Решение № 8688 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16045/2013 г.

Решение № 8688 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16045/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Ивал 2000" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу решение N 55 от 17.10.2013 г. по адм. дело N 99/2013 г. по описа на Административен съд Разград. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че размерът на такса битови отпадъци (ТБО) е определен в съответствие с разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (Директива 2008/98/ЕО). Неправилно съдът приел, че не е налице противоречие между Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Разград и ЗМДТ, с оглед на което е направил извод за неприложимост на нормата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Наред с това е изтъкнал, че незаконосъобразен е и изводът на решаващия състав, че ТБО следва да се определи по отчетната стойност на имота, собственост на дружеството, а не по реда на чл. 67, ал. 1 и ал. 3 от ЗДМТ. Заявява също, че в процесния случай ответникът по жалбата не е представил доказателства за реалното предоставяне на услугите, за чието заплащане претендира. Изложил е съображения за незаконосъобразност на процесния АУЗД, поради това, че не са посочени фактическите и правни основания за издаването му, което представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Иска се отмяна на обжалваното решение с пререшаване на спора по същество, като се отмени АУЗД N АУ000287 от 13.03.2013 г., издаден от орган по приходите, потвърден с решение N 31 от 25.04.2013 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" в дирекция "Финансови дейности и МДТ" при община Разград, с който е установено задължение за ТБО, дължими от дружеството за периода 2011-2012 г. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът - началник отдел "Местни данъци и такси" в дирекция "Финансови дейности и МДТ" при община Разград, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Приставова, в представена по делото писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С АУЗД N АУ000287 от 13.03.2013 г., издаден от главен инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в община Разград, в качеството му на орган по приходите, са установени на "Ивал 2000" ООД за недвижим имот, намиращ се в гр. Разград, находящ се в кв. 145 по плана на града и представляващ УПИ XVIII-2218, задължения за неплатен данък за недвижими имоти за 2012 г. в размер на 17.33 лв. и неплатена ТБО за 2011 г. в размер на 56.50 лв. и за 2012 г. в размер на 56.33 лв., като е начислена и лихва за просрочие върху всяка от сумите. С решение N 31 от 25.04.2013 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" в дирекция "Финансови дейности и МДТ" при община Разград актът е потвърден. За да отхвърли като неоснователна жалбата срещу процесния административен акт, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че дружеството-касационен жалбоподател е собственик на описания по-горе недвижим имот. За същия "Ивал 2000" ООД е подало декларации по чл. 17 от ЗМДТ с вх. N Р641 от 11.12.2007 г. и такава по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с вх. N 2527 от 28.06.2010 г. Решаващият състав е приел за безспорно между страните, че имотът попада в строителните граници на населеното място, в централна жилищна зона и е с нежилищно предназначение. По делото са представени договор за изпълнение на обществена поръчка от 20.08.2001 г., договор за възлагане на обществена поръчка N 324 от 25.10.2011 г., заповеди на кмета на общината с N 2843 от 27.10.2010 г. и N 2791 от 26.10.2011 г., справка от "АСА-България" ЕООД и приложената към нея схема, които установяват, че през процесния период (2011 и 2012 г.) е извършвано организирано събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в границите, установени в Общия градосутройствен план на гр. Разград. Сметосъбирането се изпълнявало с контейнери, тип "Бобър" и сметосъбиращи автомобили. Извозването на битовите отпадъци било извършвано ежедневно. Видно от справката и представената схема контейнер тип "Бобър" е поставен на 75 метра от имота, на кръстовището на улиците "Сребърна" и "Мидия". От собственика на имота не било постъпвало искане за поставяне на индивидуални съдове за битови отпадъци. Съдът е приел за установено също така, че през процесния период е действала Наредба N 14 от 17.02.2003 г. на Общински съвет Разград за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Разград. По делото е представено решението на Общински съвет-Разград, с което е определен размерът на ТБО за процесния период и се одобрява План-сметката, като същата е определена в размер на 6.5 промила по отношение на нежилищните имоти на предприятия и организации на територията на всички населени места в община Разград. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е извел извод, че процесният АУЗД и потвърждаващото го решение са издадени от компетентен орган и в писмена форма, като съдържат фактически и правни основания за издаването си, при липса на допуснати нарушения в хода на административното производство. Приел е също, че издадените акт и потвърждаващото го решение не противоречат на материално-правните разпоредби, тъй като дружеството-касационен жалбоподател е собственик на процесния недвижим имот, който се намира в територия, на която се извършват дейностите по сметосъбиране и почистване. Изложил е съображения, че "Ивал 2000" ООД не е подал декларация по чл. 18а, ал. 1, т. 4 от Наредба N 14, за да бъде освободен от заплащането на ТБО по предвидения за това ред. Предвид изложеното и с оглед на това, че общината е предоставила предвидените в чл. 62 от ЗМДТ услуги, то дружеството дължи заплащането на ТБО за цитирания период. Обжалваното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ са уредени хипотезите в които ТБО, не се събира, а именно за: 1.сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2.поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. В съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Тълкуването на горните разпоредби на специалния Закон за местните данъци и такси е основание да се направи извод относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. В конкретния случай, и за двете процесни години кметът на общината със свои заповеди е определил, че общината ще предоставя и трите вида услуги. Територията, на която услугите ще бъдат предоставяни, е определена в границите на общия градоустройствен план на гр. Разград. По делото е безспорно, че имотът на дружеството-касационен жалбоподател се намира е границите на общия устройствен план на гр. Разград. От страна на ответника в първоинстанционното производство, обаче, не са ангажирани доказателства за реалното предоставяне на трите услуги. Наличието на решение на Общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и наличието на заповеди на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ сами по себе си не доказват предоставянето на услугата. Цитираните документи са само правните предпоставки за предоставяне на услугите. За да докаже престиране на услугата и в трите й компонента органът е представил единствено десетгодишния договор от 20.08.2001 г. (с приложения) между община Разград и "РЕБ-РВЕ Ентзоргунг България" ЕООД за събиране, извозване, обезвреждане на твърди битови отпадъци, поддържане на депо и поддържане на чистота, както и договора за възлагане на обществена поръчка N 324 от 25.10.2011 г., които не доказват реално предоставяне на услугите в периода 2011-2012 г. Договорите са само индиция, че общината е предприела релевантни действия за изпълнение на задължението си по предоставянето на услугите. Други доказателства ответникът не е представил. В случая жалбоподателят с жалбата е навел оплаквания за липсата на доказателства, че услугите се предоставят реално ( л. 4 от делото). Извършването на услугите подлежи на установяване с писмени доказателства като договори, заповеди, план за работа, отчети с описание на извършената работа по място и време и др., каквито по делото не са представени. Решаващият състав необосновано е приел, че не е налице основание по чл. 71 от ЗМДТ и че няма спор за реалното предоставяне и на трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Процесуалният представител в о. с. з. на 16.09.2013 г. е заявил, че доверителят му не генерира отпадъци и не ползва имота. Това не означава липса на спор относно прилагането на чл. 62 от ЗМДТ вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът не е отделил спорно от безспорно, предвид чл. 146, ал. 1, т. 3 и чл. 154, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК за кои точно обстоятелства относно услугите по чл. 62 от ЗМДТ страните няма да ангажират доказателства поради безспорност на фактите, поради което оспорването, направено с жалбата, се отнася за реалното предоставяне и на трите услуги за ТБО. В рамките на съдебното производство, съдът по искане на жалбоподателя е указал на трето неучастващо по делото лице "А. С. А България" ЕООД да представи удостоверение, ведно с документи и схеми, дали е поставен контейнер на ул. "Сребърна", къде се намира и преминава ли сметоизвозващ автомобил. Писмото на "А. С. А. България" ЕООД изх. N 233 от 23.09.2013 г. (л. 114 от делото) е подписано за юридическото лице от лице без представителна власт - "ръководител звено Хр. Георгиев", и същото представлява свидетелско показание, отразено в писмена форма, поради което е недопустимо доказателствено средство в съдебната фаза, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК. За останалите услуги въобще не е провеждано доказване и не са давани конкретни указания до издателя на акта по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, но пред касационната инстанция няма оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото следва да бъде решено при така изяснените факти и съобразно наведените касационни основания. Касационната инстанция дължи произнасяне само на касационните основания, посочени с касационната жалба. Поради това настоящата съдебна инстанция е длъжна да обсъди само оплакванията за материална незаконосъобразност и необоснованост. Предвид изложеното, касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. С оглед изхода на спора и изрично направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, съдът следва да осъди община Разград да заплати на "Ивал 2000" ООД направените по делото разноски в размер на 25 лв. - държавна такса за касационното производство и 50 лв. - държавна такса за първоинстанционното производство, или общо 75 лв. По делото няма доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такива не се присъждат. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,