Решение № 13617 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6622/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник юрисконсулт С. Гачев, против решение 2211 от 03.04.2024г., постановено по адм. дело 8159/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на "Кронос" АД е отменено уведомително писмо 07 -2600/6314 от 13.07.2023г. в частта му, с което по подаденото проектно предложение от дружеството в ИСУН по процедура чрез подбор по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРС 2014 -2020г. , след проведена оценка на проектното предложение е одобрен размер на безвъзмездна финансова помощ в размер на 2 052 299,66лв., представляващи 35% от одобрените инвестиционни разходи при заявен интензитет на разходите 49, 94%. Наведените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът излага аргументи, че съдът изобщо не е обсъдил неговите доводи и възражения, изразени и от процесуален представител в проведени открити съдебни заседания, както и представени писмени становища и доказателства, а единствено е възпроизвел в решението си доводите и възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата. На следващо място излага, че съдът не е обсъдил приетите и неоспорени по делото основно и допълнително заключение, като не е изложил мотиви защо не кредитира тези заключения и на кои данни по делото противоречат изводите на експерта, както и по какви съображения смята, че заключенията са изготвени въз основа на негоден доказателствен материал и кой е той. В касационната жалба излага подробни съображения за нарушение на приложимия материален закон от страна на съда и необоснованост на съдебното решение. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърли като неоснователна жалбата срещу оспорения акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Кронос" АД не представя отговор на касационната жалба. В представено писмено становище, чрез адв. П. Шидеров счита касационната жалба за неоснователна и моли оспореното решение като правилно да остане в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е уведомително писмо 233/подмярка 4.2 Х 07 -2600/6314 от 13.07.2023г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с което е определена оценка и заявителят е получил 58 бр. точки по критериите за оценка по подаденото проектно предложение от дружеството в ИСУН - процедура чрез подбор по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРС 2014 -2020г. и е одобрен размер на безвъзмездна финансова помощ в размер на 2 052 299,66лв., представляващи 35% от одобрените инвестиционни разходи при заявен интензитет на разходите 49, 94%. За да се произнесе по спора и отмени уведомителното писмо в оспорената му част, АССГ е приел, че макар и издадено от компетентен орган и в рамките на правомощията му, актът е издаден при липсата на мотиви, в отклонение от изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Изложил е съображения, че посочените фактически основания в акта не кореспондират на правните, мотивите са неясни и не позволяват да бъде упражнено правото на защита от кандидата, като мотиви не се съдържат и в други документи по преписката. Отделно от изложеното, съдът е счел, че уведомителното писмо в оспорената му част е издадено в нарушение на материално правните изисквания на закона, тъй като от съда не са констатирани предпоставки за цялостното отхвърляне на проекта. В решението си съдът е посочил, че приложима според него по процесната подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" и Наредба 20/27.10. 2015г., както и посочените в чл.30, ал.1 от Наредбата, допустими за финансова помощ разходи. Цитирал е и чл.30, ал.8 и 9 от същата Наредба, досежно редът по който се извършва от РА оценка за основателността на разходите, предложени за финансиране с определените референтни разходи, както и е посочил кои са условията за допустимост на разходите, според утвърдените за мярката условия за кандидатстване. Приел е за безспорно по делото, че предложението на "Кронос" АД е преминало успешно първите два етапа от процедурата и е допуснато до трети етап - техническа и финансова оценка, като не е било уведомено за предстоящите корекции с покана по чл.36, ал.2 ЗУСЕСИФ и не му е дадена възможност да депозира в 30 дневен срок от изпращането на УП чрез ИСУН допълнителни доказателства, които не са приложени към формуляра за кандидатстване. На следващо място, АССГ е приел, че оспорващото дружество е доказало всички условия за допустимост на дейността и заявените разходи, поради което отказът за финансиране на проекта в оспорената част е незаконосъобразен. За тези си изводи, съдът е счел, че липсват констатации на оценяващата комисия, от които да се направи извод, че не следва да се признават 5 точки по критерий 2.5, поради което не става ясно как административният орган е формирал този извод. В тази връзка, съдът е приел за необективно заключението по изслушаната ССЕ, с доводи, че изводите на вещото лице противоречат на безспорно установените данни по делото и се базират на негоден доказателствен материал. В заключение е изведен краен извод, че констатациите на административния орган, че предложения проект на оспорващото дружество не следва да получи пълния размер точки, са оборени и актът е издаден в противоречие с изискванията на условията за кандидатстване и Наредба 20 от 27.10.2015г. за прилагане на подмярка 4.2 и съгласно чл.38, т.3 от ЗУСЕСИФ оспореното УП е постановено в противоречие със закона. Върховният административен съд, пето отделение намира обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран и компетентен съд в рамките на правомощията му. В производство по проверка законосъобразността на първоинстанционното решение, Върховният административен съд намира, че касационната жалба е основателна. Атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, тъй като страда от пороци, обуславящи наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. Процесното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съобразно нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК, решението на съда следва да бъде мотивирано. Мотивите са писмени съображения на съдебния състав, обосноваващи акта. Те обхващат преценката на доказателствата, фактическите установявания и правните изводи на съда, въз основа на които съдебният състав е постановил решението. Въз основа на изложените мотиви се извършва преценка за правилността на постановеното решение и затова писмените съображения на съда следва да бъдат ясни, непротиворечиви и да обосноват становището по съществото на правния спор. Безспорно мотивите на съдебния акт отразяват правораздавателната дейност на решаващия съд и трябва да съдържат негови собствени фактически и правни изводи (виж мотивите към т. 19 от Тълкувателно решение 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т.гр.д. 1/2000 г., ОСГК). В конкретната хипотеза, както правилно посочва и касаторът, съставът на първоинстанционния съд е направил вътрешно противоречиви изводи. От една страна приема, че в акта не се съдържат мотиви за издаването му( това са съображенията на органа или фактическите основания ), от друга страна, че фактическите основания не кореспондират на правните такива, както и че в УП липсва позоваване на нормативен акт, даващ правомощие на зам. изпълнителния директор на ДФЗ да коригира точки по критериите за оценка на проектното предложение. Според АССГ мотиви не се съдържат и в други документи по преписката, включително и в изготвения оценителен доклад. При така изложените мотиви за допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, които според съда го възпрепятстват да осъществи съдебен контрол за законосъобразност на акта, съдът в противоречие със собствените си изводи, извършва контрол за законосъобразност и за правилното приложение на материалния закон, като счита, че е нарушен. Всички посочени по - горе изводи са бланкетни и формални и не се основават на каквито и да било фактически установявания. След като е решил да разгледа законосъобразността на оспорения пред него акт и на останалите основания по чл.146 от АПК, съдът е следвало да направи собствени фактически установявания въз основа на анализ на писмени доказателства в процедурата по извършената корекция на заявените от кандидата точки по критериите за оценка, съгласно Раздел 22 "Критерии и методика за оценка на проектните предложения" от УК , което в случая не е сторено. В съответствие с чл. 171, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в първоинстанционното производство са назначени необходимите, поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, основна и допълнителна съдебно - икономическа експертизи, неоспорени от страните и приети от съда и приложени по делото. В нарушение на процесуалното правило по чл. 202 ГПК , приложимо в съдебно-административния процес по силата на чл. 144 от АПК, от съда не са изложени конкретни и убедителни мотиви защо не се кредитират заключенията на вещите лица по делото. Декларативното изявление на АССГ, че не възприема като обективно заключението по изслушаната ССЕ, неясно кое основното или допълнителното, тъй като изводите противоречат на безспорно установените данни по делото, а и се базират на негоден доказателствен материал, без съдът да посочи кои данни и на кои доказателство по делото противоречи заключението не представлява годен правен извод. Безспорно е, че съдът не е длъжен да приема безкритично заключението на вещото лице, а следва да го обсъди с другите доказателства по делото, след което да изложи собствени мотиви кои от спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях приема за доказани, но такъв анализ и обсъждане в случая липсва. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно становищата на страните. Налице е посочване само на част от доводите на жалбоподателя и никакво обсъждане на изложените и наведени от настоящия касатор. В обжалваното решение липсват фактически установявания. Не са посочени обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. От първоинстанционния съд не е даден отговор на относимите към предмета на спора въпроси. Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, защото препятства проверката, относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши съответните процесуални действия за изясняване на спора от фактическа и правна страна, а при постановяване на своя акт - да изложи собствени мотиви по съществото на правния спор и да отговори на всички възражения и доводи на страните. Тези въпроси не могат да бъдат обсъдени за пръв път в касационната инстанция, тъй като това би довело до накърняване на правото на защита на страните предвид двуинстанционността на съдебното обжалване. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При новото разглеждане на делото съдът, следва да съобрази предмета на правния спор, очертан в жалбата срещу частта на оспорения административен акт, с която е определена оценка и заявителят е получил 58 броя точки по критериите за оценка, както и одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ от 2 052 299,66лв., представляващ 35% от одобрените инвестиционни разходи при заявен интензитет 49, 94%. Следва да бъде съобразен и характера на оспорения акт - решение по чл.37, ал.1 от ЗУСЕСИФ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проектно предложение, включено в списъка по чл.35, т.1 от ЗУСЕСИФ. Предложения, които са преминали оценката на административното съответствие и допустимостта, подлежат на финансова и техническа оценка по критериите и методиката, определени в насоките по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ. При финансовата и техническата оценка оценителната комисия подлага на оценка самото проектно предложение. Въз основа на получените от оценяването резултати оценителната комисия изготвя доклад и класиране на проектните предложения като ги класира в три списъка по смисъла на чл. 35, т. 1, 2 и 3 ЗУСЕСИФ. Когато ръководителят на Управляващия орган, с оглед на правомощието си по чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, одобри доклада на оценителната комисия, с оглед на това, в кой от трите списъка попада съответното проектно предложение за кандидата възникват и различни правни последици. Проектните предложения, които са в списъка по чл. 35, т. 1 ЗУСЕСИФ са предложени за финансирани и за тях, с оглед на чл. 37, ал. 1 ЗУСЕСИФ, ръководителят на Управляващия орган взема решение за предоставяне на безвъзмездна помощ. В случая безспорно проектното предложение на "Кронос" АД е включено в списъка под 233 по чл.35, т.1 от ЗУСЕСИФ - списък на предложените за финансиране проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране и размера на безвъзмездната финансова помощ, която да бъде предоставена за всеки от тях и решението предмет на оспорване пред АССГ е акт по чл.37, ал.1 от ЗУСЕСИФ - решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по всяко проектно предложение, включено в списъка по чл.35, т.1, следователно не представлява акт по чл.38, т.3 от ЗУСЕСИФ, както неправилно е приел съдът в решението си. Решението по чл.38, т.3 ЗУСЕСИФ на ръководителя на управляващия орган има характер на отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това, каквато хипотеза в случая не е налице. Наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, вр. чл. 221, ал. 2, изр. 2, предл. 2 АПК, обуславя приложението на разпоредбата на чл. 222, ал. 2 АПК, по силата на която след отмяната на първоинстанционния съдебен акт, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,