Решение № 3448 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8312/2015 г.

Решение № 3448 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8312/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от И. П. Х. от гр. Сливен, подадена чрез пълномощник адв. Д. А., против решение № 50 от 3.04.2015 г. по адм. дело № 241/2014 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-200-6500/3916 от 13.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 600 лв. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният административен акт е мотивиран, като смята, че от него не могат да се изведат ясни изводи относно обстоятелствата, които са мотивирали органа за издаване на акта. Твърди, че административният акт е издаден при липса на фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и въз основа на какви правни основания е постановен отказа за финансово подпомагане по чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. Излага също, че неправилно съдът не е уважил молбата за спиране на производството, поради преюдициален спор по адм. д. № 10538/2014 г. на ВАС. Излага, че извършените теренни проверки са предопределили определянето на допустимия слой. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че от данните по делото е видно, че оспорващият за кампания 2013 г. е декларирал за подпомагане по СЕПП 2,68 ха, а по НР1 - 0,59 ха, за които са констатирани при извършените от РА административни проверки, застъпвания с декларирани имоти от други земеделски стопани, като са представени документи по чл. 2а ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, РА след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати. Излага, че от заключението на вещото лице се установява, че останалата площ, по отношение на която е отказано подпомагане по заявените схеми и мерки, е изключена от слоя "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., както и са констатирани са недопустими за подпомагане площи. Излага, че със Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на МЗХ окончателният вариант на специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" е одобрен и е предаден на ДФЗ, като тази заповед не е обжалвана от жалбоподателя и същата е влязла в сила по отношение на него и за това същият е обвързан от констатациите на административния орган, че част от заявените земи не се ползват от него. Смята за неоснователно направеното искане за спиране на производството по настоящото дело, като съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение и затова дори посоченото в молбата решение на ВАС да влезе в сила, то не би имало действие за административните актове, издадени въз основа на отменения текст от Наредба № 105/2006 г., а само за тези, които бъдат приети след това, поради което не е налице преюдициален спор по делото. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 50 от 3.04.2015 г. по адм. дело № 241/2014 г. на Административен съд - Сливен, е отхвърлена жалбата на И. П. Х. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-200-6500/3916 от 13.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 600 лв. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и са спазени материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че фактическите основания за отказ от финансиране са изложени в отделните колони от таблиците за формиране на общата сума за финансово подпомагане, за оторизираните суми и за извършените плащания, представляващи неразделна част от уведомителното писмо, както и са посочени съответните правни основания за отказаната част на финансирането. Съдът е съобразил изслушаното по делото и прието без оспорване заключение на вещо лице, изцяло потвърждаващо изводите на административния орган по отношение недопустимите за подпомагане площи. Съдът е констатирал, че установените от административния орган наддекларирани площи се припокриват с установяванията на вещото лице, както по отношение на двойно заявените площи, както и до площи, които не попадат в одобрения слой. Съдът е приел, че е законосъобразен отказът за частична финансова помощ по исканите от жалбоподателя схеми и мерки. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба от И. П. Х. против отказ от финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-200-6500/3916 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с което е отказано частично финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер - 16 674,62 лева; по мярка за плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планински райони (НР1) - 157,16 лв.; по плащания на земеделски стопани за природни ограничения различни от планинските райони (НР2) - в размер на 8 195,98 лв., а по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) е постановен частичен отказ в размер на 1,03 лв. Обективно е установено от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е заявил за подпомагане по СЕПП - 363.94 ха; по НР1 -124.11 ха; по НР2 - 74.91 ха; по СНДП - 68.29 ха. При извършените административни проверки, е установено, че част от декларираните площи попадат извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", както и са налице неотстранени застъпвания на двойно заявени площи, поради което е установена следната недопустима площ: СЕПП - 16,40 ха, НР1 - 0,93 ха, НР2 - 0,91 ха и СНДП е 0.11 ха. Процентът на наддеклариране по заявлението е както следва: СЕПП - 4.72%; СНДП - 0.16%; НР1 - 0.75%; НР2 - 1.23%. Установено е от съда, че новата цифрова ортофотокарта ЦОФК/ на страната е изготвена въз основа на самолетно и сателитно заснемане от 2013 г., като за територията, в която попадат заявените от жалбоподателя БЗС последното заснемане е извършено месец август 2013 г. Установено е, че са извършени теренни проверки във връзка с обхвата на специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2013 г. от ОДЗ Сливен за част от землищата по заявените парцели за подпомагане: с. Ковачите, парцели: 37530-156-14-1; 37530-156-15-1; 37530-156-16-1; 37530-156-17-1; 37530-58-1-1; с. Младово, парцел: 48708-58-1-1. По делото е изслушана и приета без оспорване съдебно - техническа експертиза (СТЕ), която изцяло и без разминавания е потвърдила фактическите констатации в оспореното уведомително писмо. Вещото лице също така е констатирало, че процентно отношение на недопустимата площ към установената площ за подпомагане съответства на посочената в УП. С оглед на установеното, съдът правилно е приел, че на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., при процент на наддеклариране от 3 до 20% - 4.72%, санкционираната площ по СЕПП следва да бъде 32.80 ха (2 х 16.4 ха), а оторизираната площ 314.61 ха (347,41 ха - 32,80 ха). Съдът е отчел, че субсидията по СЕПП за кампания 2013 г. следва да бъде 97410,50 лв. (314.41 ха х 309,82 лв.), като тази сума следва да бъде намалена с редукцията по чл. 78 § 1 от Регламент 1122/2009 г., която възлиза на 1391,29 лв. (97410,50 лв. х 1,427379449%) или оторизираната сума следва да бъде 96080,64 лв., както е определена от административния орган. Също така по СНДП е констатирана разлика между декларирана и установена площ от 0.11 ха (0,16%), а оторизираната площ 68,18 ха (68.29 ха - 0.11 ха), като ДФ "Земеделие" - РА по СНДП е определила за плащане площ от 68.18 ха по ставка на субсидията 9.43 лв./ха, възлизаща общо на 642.94 лв., от което следва че оторизираните от Разплащателната агенция суми са изчислени правилно. По НР1 е констатирана разлика между декларирана и установена площ от 0.93 ха (0,75 %), а оторизираната площ 123,18 ха (124.11 ха - 0,93 ха), като ДФ "Земеделие" - РА по НР1 е определила за плащане площ от 123.18 ха по средна стойност на субсидията 168.98 лв./ха, възлизаща общо на 20815.47 лв., от което следва че оторизираните от Разплащателната агенция суми са изчислени правилно. По НР2 е оторизираната площ 73,91 ха. ДФ "Земеделие" - РА по НР2 е определила за плащане площ от 73.91 ха по средна стойност на субсидията 110.89 лв./ха, възлизаща общо на 8195.98 лв., от което следва че оторизираните от Разплащателната агенция суми са изчислени правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета СТЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Неоснователни са и възраженията на касатора, че съдът не е съобразил допуснати нарушения от административния орган на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите основания за постановяване на отказа са изложени в таблици за формиране на общата сума за финансово подпомагане, за оторизираните суми и за извършените плащания - неразделна част от уведомителното писмо. Фактическите основания относно недопустимите за подпомагане площи са посочени за отделните БЗС в колона 5 от всяка една от таблиците, относими към СЕПП, НР, НР2 и СНДП, които съдът е обсъдил в мотивите. Също така съдът е преценил съпътстващите документи по административната преписка като мотиви към оспорения акт (ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ). Правните основания за постановения отказ са посочени в обясненията към колона 5, а именно: по СЕПП е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадащи извън специализирания слой, както и тези след извършена процедура по чл. 17, ал. 6 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. В обясненията към тази колона е посочено още, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията са извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки, представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, включително парцели/БЗС, за които вследствие на установени застъпвания кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, доказващи правното основание за ползване. По отношение на НР 1, НР2 и СНДП по същия начин е установено от съда, че административния орган е посочил фактически и правни основания за отказа свързани с двойно заявени площи и площи, които не попадат в специализирания слой. Посочените в административния акт правни основания съответстват на фактическите основания, установени от административния орган и потвърдени от заключението на вещото лице по делото. В последното е посочено, че за кампания 2013 г. специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" е в съответствие с новата цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната изготвена въз основа на самолетно и сателитно заснемане от 2013 г., като за територията, в която попадат заявените от жалбоподателя БЗС последното заснемане е извършено месец август 2013 г., както и са извършени теренни проверки във връзка с обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2013 г. от ОДЗ Сливен за част от землищата по заявените парцели за подпомагане посочени по-горе. В случая актуализацията е извършена чрез използване на сателитни снимки след дешифриране извършено през същата година на заявяването на площите от оспорващия за 2013 г. и попадат в частта от територията на страната, покрита със самолетни снимки от същата година. За тези територии е извършено дешифриране на актуалната цифрова карта, в резултат на което част от заявените от жалбоподателя площи попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". От заключението на вещото лице е установен и размера на наддекларираните площи по всяка от отделните схеми и мерки, процента наддекларирана площ, причините за недопустимост на площите, както и наличието на неотстранени от жалбоподателя застъпвания, които кореспондират с фактическите констатации на органа, послужили като основания за частичния отказ за подпомагане. По отношение на одобрения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" със Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, правилно съдът е преценил, че тази заповед не е обжалвана от жалбоподателя и същата е влязла в сила по отношение на него и затова същият е обвързан от констатациите на административния орган, че част от заявените земи не се ползват от него. В тази връзка относно възможността за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, както и характерът на заповедта като административен акт, следва да се има предвид ТР № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСК на ВАС. Неоснователно е и възражението на касатора, че съдът неправилно е отказал спиране на производството по делото, поради висящо адм. д. № 10538/2014 г. на ВАС. Изходът по посоченото производство свързано с оспорване на Наредба № 105/2006 г. няма преюдициален характер за разрешаване на спора по оспорване на уведомително писмо, поради и което не може да обоснове допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение