Решение № 10697 от 21.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7610/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Джерманова против Решение 2187 от 02.04.2021 г. по адм. дело 10141/2020 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение Ц2153-21-50/16.09.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град (ТП на НОИ), с което е оставена без уважение жалбата на Джермантова против Разпореждане [ЕГН]/3 от 10.01.2020г. на ръководител Пенсионното осигуряване. Касаторката поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства, тъй като началната дата на инвалидизирането й е неправилно определена. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на ТП на НОИ София-град, редовно призован не изпраща представител. С депозирана по делото писмена защита излага доводите си по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение Ц2153-21-50/16.09.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на Джерманова срещу Разпореждане [ЕГН]/3 от 10.01.2020г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ София-град, с което е отказа за отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, т. к. административният орган е счел, че в случая липсва задължителна законова предпоставка 5 години осигурителен стаж преди датата на инвалидизация, а тази дата, според приложеното към заявлението за отпускане на такава пенсия решение на ТЕЛК, е 04.07.2013 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, не може да отпусне пенсия за инвалидност на лицето поради липса на предпоставка за пораждане на субективно право на инвалидна пенсия поради общо заболяване, а именно липса на изискуемия по чл.74, ал.1, т.4 КСО минимално необходим осигурителен стаж, съответно не е придобито право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, въпреки че е надлежно установена над 50 % трайно намалена работоспособност. Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съгласно чл.74, ал.1, т.4 от КСО, осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, 5 години. Съдът подробно е анализирал приложимите правни норми и е установил, че до датата на инвалидизирането на Джерманова 04.07.2013г., тя имала придобит осигурителен стаж 2 години, 3 месеца и 2 дни. Съдът правилно е счел, че изискуемият стаж следва да е придобит преди датата на инвалидизирането и, като придобитият осигурителен стаж след 04.07.2013г. е ирелевантен за отпускането на инвалидна пенсия. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,