Решение № 5937 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7554/2011 г.

Решение № 5937 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7554/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Емка - 68" ЕООД с. Сърница, община Велинград, подадена чрез адв. И. Палев, пълномощник на Салих Реджепов Пилев, управител на дружеството, против решението, постановено по адм. дело № 1653/2009 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив, с което решение е отхвърлена жалба против ревизионен акт /РА/ № 130900123/12.06.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 582/27.08.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита, изготвена от юрск. Кузева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд - Пловдив, е отхвърлил жалбата на "Емка - 68" ЕООД с. Сърница, против РА № 130900123/12.06.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, в частта, потвърдена с Решение № 582/27.08.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 27266 лв. и лихви- 1285,82 лв., както следва по доставчици: 1. в размер на 14 016 лв. по три фактури за сеч и извоз на дървесина /№ № 6/16.06.2008 г., 7/27.06.2008 г. и 211/29.10.2008 г./, издадени от "Задмория" ЕООД и 2. в размер на 13250 лв. по три фактури за сеч и извоз на дървесина /№ № 1126/17.10.2008 г., 1127/24.10.2008 г. и 1131/28.10.2008 г./, издадени от "Метал комерс" ЕООД. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките на дървен материал. Съдът е обсъдил всички писмени и гласни доказателства, както и заключенията на назначените и приети съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Касационните оплаквания са за допуснати нарушения на материалния закон с оглед извода на съда, че в хода на проведената ревизия не са допуснати съществени процесуални нарушения. Касационното оплакване е неоснователно. Изводът на съда относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, е законосъобразен. Не е спорно, че ПИНП на физически лица /по насрещни проверки, вкл. и по делегация, на работниците на доставчика "Метал комерс"/ са съставени след определения с последната ЗВР краен срок за завършването й - 12.04.2009 г. Срокът за извършване на ревизионното производство няма преклузивен характер относно възможността за събиране на доказателства. Няма пречка доказателства да се събират и след приключване на ревизията, както от решаващия орган по реда на чл. 155, ал. 3 вр. с чл. 37 ДОПК, така и от съда по реда на чл. 160 ДОПК и § 2 от същия кодекс, във връзка с чл. 171, ал. 2 АПК. Процесуалното нарушение не е съществено и не обуславя незаконосъобразност на ревизионния акт като краен резултат. В съответствие с нормата на чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът решава правния спор по същество като, дори и при допуснато процесуално нарушение, валидира действията по събиране на доказателства, проверявайки всички материалноправни предпоставки за възникване правото на данъчен кредит и установява дължимостта на данъчните задължения и техния размер с оглед доказателствата, събрани административното и съдебното производство. В случая събраните доказателства, след приключване на ревизията, не са довели до неправилно приложение на материалния закон или до необоснованост на фактическите констатации, поради което не са съществени и не съставляват основание за отмяна на РА. Освен това тези доказателства са обсъдени в издадения РА и са предоставени на ревизираното лице ведно с всички доказателства, събрани в хода на ревизионното производство. Ето защо изводът е, че нарушението не е съществено, тъй като не е нарушено и правото на защита на жалбоподател, който е имал процесуална възможност да вземе отношение по тези доказателства в съдебната фаза на производството, съответно да ангажира и други доказателства. Касаторът излага твърдения и за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение като твърди, че са събрани достатъчно доказателства за реалността на извършените доставки като се позовава на заключение на допълнителната ССчЕ и показанията на св. Дъвков. Оплакването е неоснователно. Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка, по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. По аргумент на противното на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС данъкът /ДДС/ следва да е начислен правомерно, което при систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС означава, че доставката следва да е извършена, стоките да са получени, т. е. доставката трябва да е реална. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретния положителен факт - доставка и, както правилно е посочил съда, са в две групи - установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката /материална, кадрова, техническа обезпеченост/ и прякото й реализиране /разплащане, протоколи за приемане на работата и съответно индивидуализация на родово определените вещи, транспортиране и съхранение, последващо реализиране и др./. В конкретния случай, правилно е прието от съда, че редовно водената счетоводна отчетност и заплащането на доставките сами по себе си не установяват реалност на доставките, а за останалите относими обстоятелства не се установява от ревизираното лице, че доставките на дървен материал са извършени. По отношение на тези изводи на съда не се сочат конкретни касационни оплаквания. В изпълнение на задължението си са служебна проверка на материалната законосъобразност на обжалвания акт, касационният съд намира, че решението е постановено в съответствие със събраните доказателства, направени са правилни фактически и правни изводи. В тази връзка е установено, че двамата доставчици нямат кадрова обезпеченост за доставка на дървесина във вида и количеството по процесните фактури. Съгласно заключение на СТЕ - сечта, товаренето и извозването на тази дървесина не е възможно с наличния кадрови ресурс и наличния материален ресурс /по 2 бр. моторни триони/, и при двамата доставчика, имащи за основен предмет на дейност, такава различна от дърводобива. Няма събрани данни относно индивидуализацията на дървесината, фактурирана като родово определена вещ, а оттам и за прехвърляне на право на собственост върху нея. Не са били спазени специалните изисквания на ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му - не са представени данни да е съставен и съответно представен технологичен план, одобрен от директор на лесничейство и проверител, доставчиците да се лицензирани за извършване на дейност в горския фонд, да са издадени позволителни за транспортиране на дървен материал на името на доставчика или получателя, да е водена отчетност по чл. 133 и сл. ППЗГ. От друга страна, според св. Дъвков, счетоводител на ревизираното лице, двамата процесни доставчици са имали отношения с "Емка - 68" и са извършвали уговорените и фактурирани дейности. Правилно съдът е приел, че тези показания не се подкрепят от останалите събрани доказателства в тяхната съвкупност, поради което сами по себе си не са достатъчни, за да установят, при условията на пълно доказване, всички положителни факти, имащи отношение към изводите за реалност на доставките. По изложените съображения, предвид приетата неоснователност на касационните оплаквания и установената валидност, допустимост и материална законосъобразност на обжалваното решение, същото следва да се остави в сила. При този изход на спора не се следват разноски за жалбоподателя. В полза на ответника по касация се дължи заплащане на поисканото юрисконсултско възнаграждение - съобразно оценяемия материален интерес по ревизионния акт, в размера по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но коригиран по реда на чл. 9 от наредбата - приложим по аналогия и при липсата на данни за явяване на юрисконсулта в съдебно заседание в касационното производство. Дължимите разноски са в размер на 776 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,