Решение № 771 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 917/2010 г.

Решение № 771 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 917/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. С решение № 299 от 22.05.2009 г. по гр. д. № 867/2008 г. на Добрички окръжен съд, влязло в сила по реда на чл. 296, т. 3 ГПК на 28.01.2010 г., е отхвърлен искът, предявен от Г. Д. К. с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото за възстановяване на нива от 30 дка в землището на [населено място], местността "М. юк", бивша собственост на неговия дядо М. Я. К. На 21.06.2010 г. ищецът е подал молба за отмяна на горното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представя нови писмени доказателства- нотариално заверена декларация от М. И. Й., у-ние от 15.04.2010 г. от ОСЗ - К., р. № 197/28.01.1994 г. и протокол за въвод от ПК [населено място], издадени в полза на наследниците на М. П. и договор за доброволна делба. Поддържа, че тези доказателства са от съществено значение за делото, но не е знаел за тях и не е могъл да ги представи. Ответникът [община] изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Предявеният иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е отхвърлен по съображения, че ищецът не е доказал наследодателят му М. Я. К. - починал през 1934 г., да е бил собственик на имота, предмет на делото - нива от 30 дка в м. "М. юк", в землището на [населено място]. Прието е, че представената декларация от наследодателя, подадена през 1924 г. по реда на Закона за организация на Нова Д. от 1914 г., където в п. 23 фигурира процесната нива, не установява с категоричност, че същият е бил собственик на нивата и към момента на смъртта си или към момента на образуване на ТКЗС, нито фигурира сред имотите, записани на името на наследниците му, съгласно проверените от вещо лице документи - списък на кооператорите, протоколи за земеустройване на ТКЗС и протоколи за причисляване към Държавния поземлен фонд. Според изложеното в молбата за отмяна наследодателят М. К. действително е притежавал нивата от 30 дка в м. "М. юк" и това било видно от декларацията от 1924 г., където нивата е описана в п. 23, а също и от представените пред въззивния съд решение № 741 от 18 април 1927 г. за проверка на собствеността и отчуждаване на т. н. третини. Освен това се твърди, че тази нива била внесена в ТКЗС от лицето М. Д. П., но тъй като същият не бил собственик, не му е възстановена от поземлената комисия, а следвало да се възстанови на наследниците на М. К.. Представят се като нови писмени доказателства нотариално заверена декларация от наследник на М. П. и решение на поземлената комисия за възстановяване имотите на последния, които според молителя имат значение за изхода на спора. С оглед на данните по делото настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение преценява молбата като неоснователна и затова същата следва да се остави без уважение. Обстоятелствата, свързани с данните, че трето за спора лице - М. П., е внесъл в ТКЗС 30 дка ниви, а е записано, че това са ниви от наследниците на М. К., не е ново по делото, тъй като е било констатирано и описано в заключението на в. л. инж. П. М., а освен това е обсъдено в решението на въззивния съд. Представените писмени доказателства не дават някаква допълнителна информация относно това обстоятелство, за да имат значение за делото. Дори и да е вярно твърдението, че по партидата на М. П. е записана чужда земя, нищо не сочи, че описаните 30 дка са именно търсената нива в м. "М. Юк". Такъв извод не може да се направи и от данните /според представеното решение на ПК/, че на М. П. са възстановени само неговите 50 дка, тъй като не се дава обяснение защо той внася чужди имоти и че това са именно претендираните 30 дка в м. "М. юк". Нотариално заверената декларация от М. И. Й. - наследник на М. П. по съществото си представлява свидетелстване за определени факти, поради което не е писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не може да обоснове отмяна на решението. Следователно фактите, които се твърдят от молителя, са били известни на съда, обсъдени са в решението и са направени определени изводи. Дали тези изводи са обосновани или не, е предмет на проверка по реда на редовното обжалване на решението, докато производството за отмяна е извънинстанционно средство за контрол на влезли в сила неправилни решения и е допустимо само на конкретно посочени в закона основания. Освен това при проявена процесуална активност молителят е имал възможност да представи на съда и самото решение за възстановяване на имотите на М. П.. По изложените съображения молбата като цяло е неоснователна и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение