъпили удостоверения от Софийска градска и районна прокуратура, в които било посочено, че спрямо Христов било образувано досъдебно производство № 620/09 г. по описа на Столичната дирекция на вътрешните работи, прокурорска преписка № 53142/09 г. по описа на Софийска районна прокуратура за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, което не било приключило.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при правилно посочени фактически и правни основания. Приел, че в хода на административното производство органът не допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, дори и да се приеме за нарушение неуведомяването на касатора за започналото административно производство, то нарушението не е съществено, тъй като той упражнил правото си на жалба и имал възможност да ангажира доказателства, но не го е направил. Приел, че е налице хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗКВВООБ (отм.), тъй като спрямо Христов е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърли жалбата.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за спора факти и настоящата инстанция ги приема като правилно, точно и пълно доказани. Безспорно е, че касаторът притежавал разрешение за съхранение и притежаване на ловно оръжие. Безспорно е също, че срещу него било образувано досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер. Спорът е досежно приложението на закона. Възраженията на касатора са две - за неправилно приети от съда за несъществени допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила и за неправилно определяне на качеството, което притежателя на разрешително трябва да има в наказателното производство.

По твърдението за съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 26, 34 и 35 АПК:

От доказателствата по делото е видно, че изпратеното от органа съобщение по чл. 26, ал. 1 АПК за започналото административно производство не е достигнало до касатора. Сам по себе си този факт безспорно е нарушение на административнопроизводствените правила. Но нормата на чл. 26 АПК не е от вида норми, чието нарушение автоматично представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За да се прецени съществено ли е това нарушение е необходимо да се установи могло ли е то да повлияе на съдържанието на акта и реално довело ли е до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. В хипотезата на релевантната правна норма - чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗКВВООБ (отм.), законодателят е включил, при условията на алтернативност, два юридически факта, наличието на които обосновават необходимостта от отнемане на разрешителните за оръжие -лицето да е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него да е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. В случая релевантния юридически факт - образувано досъдебно производство е осъществен от структура, в чиято система се намира самия административен орган - Столичната дирекция на вътрешните работи, и за него касаторът е надлежно информиран, тъй като той е осъществен с негово участие - повдигнато му е обвинение, наложена му мярка за неотклонение "парична гаранция", която е изпълнена. Следователно в конкретния случай първо, касаторът е надлежно информиран за правопораждащия факт. Второ, други факти, нямат отношение към предмета на административното производство. И трето, органът действа в условията на обвързана компетентност. Това означава, че допуснатото нарушение не би могло да повлияе на съдържанието на акта. Що се отнася до нарушаване на правото на защита на касатора следва да се посочи, че в конкретния случай органът изпълнил задължението си да уведоми касатора за започналото административно производство - съобщението е изпратено по пощата, на адреса за кореспонденция. Не са налице данни, че адресът е неизвестен, за да се приложи разпоредбата на чл. 61, ал. 3 АПК. Напротив, адресът е известен, но изпратеното съобщение не е било потърсено от касатора. Следователно в конкретния случай фактическото неизпълнение на чл. 26, ал. 1 АПК не е съществено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, както правилно приел съда.

Доколкото касаторът не е бил уведомен за започналото административно производство, то безспорно е налице и нарушение на чл. 34, ал. 1 и 3 АПК. По принцип нормата на чл. 34 АПК гарантира участието на страните в административното производство и с оглед на това - постановяване на акта при най-пълно и точно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. В конкретния случай, с оглед на релевантните факти и компетентността на органа касаторът не би бил в състояние да приведе факти и обстоятелства различни от обсъдените от органа. Впрочем, това е видно и от факта, че в хода на съдебното производство касаторът не е ангажирал каквито и да било други доказателства, нито е изложил доводи, които да водят до извод, различен от този на органа. Т. е. макар и допуснато, в конкретния случай нарушението не е съществено, тъй като не се е отразило на съдържанието на акта.

Неоснователно е твърдението на касатора за допуснато нарушение на чл. 35 АПК. Видно от доказателствата по делото органът постановил акта си след като изяснил всички фактите и обстоятелствата от значение за случая, т. е. спазил разпоредбата на чл. 35 АПК.

Видно от изложеното, органът не е допуснал нарушение на чл. 35 АПК, а допуснатото нарушение на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и 3 АПК в конкретния случай не е съществено, тъй като не се е отразило на съдържанието на постановения административен акт. Първоинстанционният съд като достигнал до този правен извод правилно приложил закона и не е допуснал неговото нарушаване.

По твърдението за неправилно определяне на качеството, което притежателя на разрешително трябва да има в наказателното производство:

Видно от доказателствата по делото, спрямо касатора е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Образувано е досъдебно производство, повдигнато му е обвинение, взета му е мярка за неотклонение. С оглед на това съдът правилно приел, че той има исканото от правната норма качество, което обуславя и предприетите спрямо него мерки. Вярно е, че законодателят предвидил като основание за отнемане на разрешението не само осъждането за умишлено престъпление от общ характер, а и самия факт на образуване на наказателно производство. По този начин той приравнил по правни последици образуването на наказателно производство и осъждането, но вероятно потенциалната опасност на правно-регламентираната дейност - притежаване и носене на огнестрелно оръжие, го е мотивирала да бъде изключително рестриктивен. Релевантното в случая е, че исканото от правната норма качество на адресата на акта е надлежно доказано, поради което твърденията на касатора за неправилното му определяне са неоснователни.

Видно от изложеното твърдяните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото и приложил правилно материалния закон. С оглед на това и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд