Решение № 89 от 5.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 750/2010 г.

Решение № 89 от 5.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 750/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат В. В., против решение № 10 от 5.02.2010 г., постановено по гр. д. № 524 по описа за 2008 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което оставено в сила решение № 1525/15.12.2007 г. по гр. д. № 1776/2006 г. на Районен съд - Велико Търново за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против М. М. Д., Р. С. М. и И. С. Т. установителен иск за собственост, на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 69, н. д. № 2581/1995 г., евентуално на основание давностно владение по отношение на имот с площ от 1 дка, с №, находящ се в местността "К.", землището на [населено място] и обозначен като нива на наследници на С. Б. Д., възстановена в стари реални граници с решение № 2114В/14.08.2003 г. на ОСЗГ В. Т., представляващ част от имот с площ от кв. м., находящ се в м. "К." в землището на [населено място], представляващ северната част от дворище пл. № в кв. по регулационния план на [населено място]. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи първоначално предявения установителен иска за собственост, като се възстановят и направените разноски. Ответниците по касационната жалба Р. С. М. и И. С. М., встъпили и в правата на починалата на 22.08.2010 г. М. М. Д., оспорват същата, като претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 1114 от 25.11.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради противоречиво разрешаван материалноправен въпрос дали воденето на процес, искът по който е отхвърлен, смущава владението, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса достатъчно ли е уважаване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за възстановяване от ОСЗ правото на собственост върху земеделски земи, ако е пропуснат срока за заявяване на имота по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и е отхвърлен иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Фактите по настоящото дело и изводите на въззивният съд във връзка с тях са следните: Ищцовото дружество е основало правата си на договор за покупко-продажба, по който праводателите му са се легитимирали с решение на ПК за възстановяване правото на собственост в стари реални граници на наследници на Т. Д. А., евентуално - на придобивна давност. Поддържало е нищожност на решението на ОСЗГ за възстановяване правото на собственост върху имота на наследници на С. Б. Д., тъй като е издадено въз основа на решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, но без имотът да е заявяван за възстановяване и при наличието на влязло в сила решение за отхвърляне на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че нива от 9 дка в строителните граници на гр. В. Т., имот пл. № по кадастралния план от 1982 г. е възстановена на наследници на Т. Д. А. с решение № 07/2.02.1993 г. по заявление № 827/15.05.1992 г. Между наследниците е сключен договор за доброволна делба от 5.04.1993 г., по който имотът е разделен на два реални дяла, но новите имоти не са нанесени в плана и с договор по нотариален акт № 88, нот. дело № 849/1994 г. кв. м., представляващи северната част от дворище пл. №, кв. е продадено на К. "Ц.", [населено място], което разделяне на имота също не е отразено в плана. С договор по нотариален акт № 69, том 5, нот. дело № 2581/1995 г. К. "Ц.", [населено място] е продало закупените кв. м. на ищцовото дружество. От друга страна ответниците, като наследници на С. Б. Д. са заявили за възстановяване процесния имот от 1 дка по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, като с решение по гр. д. № 722/1996 г. на Великотърновския окръжен съд искът е отхвърлен, тъй като е налице спор за материално право между тях и наследниците на Т. А. С влязло в сила решение по гр. д. № 353/2000 г. на Великотърновския окръжен съд е уважен предявения от наследниците на С. Д. против наследниците на Т. А. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и въз основа на това решение ОСЗГ е издала решение № 2114В от 14.08.2003 г. по заявление № 2114В/14.08.2003 г. за възстановяване правото на собственост в полза на ответниците. Въз основа на горните факти въззивният съд е изложил съображения, че ответниците по настоящия спор са имали правен интерес от водене на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ против праводателите на ищцовото дружество, тъй като са заявили имота и макар тази процедура да е завършила с отказ, процесният 1 дка е възстановен на наследниците на Т. А., но административната процедура не е била напълно завършена, тъй като е завършена една след въвода във владение на М. Д. Прието е, че дори искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да е бил недопустим, то решението е влязло в сила и е породило съответните последици в правния мир и въз основа на него е издадено решението за възстановяване собствеността на наследниците на С. Д. Направен е извод, че от една страна праводателите на ищеца не са били собственици, а от друга страна имотът от кв. м. не е индивидуализиран в плана, нито като номер, нито с графично изображение, поради което липсва предмет на сделката, а и К. "Ц." В. Т. е неперсонифицирано лице и не притежава правосубектност, поради което не е придобил права при покупката от наследниците на Т. А. и не е могъл да прехвърли такива на ищцовото дружество. За неоснователно е прието и евентуалното основание за собственост - придобивна давност, тъй като макар владението да е установено при покупката от 1995 г., като е направено искане за разрешение да се огради имота /издадено през 1996 г./, то давността съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е започнала да тече на 21.11.1997 г. и в периода са водени дела, за които ищецът е знаел и следователно владението не е било несмущавано, а и не е установена трайна и непрекъсната фактическа власт върху имота, в който в момента са струпани голямо количество строителни отпадъци и земна маса, а следователно същия не е стопанисван. По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: С решение № 445 от 16.05.2005 г. на ВКС по гр.д. № 738/2004 г., II г.о. е прието, че когато искът по делото не е уважен с влязло в сила решение, смята се, че няма прекъсване на давностния срок по чл. 116, б. "б" ЗЗД и изцяло времето на процеса се прибавя към теклия до предявяването на иска срок. Тълкуването е дадено във връзка с погасителната давност, но намира приложение и по отношение на придобивната давност с оглед изричното препращане на чл. 84 ЗС към нормата на чл. 116 ЗЗД. На основание чл. 291, т. 1 ГПК следва да се приеме за правилна практиката в приложеното решение № 445 от 16.05.2005 г. на ВКС по гр.д. № 738/2004 г., II г. о. Владението е смутено и съответно течението на придобивната давност се прекъсва при условията на някоя от хипотезите на чл. 116 ЗЗД, а по изричното разпореждане на чл. 116, б. "б" ЗЗД давността не се смята прекъсната, ако предявеният по отношение на владелеца иск бъде отхвърлен. По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: съгласно Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д. № 11/97 г., ОСГК решенията на ОСЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Предпоставка за постановяването им е иницииране на административно производство чрез подаване на заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или чрез успешно проведен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. След изтичането на сроковете за подаване на заявление по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и за предявяване на иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ съгласно § 22 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ бр. 13 от 2007 г./ е преклудирана възможността за иницииране на административно производство за възстановяване правото на собственост в лицето на бившия собственик на имота, респ.неговите наследници, а съответно извън компетентността на административния орган е да постанови решение за възстановяване на правото на собственост в полза на лица, които не са заявители, а ако такова е постановено - същото е нищожен административен акт. С искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се установява принадлежността на правото на собственост към момента на обобществяване на земята, като когато с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се установи, че собственици на конкретните земеделски земи са други граждани, а не тези, спрямо които е постановено възстановяването на собствеността в реални граници, ОСЗ на основание чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ може да измени постановеното решение съобразно новите обстоятелства - Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д. № 11/97 г., ОСГК. И в този случай обаче, за да може да се постанови конститутивното административно решение на ОСЗ в полза на лицата, които се легитимират в влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, е необходимо тези лица да са поискали възстановяване на правото на собственост по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. По основателността на касационната жалба: Правото на собственост към настоящия момент на имоти, попадащи в приложното поле на ЗСПЗЗ, може да се легитимира единствено с позитивно решение на ОСЗ /преди ПК/ за възстановяването му, постановено по заявление на заинтересованите лица. В случая процесният имот попада в имот от 9 дка в строителните граници на [населено място], съставляващ пл. № по кадастрален план от 1982 г., възстановен в стари реални граници на наследници на Т. Д. А. с решение № 7 от 2.02.1993 г. по заявление вх. № 8271/15.05.1992 г. В полза на ответниците по настоящото дело е налице влязло в сила съдебно решение, с което е признато спрямо наследниците на Т. Д. А., на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че имотът е принадлежал на техния наследодател С. Б. Д. Въз основа на това съдебно решение ОСЗ е постановила решение от № 2114В от 14.08.2003 г. по заявление вх. № 2114В от 14.08.2003 г. за възстановяване правото на собственост в стари реални граници. Заявлението е подадено след изтичане на срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което въз основа на него не е могло да се инициира административно производство за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. Б. Д. С влязло в сила решение е отхвърлен и иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследниците на С. Б. Д. Без правно значение са изложените от в това решение мотиви /а именно, че искът е неоснователен, поради наличие на спор за материално право с наследниците на Т. А./, тъй като правното значение на съдебното решение се определя съобразно разрешения с него спорен предмет, а при исковете по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ това е принадлежността на правото на собственост към момента на обобществяване на земята, като предпоставка за сезиране на ОСЗ с искане за възстановяване на собствеността. След като наследниците на С. Д. не са подали заявление за възстановяване на собствеността и след като с влязло в сила съдебно решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е отречено правото им на възстановяване на собствеността, то липсва инициирано по изискуемия от закона ред административно производство, а съответно решение от № 2114В от 14.08.2003 г. по заявление вх. № 2114В от 14.08.2003 г. на ОСЗ [населено място] се явява нищожен административен акт и не може да легитимира ответниците като собственици. Като такива с решение на ОСЗ [населено място] се легитимират наследниците на Т. А. След реституирането на имота от 9 дка между наследниците на Т. А. е сключен договор за доброволна делба от 5.04.1993 г., като имотът е разделен на два дяла, единия от които с площ от 6 дка, съставляващ имот пл. № при граници: изток-дере, запад-черен път, север-имот пл. № и юг-имотът предоставен в дял на други съделители /М. К. Б. и С. К. С./ е придобит от М. Т. Н. С нотариален акт № 88, том III, дело № 849/94 г. М. Т. Н. и Р. К. Н. са продали придобития по договора за доброволна делба имот от кв. м. на к. "Ц.", представляван от И. Д. П. като [фирма]-В. Т. и Н. И. Т. като [фирма]-В. Т., а с нотариален акт № 69, том V, дело № 2581/95 г. И. Д. П., действащ като [фирма]-В. Т. и Н. И. Т. като [фирма] - В. Т., П. Й. П., като [фирма] и Б. Ц. Ц. като [фирма], като съдружници в К. "Ц.", [населено място] са продали имота на ищцовото дружество. При горните факти, следва, че е основателен довода в касационната жалба за необоснованост на извода на въззивния съд за нищожност на прехвърлителните сделки за покупко-продажба, тъй като страна по тях е неперсонифицрано дружество - консорциум. Съгласно чл. 276 ТЗ във връзка с чл. 359, ал. 1 ЗЗД съдружниците са собственици на всичко, което е придобито от консорциума. В случая не е оспорен факта, че лицата, които са закупили имота през 1994 г. и са го продали на ищцовото дружество през 1995 г. са били съдружници в консорциум "Ц." и съответно именно тези лица са придобили, а впоследствие са се разпоредили с правото на собственост. Основателен е и касационния довод за неправилно приложение на материалния закон с оглед извода на съда, че договора за доброволна делба не е произвел правните си последици и за нищожност на прехвърлителните сделки за покупко-продажба, тъй като разделянето на общия имот от 9 дка не е отразено в плана и продадената част от 5600 кв. м. не е индивидуализирана в плана нито като номер, нито с графично изображение, за да бъде определена по площ и граници, поради което липсва предмет на сделките. Нищожност при условията на чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ЗЗД е налице, когато предметът на уговорената престация не е възможен въобще или не може да бъде определен. Когато предметът принципно е възможен и достатъчно определен, сделката не е нищожна. Нормативната уредба към момента на сключване на посочените договори не е съдържала забрана за разпореждане с реална част от недвижим имот, щом тя може да бъде обособена като самостоятелен обект, като без правно значение е дали обособяването е извършено към датата на сделката. Щом обособяването е възможно, то и предмета е възможен. В настоящия случай индивидуализацията на дела на М. Т. Н. и на придобития от ищцовото дружество имот е достатъчна за неговото отграничаване, като впоследствие имотът е заснет в действащия план, а следователно неправилно въззивният съд е приел, че договорите са нищожни, поради липса на предмет. С оглед изложеното следва, че ищецът се легитимира като собственик на имота въз основа на договора за покупко-продажба от 1995 г., а ответниците не могат да му противопоставят права върху процесната част, тъй като не са провели надлежна процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост и липсва правна възможност за иницииране на такава процедура. Въззивното решение се явява необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за уважаване на предявения установителен иск за собственост. Съдът констатира, че при определяне на дължимата за касационното производство държавна такса е допусната грешка, в резултат на което ищцовото дружество дължи още 102.00 лв., за които следва да бъде осъдено. Ответниците следва да възстановят направените от ищцовото дружество разноски по делото в размер на 1496 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение