Решение № 6275 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6376/2010 г.

Решение № 6275 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6376/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Варна против решение № 303/12.02.2010 г., поправено с решение № 632/23.03.2010 г., постановени по адм. д. № 37/09 г. от Варненския административен съд. С обжалваните решения, по жалба на "Задгранично строителство" ООД, гр. Силистра е отменен РА № 190800183/13.10.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Силистра, потвърден с решение № 672/10.12.2008 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ" - Варна. С решението по делото ответната страна е осъдена да заплати на дружеството разноски общо в размер на 6290 лв. В касационната жалба се твърди нищожност на решението в една част и неправилност в останалата. Касаторът твърди, че решението е нищожно в частта, в която е поправено с допълнителното решение, тъй като в основното решение не е налице противоречие между действителната воля на съда и нейното външно изразяване, а в диспозитива на основното решение липсва въобще формирана воля на съда относно допълнително начисления корпоративен данък за 2003 и 2004 г. При условията на евентуалност се поддържа неправилност на решението в тази му част. Касаторът поддържа неправилност на решението в частта, в която РА е отменен относно непризнатия данъчен кредит по фактурите от "Харт Коансулт" ЕООД, "Трансинженеринг - 05" ЕООД, "Кардама" ЕООД и "Лимо Сървис" ЕООД. В тази част от спора, касаторът твърди, че неправилността на обжалваното решение произтича от неправилната преценка на събраните по делото доказателства, направена от съда и необсъждането от съда на направените от ответника възражения по доказателствената стойност на събраните доказателства. Иска се отмяна на решението, в това число и относно присъдените разноски и произнасяне по същество. Ответникът в касационното производство - "Задгранично строителство" ООД чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според прокурора съдът не е обсъдил съвместно всички доказателства по делото, както и всички доводи на ответника по жалбата. Поддържа се също така, че изложените мотиви в частта относно спора по ЗКПО са крайно пестеливи. Според прокурора, решението следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима и основателна в частта й относно твърдяната неправилност на обжалваното решение. ВАС преценява като неоснователно възражението за нищожност на обжалваното решение, направено от касатора. Административният съд, за да уважи жалбата срещу РА, приема следното: По фактурите от "Харт Консулт" ЕООД, гр. София: Съдът приема за установено, че между ревизирания субект и "Харт Консулт" ЕООД е сключен договор от 1.10.03 г. за извършване на СМР в обект - сграда за отглеждане на свине със срок на изпълнение - 8 месеца. За приемане на изпълнението са съставени протоколи обр. 19, в които подробно са описани извършените СМР по вид и количество. Изпълнението на обекта на място се установявало от приемането му от възложителя и проектантите, както и от издаденото разрешение за експлоатацията му. Съдът е посочил, че за извършването на работите в по-голямата им част, е ползван ръчен труд, а за останалите са ползвани техническите средства на възложителя. Доказателството за кадровата обезпеченост на доставчика е наемането на лицата по граждански и трудови договори и сметките за изплащане на суми, които обстоятелства се установявали от заключението на съдебно-икономическата експертиза. По същите съображения съдът приема за доказана доставката по фактурата, издадена от "Кардама" ЕООД, гр. София с предмет "монтаж на система за капково напояване", издадена въз основа на договор за строителство от 1.12.04 г. със срок за изпълнение - 2 месеца. По фактурата от "Трансинженеринг - 5" ЕООД, гр. София: Прието е от съда, че жалбоподателят е възложил по договор от 1.09.2005 г. на този доставчик, изпълнението на СМР на обект "Ремонт на дом за възрастни с физически увреждания, д-р Стефан Чернев" в с. Айдемир, Силистренска област със срок на изпълнение 8 месеца. Доказателства за изпълнението на този договор според съда са актът за извършените работи, подписан от двете страни, протоколът за фактическо приключване на СМР, подписан и от инвеститора Община Силистра, актът за установяване годността на приемането на строежа. Съдът е възприел заключението на съдебно-икономическата експертиза като доказателство, че определен брой физически лица, които са дали обяснения в хода на административното производство, че са работили на обекта, са били в трудови правоотношения с доставчика, като с нарочна заповед са командировани на обекта и са им начислени, и изплатени трудови възнаграждения. По същите съображения съдът приема за доказана и доставката на СМР по фактурата от "Лимо Сървиз" ЕООД, гр. София за извършени СМР на обект - дом за стари хора в гр. Нови пазар, по силата на договор от 20.10.06 г. със срок на изпълнение 6 месеца. Върховният административен съд преценява възражението на касатора за нищожност на обжалваното решение като неоснователно. Действително в първоначално постановеното решение по спора, а именно № 303/12.02.2010 г. съдът не се е произнесъл в диспозитива относно определените с РА, но оспорени от жалбоподателя задължения по ЗКПО. В това решение, макар и пестеливи, както ги определя прокурорът, са налице мотиви по тази част от спора между страните. От тези мотиви е видна волята на съда, която обаче не е намерила израз в диспозитива на решението. Това положение (несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване) е явна фактическа грешка. В конкретния случай по молба на жалбоподателя тази грешка е отстранена от административния съд с решение № 632/23.03.2010 г., постановено по същото дело. Върховният административен съд преценява обжалваното решение като неправилно. От мотивите на обжалваното решение е видно, че съдът е формирал изводите си предимно въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приемайки за установено това, което е констатирано от вещото лице. По този начин необсъдени от съда са останали многобройни писмени доказателства, съдържащи се в преписката по делото. Необсъдени са останали и възраженията на ответника по спора относно доказателствената стойност на писмените документи, представени от жалбоподателя в хода на съдебното обжалване, както и възраженията му относно констатациите на вещото лице. При разрешаването на съдебен спор, съдът следва на първо място да отдели спорното от безспорното. След което по спорните факти съдът следва да формира воля относно съществуването им или не, след като прецени и обсъди всички събрани доказателства, които се отнасят до тези факти. След тази преценка съдът трябва да обоснове (като изложи съображения) извода си защо приема или не приема, че спорният факт/факти са доказани. Именно в това се състоят мотивите на съдебното решение. В обжалваното решение липсва подобен анализ, поради което настоящият съдебен състав приема, че липсват мотиви по релевантните за спора обстоятелства. По отношение на фактурите от "Харт консулт" ЕООД: Ответникът е възразил относно доказателствената стойност на представените от жалбоподателя писмени документи в съдебната фаза на обжалването. Съдът не е обсъдил това възражение и не е изложил мотиви защо приема, че тези документи доказват извършването на услугите от "Харт консулт" ЕООД. Също така е направено възражение, че представените с жалбата документи противоречат на обясненията на доставчика, дадени в хода на ревизията относно обема на предоставената услуга. Съдът не е обсъдил това възражение. Въз основа на съдебната експертиза, съдът е приел, че доставчикът е имал кадрова обезпеченост за извършване на доставките. За част от физическите лица, за които вещото лице е констатирало, че са наети по граждански договори от "Харт консулт" в хода на ревизията е установено друго - Александър Марков е издирван от органа по приходите, но не открит на адреса; Иван Лозанов не е представил изисканите от органа по приходите документи. Радослав Димитров и Мирослав Иванов давят обяснения, че са работили при "Кардама" ЕООД, а първото лице и при " Трансинженеринг 05" ЕООД. В обжалваното решение липсват изложени съображения от съда, при тази разнопосочна информация защо приема, че физическите лица, за които вещото лице е констатирало наличието на граждански договори с "Харт Консулт" ЕООД действително са работили в дружеството през ревизирания период на въпросния обект. По отношение на фактурата от "Кардама" ЕООД: Органът по приходите още в хода на ревизията (в РД) са приели въз основа на извършените насрещни проверки и изисканите във връзка с тях документи, че този доставчик не разполага с материална и кадрова обезпеченост за изпълнението на доставката по фактурата - монтаж по система за капково напояване. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на физическите лица, фигуриращи във ведомостта за заплати, за м. 12.04 г., представената от доставчика. Повечето от лицата не са открити на адресите им, съответно не са представили изискваните от тях документи. Три от общо 7-те от търсените лица, а именно - Мирослав Иванов, Радослав Димитров и Красимир Русков са потвърдили, че са работили в "Кардама" ЕООД, само че информацията, получена от тях не е за извършвана работа във връзка с монтаж на система за капково напояване. Административният съд не е взел предвид и не е обсъдил тези данни съвместно с данните от експертизата, поради което изводът му, че фактурата от "Кардама" ЕООД удостоверява реална доставка, е необоснован, а от там и неправилен. По фактурата от "Трансинженеринг - 5" ЕООД: В хода на ревизията част от физическите лица, за които се твърди, че са извършили доставените СМР, не са открити на адресите им, други от лицата не са представели исканите от тях документи, а трети категорично са заявили, че не са работили никога в "Трансинженеринг - 5" ЕООД. Въпреки тези данни, съдът, въз основа на съдебната експретиза и представените документи за приемане на СМР и акта за установяване годността на строежа, приема, че стопанската операция по фактурата е реално извършена. Съдът не е обсъдил данните, събрани в хода на ревизията. Също така не е изложил мотиви, доколко физическите лица, за които е приел, че са работили на строителния обект в с. Айдемир, са достатъчни като трудов потенциал за извършване на СМР в обема, в който са описани в акта за извършените работи. По отношение на фактурата от "Лимо сървис" ЕООД по същия начин не е извършена преценка и не са обсъдени съвместно доказателствата, събрани в съдебната фаза на производството с данните, събрани в хода на ревизията, поради което касационната инстанция преценява изводите на съда и по този въпрос като необосновани. По тези съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав счита, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, което обосновава неговата неправилност и налага отмяната му. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Воден от горното, Върховният административен съд