Решение № 2443 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12680/2013 г.

Решение № 2443 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12680/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Димитър Найденов, гр. Бургас, срещу решение № 1456/1.07.2013 г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 1877/2012 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за издаване разрешение за носене и съхранение на късо нарезно оръжие № з-49/15.06.2012 г., на началник РУ "Полиция"- гр. Айтос. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - началникът на Районно управление на полицията - Айтос, не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима - подадена в срок от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съгласно която не се издава разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, когато за лицето не е налице основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Върховният административен съд нееднократно е подчертавал, че в тежест на заинтересовано лице е да докаже наличието на предпоставки, обосноваващи необходимост от издаване на разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия./ в този смисъл виж решение № 12881 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10011/2013 г., решение № 12557 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2869/2012 г., решение № 6792 от 18.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3388/2013 г., и др./ При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Димитър Найденов, е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния закон. Конкретно изложените от него твърдения под формата на касационно оспорване за наличие на опасност, свързана с осъществяваната от лицето дейност в качеството му на съдружник в "Олимпик Бургас" ОДД, налагаща често да носи със себе си значителни суми, както и факта, че офисът на дружеството е разбиван четири пъти, представляват твърдения, неотносими към посочената от лицето цел на притежанието - гражданска цел. Нормата на чл. 6 ЗОБВВПИ ясно разграничава служебните и гражданските цели, респ. основателността и условията, при които едно лице - физическо и юридическо може да подаде молба за издаване на разрешително. В конкретния казус при подадено заявление за издаване на разрешително с гражданска, лична цел, изложените аргументи за наличие на служебна такава следва да се отхвърлят като неотносими. С оглед липсата на доказателства за реална необходимост от притежание на огнестрелно оръжие, настоящият състав счита касационната жалба за неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. втора АПК, Върховният административен съд, седмо отделение