Решение № 7764 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15126/2010 г.

Решение № 7764 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15126/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП и на "Черноморски строежи" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Мир" № 1, ет. 2, представлявано от управителя Цанко Недков Димитров, против Решение № 1968 от 8.10.2010 г. на Варненски административен съд, по адм. д. № 1291 по описа за 2010 г. съответно в частта му с която по жалба на дружеството е отменен ревизионен акт № 030901095/16.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 29/09.02.2010 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит за данъчен период м. 02.2008 г. в размер на 5 305,45 лв. по фактури № № 95 и 96 съответно от 02 и 03.02.2008 г., издадени от "Стефанов" ЕООД и в тази, с която жалбата на дружеството против РА в останалата му обжалвана част е отхвърлена като неоснователна.

В касационната жалба на Д "ОУИ" се твърди, че решението в отменителната му част е неправилно, тъй като действително РЛ е упражнило право на ДК по двете фактури от м. 02 през м. 03.2008 г., но съдът не е следвало да отменя РА в частта му относно м. 02, а да измени РА, извършвайки вместо органите по приходите корекцията за м. 03.2008 г.

Ответникът по тази жалба "Черноморски строежи" ЕООД, чрез адв. Манолова, оспорва жалбата.

В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в отхвърлящата жалбата част е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на реални доставки на СМР и строителни материали с получател РЛ. Липсата на доказателства за транспортиране на строителни материали сама по себе си не следва да е основание за отказ на данъчен кредит; от непредставянето на определени доказателства също не може да се направи такъв извод, тъй като липсват нормативни изисквания за доказване на реалността на доставките; констатациите на РА не са обосновани на събраните доказателства. Иска се отмяна на решението в тази част и на РА в съответната част.

Ответникът по тази жалба Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими и неоснователни поради следното:

1. По жалбата на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП.

Не е било спорно пред административния съд, че по двете фактури № № 95 и 96 съответно от 02 и 03.02.2008 г. с издател "Стефанов" ЕООД, РЛ е приспаднало данъчен кредит за данъчен период м. 03.2008 г. в размер на 5 305,45 лв. съгласно изискванията на чл. 72, ал. 1 ЗДДС. С РА е извършена корекция на резултата за данъчен период м. 02.2008 г. вместо за м. 03.2008 г. Съдът с право е приел, че при липса на жалба против РА, в частта му, за м. 03.2008 г. не може във вреда на жалбоподателя да променя резултата за м. 03.2008 г., а в същото време липсва основание за извършване на корекция за м. 02.2008 г. Неоснователно касаторът поддържа, че съдът е следвало, в качеството си на съд по същество, да измени ревизионния акт, коригирайки резултата за м. 03.2008 г. вместо приходните органи. Това е така, тъй като предметът на първоинстанционния съдебен контрол се определя от жалбата, с която съдът е сезиран и при липса на жалба против РА, в частта му за м. 03.2008 г., в тази част РА е влязъл в сила и не може да бъде изменян със съдебното решение.

2. По жалбата на ревизираното лице.

Спорът пред първоинстанционният съд бил относно реалността на доставките на СМР и строителни материали по фактури, издадени в м. 02, 09, 11 и 12.2008 г. от "Стефанов" ЕООД. С право съдът е приел, че реалното осъществяване на доставките е първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит по фактурите и при липсата й е налице основание по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ на данъчен кредит.

Относно преките доставки на СМР в съдебното производство са представени доказателства за плащане на данъчната основа и на ДДС по банков път и в брой, приемо-предавателни протоколи и актове обр. 19 за изпълнените СМР на конкретни обекти. Съгласно заключението на вещото лице, прието без оспорване, по преките доставки са изпълнени всички счетоводни формалности от страна на доставчика, потвърдено е и плащането на данъчните основи и на ДДС от страна на РЛ. Те не са оспорени от процесуалния представител на ответника в откритото съдебно заседание на 13.09.2010 г., когато са представени. Относно персоналния капацитет на прекия доставчик не са представени убедителни доказателства за наличие на лица по трудови и граждански договори, наети от доставчика към момента на извършване на доставките, с изключение на посочените в мотивите на решението две лица. Предметът на доставките на СМР на обект "жилищна сграда "Хан Пресиян" № 13,15,15А" е бил доставка и монтаж на хидроизолация, циментова замазка, вътрешна мазилка, гипсокартон в санитарни възли и по стени на метални конструкции, демонтаж на керемиди и др.

Относно доставката на строителни материали на прекия доставчик от страна на " Лео гарант" ЕООД, макар и след дадения срок са представени договор за доставката от 31.01.2008 г. и извлечение от хронологична ведомост за отразяване на фактурата и начисляване на ДДС по нея. В представения договор от 31.01.2008 г. за доставка между двете дружества /л. 331 от административната преписка/ липсва каквато и да било индивидуализация на предмета на доставката - строителни материали по вид количество и качество, а също и липсва уговорена конкретна цена. Тези доказателства не са достатъчни за обоснован извод за наличието на доставените стоки у доставчика "Лео Гарант" ЕООД, нито за това как и къде такива стоки са предадени от "Лео Гарант "ЕООД на "Стефанов" ЕООД и от последния на РЛ. Относно фактурите с предмет СМР обосновано съдът е приел, че липсата на кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките у прекия доставчик е относима към заключението за недоказана реалност на фактурираните услуги. Вярно е, че липсва законово изискване за назначени лица по трудов договор или наети такива по граждански договор за признаване на право на данъчен кредит по процесните фактури, но при спор за това дали фактурите, по които се претендира ДК отразяват реални данъчни събития, ревизираното лице следва да докаже посочения факт с правно значение.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение