Решение № 542 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10008/2010 г.

ВАСIII отделение12.01.2011 г.докладчик Ваня Пунева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Омар Далал Мохамед - гражданин на Ирак, срещу решение № 274 от 22.06.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Мотиви

Решение № 542 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10008/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Омар Далал Мохамед - гражданин на Ирак, срещу решение № 274 от 22.06.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се сочи, че административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт и същият противоречи на разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Ответната страна - председателят на ДАБ, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган приел, че от изложената бежанска история по отношение на жалбоподателя не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната му Ирак. Решението е законосъобразно, издадено от компетентен орган в установената за това форма при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Административното производство е започнало по молба от Омар Далал Мохамед - гражданин на Ирак, с вх. № 1349 от 30.11.2009 г.. С депозиране на молбата за закрила пред компетентния орган - председателя на ДАБ, е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ, като е запознал молителя чрез писмени указания на разбирам за него език за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 01.12.2009 и на 22.03.2010 г. съгласно чл. 63а от ЗУБ са проведени интервюта за изясняване на бежанската история на молителя, като видно от неговите изявления, конкретна причина за напускането на Ирак е противоречието между шиити и сунити. Кандидатът бил сунит. Шампион по таекуондо за деца. Заради религиозната си принадлежност не бил допуснат да се яви на световното състезание по таекуондо в Иран. На следващо място, бил от племето Машхадани от обл. Салах Алдин, които са известни симпатизанти и поддръжници на Саддам Хюсейн и били изложени на преследване от шиитите. На последно място - името му било типично сунитско, ненавиждано от шиитите. След изясняване на бежанската история на молителя интервюиращият орган е изготвил становище до председателя на ДАБ (рег. № УП-3983 от 25.03.2010 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Омар Далал Мохамед. Към административната преписка е приложено становище на дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно обстановката в Ирак. Като доказателство по делото са приети справка за актуалната ситуация в Ирак на Министерството на външните работи изх. № 12-12-5 от 06.07.2009 г. При така установените факти настоящата инстанция счита, че спрямо молителя не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България, и постановеният отказ на председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За да постанови своя отказ за предоставяне на статут на бежанец, административният орган е изтъкнал мотиви, че не са налице твърдения от страна на молителя за преследване съгласно признаците по чл. 8 от ЗУБ и поради това искането за закрила в тази му част следва да бъде отхвърлено. От своя страна по делото се установява, че семейството на кандидата са подали молба за закрила в Сирия, откъдето чакат отговор и където живеят необезпокоявани и до момента. Изложено е, че Сирия е сигурна страна, където кандидатът може да се завърне, без да се опасява за сигурността си. С оглед представените насоки от ВКБООН, справката за обстановката в страната по произход предвид района, от който идва кандидатът, съдът намира, че представената от него бежанска история следва да бъде преценявана строго индивидуално във връзка с конкретно наведените обстоятелства за търсене на закрила по реда на ЗУБ. От становището на МВнР става ясно, че за настоящия етап на развитие на обстановката в Багдад е налице спадане на общия градус на напрежение и намаляване на броя на актовете на насилие. Посочено е, че отделните инциденти не могат да предизвикат масов ефект. Намалял е броят на самоубийствените атентати, както и случите на индиректен минохвъргачен и ракетен огън. В града няма недосегаеми за полицията и армията зони, но същевременно не може да се говори и за райони, където тероризмът да е окончателно ликвидиран. Тези данни относно обстановката в Ирак сочат на неприложимост на разрешенията, дадени в на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Наличието на основание за търсене на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 не се установява - предвид приложимостта на тази норма само в ситуация за вътрешен или международен конфликт. В случая дори липсват твърдения от кандидата в тази насока. В проведените в административното производство интервюта с кандидата същият се позовава общо на конфликта между шиити и сунити, липсват доказателства, че лично той е засегнат по някакъв начин. Административният орган правилно е преценил, че прекъснатите спортни изяви на чужденеца не дават основание да се твърди, че по отношение на него са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Административният орган законосъобразно е приел, че за търсещия закрила не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, както и че е бил обект на преследване и насилие. Предвид изложеното за него не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут на нито едно от основанията, посочени в нормата на чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения Върховният административен съд - трето отделение, намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

2