Решение № 7205 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2014 г.

Решение № 7205 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 1075 от 9.05.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1009 по описа за 2014 г., с което по жалба на "Съни дей 55" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Мидия Енос", № 4, вх. 6, ет. 6, представлявано от управителя Нягул Енев Енев, е обявена нищожността на Ревизионен акт № 181302325/8.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 875/07.02.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна, с който на дружеството за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05, 06, 07 и 08.2012 г. е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 106 839.22 лв. като за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви. Подадена е и касационна жалба от ревизираното дружество против същото съдебно решение с искане за отмяната му, защото според този касатор съдът е следвало, след обявяването на нищожността на РА, да се поизнесе по съществото на спора, което не е направил. В касационната жалба на Директора на Д "ОДОП" Варна се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани и незаконосъобразни изводи за липса на компетентност на лицето, издало заповедта за възлагане на ревизията и на това, издало Заповедта за определяне на компетентен орган /ЗОКО/, което е опорочило до степен на нищожност издадения ревизионен акт. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че със заповедите по чл. 112 ДОПК за определяне на компетентни да възлагат ревизията органи, териториалният директор е определил териториалната компетентност на възложилия процесната ревизия орган по приходите до територията на изнесено работно място /ИРМ/ Силистра, което е пречка той да възложи валидно ревизия на ревизираното лице, със седалище и адрес на управление в гр. Русе. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба на директора на Д "ОДОП" Варна и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: За да обяви нищожността на процесния РА, първоинстанционният съд е приел, че със заповедта за определяне на органа, възложил ревизията, компетентността му е била ограничена по територия само до обхвата на бившата ТД на НАП Силистра, еквивалентна на тази на изнесеното работно място Силистра /ИРМ Силистра/ в обхвата на ТД Варна, поради което този орган не е имал компетентност да възлага ревизии, съответно да издава ЗОКО, на дружества със седалище в гр. Русе като процесното. Решението е неправилно. Предмет на образуваното пред ВАС Тълкувателно решение ТР № 4/2014 г., по т. 1 е бил именно въпросът: дали е допустимо със заповедта по чл. 112 ДОПК териториалният директор да ограничи по територия компетентността на органа, определен да възлага ревизия, само до част от територията на териториалната дирекция и как това рефлектира върху действителността на ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена на дружество, регистрирано извън тази част от територията на дирекцията. Макар още да не е публикувано, решението по това тълкувателно дело, вече е взето, като мнозинството от съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС намира за правилна съдебната практика, изразена в цитираните в касационната жалба решения на първо отделение на ВАС, съгласно която в случай като процесния заповедта за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентен орган за издаване на РА са издадени от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Поради липса на излагане на мотиви по същество относно законосъобразността на РА, първоинстанционното решение подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на АС Варна. Касационната жалба на ревизираното дружество е процесуално недопустима, защото с нея се оспорва благоприятно за касационния жалбоподател съдебно решение, а отделно от това, липсва и правен интерес поради отмяната на решението по касационната жалба на ДД "ОДОП" и връщането на делото за ново разглеждане и произнасяне по същество. Предвид изложеното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение