Решение № 4796 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15499/2011 г.

Решение № 4796 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15499/2011 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР - София, чрез процесуален представител, срещу решение № 796/26.10.2011 г. по адм. дело № 693/2011 г. на Административен съд - София област, с което е обявена за нищожна заповед № 1818/18.07.2011 г. на ВНД директор на ОД на МВР - София, с която на полицай Бисер Чавдаров Китов - механик по СОТ в група "Техника" на сектор "СОД" при ОД на МВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с МВР. Касаторът подържа, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Бисер Чавдаров Китов, жив. в с. Церово, обл. София, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АССО е приел, че фактическата обстановка, изложена в оспорената заповед се установява от доказателствата по делото, а именно че на 25.04.2011 г. около 04.00 часа в гр. София е превозвал със собствения си лек автомобил 15 броя туби нафта с неизвестен произход, за които при извършената полицейска проверка пътуващият в автомобила Мирослав Иванов от гр. Своге е дал уклончиви обяснения, че горивото било закупено от непознато лице, служител на БДЖ. Според дисциплинарнонаказващия орган, Китов е бил длъжен да подложи на съмнение произхода и начина на придобиване на горивото от склад на неизвестна фирма и от неизвестно лице, не е предприел мерки за противодействие на противоправните действия на Мирослав Иванов, по същество пряко е участвал в тях. Тези действия са квалифицирани в заповедта като осъществен състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, тъй като с деянието си Китов е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронил престижа на службата, действията са му станали известни и достояние на негови колеги и достояние на негови колеги и представители на държавните служби в МВР, както и на граждански лица и са засегнали сериозно авторитета на полицията, като деянието е извършено виновно и представлява тежко дисциплинарно нарушение, за което следва да се наложи наказание дисциплинарно уволнение. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, но заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като подписалият заповедта ВНД директор на ОД на МВР -София на датата на издаването и - 18.07.2011 г. е бил в платен годишен отпуск, не е бил определил свой заместник и няма твърдения да е подписана от заместник. Настоящият съдебен състав намира че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, тъй като заповедта е подписана от компетентен орган. Издателят на заповедта, считано от 15.10.2011 г. е временно назначен на длъжност директор I степен на Областна дирекция на МВР - София, която длъжност е заемал и към 18.07.2011 г. Действително на 18.07.2011 г. същият е бил в платен годишен отпуск, но платеният отпуск не води до загубата на законово определената компетентност от чл. 228, т. 3 от ЗМВР. ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС сочи, че в тези случаи титулярът е в обективна невъзможност да упражнява правомощията си и затова същите могат да бъдат упражнени по заместване. От това ТР не може да се направи извод, че титулярът губи правомощията си, както следва от първоинстанционното решение. В случай, че същият успее да преодолее обективните пречки да упражни правомощията си и издаде административен акт в кръга на възложените му от закона правомощия, то последният е издаден от компетентен орган и не може да бъде прогласен за нищожен на това основание. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от първоинстанционния съд за доказаност на фактическата обстановка по заповедта, която се подкрепя освен от събраните в административното производство доказателства и доказателствени средства и от изслушания в съдебното производство свидетел Мирослав Иванов, от чиито показания за закупуване на нафтата през нощта, на половин цена, от непознато лице, в присъствието на ответника по касационна жалба, става ясно, че Китов е знаел достатъчно факти, за да разбере, че нафтата, която превозва е придобита неправомерно. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от наказващия орган в заповедта за наличие на нарушение на т. 7, 8 и 18 / погрешно изписана като т. 17/ от Етичния кодекс за поведението на държавния служител в МВР - а именно да пази доброто име на институцията МВР; да насърчава хората да спазват закон с личен пример; държавният служител оказва помощ на всяко лице в опасност, като, в зависимост от възможностите си, съдейства за предотвратяване или пресичане на прояви, нарушаващи обществения ред, защитава от посегателства личността, личната и обществената собственост и защитава гражданите и имуществото им при пожари, бедствия, аварии и извънредни ситуации. Правилно е преценката, че деянието е извършено виновно и е тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР поради горецитираните от АС мотиви. Правилна е и преценката на АС за спазване на процедурата по издаване на обжалвания акт и в част на сроковете по чл. 225 ЗМВР, като следва да се уточни, че сроковете за тежко дисциплинарно нарушение са в чл. 225, ал. 2 ЗМВР, а не в ал. 1 и са съответно не по- късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Оспорената заповед не страда от никой от визираните в чл. 146 АПК пороци. Предвид всичко изложено решението като неправилно - материалноправно незаконосъобразно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването на Китов срещу заповедта. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от ответника по касационна жалба разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 ат АПК, Върховният административен съд, пето отделение