Решение № 396 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2012 г.

Решение № 396 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 304 от ГПК и е образувано въз основа на подадената от С. В. Н. и Леда Б. Н. - двамата съпрузи от [населено място] молба за отмяна с вх. № 1025564 от 26.06.12 г. на влязлото в сила решение № I-043-78 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 18442/10 г. на Районен съд София. Мотивирана е с твърдение, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /1.02.10 г./ и двамата молители са били ползватели на имота, а осъдителното решение на съда е постановено само по отношение на първия. Твърди се, че втората молителка има качеството на необходим другар и неуведомяването й за воденото производство е нарушило правото й на защита. Искат влезлия в сила съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане с указание за съблюдаване на правото на защита и осигуряване на надлежно процесуално представителство на неучаствалото трето лице. С решението, чиято отмяна се иска СРС е призна ла за установено по предявените от [фирма] искове, че С. В. Н. дължи на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1 280.95 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 01.07 г. - м. 04.09 г. в топлоснабден имот, находящ се в [населено място] [жк] бл. 708 вх. 1 ап. 1 ведно със законната лихва, считано от 1.02.10 г. и сумата 276.17 лв. - лихва за забава за периода 1.03.07 г. - 16.12.09 г., като са отхвърлени исковете до останалия претендиран размер. Решението е влязло в сила на 24.04.2012 г. Срещу подадената молба за отмяна не е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК. В съдебно заседание молителите не се явяват лично, но се представляват от процесуален представител, който поддържа подадената молба и желае тя да бъде удовлетворена. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата, намира молбата за недопустима, по следните съображения: Молителят С. В. Н. няма правен интерес да иска отмяна, защото е участвал в производството по гр. д. № 18442/10 г. на Районен съд София и не е лице по смисъла на чл. 304 от ГПК, имащо право да иска отмяна, а и не навежда доводи, сочещи наличие за него на някое от изчерпателно изброените в чл. 303 от ГПК основания. Молителката Леда Б. Н. също няма правен интерес да иска отмяна. Тъй като тя не е участвала в производството по гр. д. № 18442/10 г. на Районен съд София, тя може да претендира отмяна само в хипотезата по чл. 304 от ГПК - ако е лице, спрямо което решението, чиято отмяна се иска има сила на присъдено нещо. Настоящият случай обаче не е такъв. С решението, чиято отмяна се иска, е признато за установено по отношение на ответника - съпруг, че дължи суми за незаплатена топлинна енергия. Съгласно СК - за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството, двамата съпрузи носят солидарна отговорност. При искове срещу солидарни длъжници е налице обикновено, а не необходимо другарство. Независимо, че в случая - не се представят доказателства, че имотът, за който е присъдена процесната сума за заплащане на топлинна енергия е семейна имуществена собственост, следва да се посочи, че съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД - кредиторът може да предяви иск за заплащане на консумативните разходи за семейното жилище само срещу единия солидарен длъжник. Следователно - молителката Н. като обикновен, а не необходим другар няма право да иска отмяна на влязлото в сила спрямо нейния съпруг решение. Подадената молба за отмяна като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, поради което Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение