Решение № 10118 от 10.11.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието срещу Решение 6626/05.07.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), Шесто отделение постановено по адм. дело 3795/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Министъра на правосъдието срещу Решение по т. 2 от Протокол 11 от заседание на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 23.03.2022 г. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения оспорва изводите на първоинстанционния съд, че при постановяване на решението на СК на ВСС не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че оспореното решение на СК на ВСС е постановено в съответствие с материалния закон. Ответникът по касация Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. В съдебно заседание поддържа писмения отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация Д. Петров чрез адвокат Жерков оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав, счита, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата на министъра на правосъдието решаващият съд е приел, че Решение по т. 2 от Протокол 11 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 23.03.2022 г. е постановено без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила (в тази връзка за неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за допуснати такива), в предвидената форма и е мотивирано. По възраженията на жалбоподателя, че е нарушен материалният закон и целта на закона е приел, че те са неоснователи, а обжалваното решение е постановено в съответствие със закона и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Решението не е необосновано, като съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките които не са установени от закона. Събраните по делото доказателства са обсъдени, като съображенията на решаващият съд са последователни и логични и почиват на правилен анализ на доказателствата и установените въз основа на тях факти. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. Наличието на последното е обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна. В чл. 307 ЗСВ е дадено легално определение на понятието дисциплинарно нарушение, посочени са дисциплинарно отговорните субекти и основанията за ангажиране на тяхната отговорност. В чл. 307, ал. 3 ЗСВ законодателят изчерпателно е изброил видовете дисциплинарни нарушения. За да се ангажира дисциплинарната отговорност на прокурор Петров за действията и бездействията, констатирани от министъра на правосъдието и квалифицирани като дисциплинарни нарушения, е необходимо да се установи конкретно виновно поведение (действие или бездействие), извършено или допуснато от лицето и което представлява неизпълнение на служебните задължения или накърняване на престижа на съдебната власт. Както правилно е приел първоинстанционният съд, от проведеното дисциплинарно производство не се доказва, че прокурор Д. Петров с поведението си и в това си качество, е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ в предметните предели на предложението на министъра на правосъдието, поради което органът правилно не го е наказал и е приложил правилно материалния закон, в съответствие с неговата цел. Настоящата инстанция не споделя възраженията в касационната жалба за противоречия на съдопроизводствените правила. Твърдението, че в случай, че дисциплинарният съвет (ДС) е имал съмнения по отношение на факта, че прокурор Д. Петров е бил запознат с посещението на нотариус в УМБАЛ Лозенец при обвиняемия Я. Златанов, е бил длъжен да призове за разпит дисциплинарно привлеченото лице - Д. Петров, не кореспондира с доказателствата по делото и изводите направени от ДС в приетите към решението мотиви. Видно от протоколите за разпит на свидетелите, по категоричен начин е посочено, че телефонен разговор между прокурор Петров и прокурор Кънев не се е състоял. В показанията на инспектор С. Славов дадени пред дисциплинарния състав, същият заявява, че през месец март 2020 г. е потърсил по телефона прокурор А. Кънев, в качеството му на осъществяващ надзор за законност в ареста на М-р Г. Векилски за да го уведоми, че е получил писмено разпореждане от прокурор, лицето Я. Златанов да бъде посетено от нотариус и да подпише документи в УМБАЛ Лозенец", за прехвърляне на дялове на фирми. Твърди, че при проведения разговор прокурор Кънев му обещал да му върне обаждане след като види за какво става въпрос.... Св. Славов заявява, че прокурор Кънев е върнал обаждане след 2-3 минути, като го уверил, че е говорил с прокурор Д. Петров и не са налице пречки да бъде изпълнено разпореждането на прокурора за посещението на нотариус, тъй като тези фирми били запорирани. В проведения допълнителен разпит пред дисциплинарния състав св. Славов заявява, че е честа практика да провежда разговори с прокурор Кънев при изпълнение на служебните си задължения, като в редица случаи същите са се осъществявали чрез интернет приложения (вайбър). По повод конкретния разговор не може да посочи със сигурност дали е осъществен чрез интернет приложение, тъй като не разполага с архивно копие на приложението поради смяна на телефонния апарат, който използва. Пояснява, че при провеждане на разговора в близост до него са били В. Владимиров - командир на отделение към ареста М-р Г. Векилски 2 и С. Николов - сътрудник по охраната в Главна дирекция Охрана". В показанията по делото прокурор А. Кънев потвърждава, че е провеждал често разговори с инспектор Славов във връзка с осъществявания надзор за законност в ареста на М-р Г. Векилски. Заявява, че не е водил разговори за посещения на нотариуси с лица от надзорния състав на арестите на М-р Г. Векилски и Г.М.Димитров нито в качеството му на наблюдаващ прокурор, нито като осъществяващ надзор за законност в ареста на М-р Г. Векилски, включително и за конкретното посещение на нотариус в УМБАЛ Лозенец при обв. Златанов. В показанията пред дисциплинарния състав св. Кънев посочва, че познава прокурор Д. Петров и е провеждал много служебни разговори с него, но никога не са обсъждали въпроси, касаещи обв. Я. Златанов. Поради това противоречие, видно от протокол за очна ставка между свидетелят Кънев и свидетелят Славов, безспорно се установява, че разговори между свидетелите по отношение на нотариуси и нотариални документи, които да бъдат предадени на Д. Петров не са водени. В протокол за разпит на свидетеля В. Владимиров, същият посочва, че не може да каже кой точно е прокурорът който се е обадил. Също така предполага, че свидетелят Славов се е обадил на г-н Кънев, но по време на разговора той е бил отвън и не може да каже с кого е говорено. Видно от същия протокол, на въпрос зададен от страна на представителя на министъра на правосъдието, дали Славов е казал, че ще се обади на прокурор Кънев, свидетелят В. Владимиров отговаря, че не може да каже със сигурност дали е било така, т.к. не е споменато име. Същото се установява и от разпита на свидетеля С. Николов, като свидетелските показания на всички, ДС е приел за достоверни, т.к. изразяват непосредствените им впечатления, допълват се и не си противоречат. Предвид недоказаностга на твърдението, че прокурор Петров е запознат с обстоятелствата около обв. Златанов, както обосновано е прието и от съда, дисциплинарният състав правилно е приел, че не може да се направи категоричен извод, че на 20.03.2020 г. инспектор Славов е провел телефонен разговор именно с прокурор Кънев, както и за съдържанието на същия. Твърдението на св. Славов, че такъв разговор е проведен, както и че прокурор Кънев го е уверил, че прокурор Д. Петров е запознат с посещението на нотариус в УМБАЛ Лозенец при обв. Я. Златанов не е достатьчно, за да се направи такъв извод. В хода на събиране и изясняване на доказателствата по делото не е бил налице факт или обстоятелство, което да буди съмнение у ДС по отношение на описаното. Предвид на което ДС е приел, че не може да бъде направен извод, че прокурор Д. Петров е извършил твърдените от вносителя на предложението дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ. Поради описаното и предвид липсата на доказване на твърдението, че е проведен разговор с прокурор Д. Петров, първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице доказателства Д. Петров, запознавайки се с фактическата обстановка, да е нарушил правилата на КЕМПБМ и да е накърнил престижа на съдебната власт, според твърденията в предложението на министъра на правосъдието. Обоснован е изводът на съда, че е недоказан от касатора и правнорелевантният факт, че прокурор Д. Петров е дал устни разпореждания във връзка със случилото се на 20.03.2020 г. в противоречие с чл. 142, ал. 2 ЗСВ, както, и че по този начин са нарушени установения ред и условия за посещение на нотариус, съобразно текста на чл. 295, ал. 1, т. 16а ППЗИНЗС във връзка с чл. 240 ЗИНЗС. Липсата на нарушения във връзка с постъпилия сигнал в ИВСС по този повод е установена от проверяващия екип по преписка Ж-02-9/2021 година. Със становище изх. Ж-02- 9/15.09.2021 г. по описа на ИВСС, е прието, че не са доказани допуснати нарушения по образуването, движението и администрирането на прокурорска преписка 566/2020 г. по описа на СП. Съответно, че прокурорските актове (от 20.03.2020 г. и от 23.03.2020 г.) са издадени, след като прокурорът се е запознал с материалите по преписката и е проучил същите, както и съгласуване по телефона с прокурор от екипа на наблюдаващите прокурори по досъдебното производство. Цитираните по горе разпореждания на прокурор Борисова и на прокурор Савова са постановени по реда на ЗИНЗС и не са били служебно проверени по повод образуваното производство. Ето защо, съдът правилно е приел, че след като не се доказаха противоправните действия и бездействия на прокурор Д. Петров, така както бяха описани в предложението на министъра на правосъдието, то няма доказателства, че лицето е нарушило КЕПБМ и е накърнило престижа на съдебната власт. В този смисъл са били и мотивите на решението на дисциплинарния състав, постановено именно в предметните предели на предложението на министъра на правосъдието. Твърденията на касатора за нарушаване на чл.9, ал.3 и 4 и чл.170, ал.4 (последната от цитираните разпоредби не съществува в кодекса) от АПК са неоснователни. Съдът е обсъдил обстойно събраните доказателства и е приел, че не се налага събирането на нови такива. Последното действие не би допринесло за изясняване на фактическата обстановка по делото, доколкото това вече е било сторено в дисциплинарното производство, а установените противоречия не биха се изяснили след извършване на нови и повторни разпити и очни ставки. По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав