Решение № 5816 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2572/2018 г.

Решение № 5816 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2572/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП- гр. В. срещу Решение № 2336 от 28.12.2017 г., постановено по адм. дело № 3123/2017 г. по описа на Административен съд- В., с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 425-ФК/13.11.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" в ТД на НАП - гр. В.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като неправилно и необосновано, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - "ВГХ" ООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 425-ФК/13.11.2017 г., издадена от директора на ТД на НАП - В., с която на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, спрямо "ВГХ" ООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект" - фурна "С." находящ се в гр. В., бул. "В.. В." .№..., стопанисван от дружеството, както и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. Съдът е посочил, че налагането на административно наказание от административния орган следва да е обосновано съобразно преследваната от закона цел. Решаващият състав е приел, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ "запечатване на обект", съставлява нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Продължителността на наложената ПАМ следва да е обоснована с конкретните фактически основания, наложили именно определения от органа срок, а в обжалваната заповед не са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи конкретния срок за действие на мярката. Липсата на мотиви в тази част лишава съда от възможността да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК. Съдът е приел, че допуснатото нарушение е съществено и е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Решението е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса, дали липсата на мотиви в обжалваната заповед за налагане на ПАМ, включително относно продължителността на наложената мярка, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя незаконосъобразност на заповедта. Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд, са правилни и се споделят от настоящия състав. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. Предвид изложеното обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила относно съдържанието й, както и при несъответствие с целта на закона. Като е достигнал до същия извод и е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение