Решение № 9390 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 785/2019 г.

Решение № 9390 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 785/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Й. Кантес моли да бъде отменено като неправилно решение № 2120/22.10.2018 г. по адм. д. № 1844/2018 г. на АС-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-16000917006053-091-001/22.02.2018 г. на ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен изцяло и да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2700 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба e допустимa и подаденa в срок. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Й. Кантес против РА № Р-16000917006053-091-001/22.02.2018 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който му е възложена отговорност по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК за неплатени в срок задължения на "Райкан импорт експорт" ЕООД за ДДС за периода м. 4 - 7. 2013 г. в общ размер на 6889, 12 лв с 3247,53 лв лихви, корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г. общо 13 502, 82 лв с 8203, 95 лв лихви, данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за периоди м. 10.2011 г. и м. 2 и 4.2013 г. в размер на 277, 46 лв със 155, 87 лв лихви, задължения по ДОО за периода м. 5.2009 г. - м. 8. 2013 г. общо 17239, 18 лв с 14 275 лв лихви, задължения по ЗО за периода м. 5.2009 г. - м. 8.2013 г. общо 4248, 76 лв с 1767, 09 лв, задължения за УПФ за периода м. 5.2009 г. - м. 8.2013 г. общо 1423, 45 лв с 1379, 79 лв лихви, задължения за ГВРС за периода м. 5.2009 г. - м. 12.2010 г. в размер на 3, 95 лв с 9, 45 лв лихви. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно възлагане отговорност на Кантес за неплатените задължения на дружеството "Райкан импорт експорт" ЕООД, на което е бил управител в периода на възникване на задълженията, на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Правилен е изводът на съда, че условията за възлагане на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК следва да са налице кумулативно и са установени в случая. Налице е и второто условие на чл. 19, ал. 1 от ДОПК – укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. На 6.03.2014 г. на "Райкан импорт експорт" ЕООД е възложена ревизия с обхват задължения по ЗДДС за периода от 1.04.2013 г. до 31.12.2013 г., приключила с издаването на PA № Р-2206-1401820-091-01/29.09.2014 г. с установени задължения за периода м. 4 – 7.2013 г. в размер 6889, 12 лв данък и 3247, 53 лв лихви, който е влязъл в сила като необжалван. В цитирания РА, съставен на дружеството, е констатирано, че за данъчни периоди м. 4 - 7.2013 г., когато Кантес е бил управител на дружеството, са декларирани неосъществени вътреобщностни доставки, извършени от дружеството, поради което в РА е начислен данък върху добавената стойност в размер на 6889, 12 лв и са определени задължения за периода до 31.12.2013 г. в общ размер 309757, 12 лв. Обосновано съдът е приел, че в подадените СД по ЗДДС за данъчните периоди м. 4 - 7.2013 г. управителят Кантес не е декларирал действителните стойности на резултатите за периодите, които представляват ДДС за внасяне, което следва да бъде квалифицирано като укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Задълженията по ЗДДС не са внесени в бюджета. Същевременно управителят на дружеството Кантес е прехвърлил дружествените си дялове на стойност общо 5000 лв с договор за покупко-продажба от 30.09.2013 г. на В. Крумов за 100 лв. По делото е приложена жалба вх. № 3511/24.07.2013 г. (л. 345), подадена чрез ТД на НАП-Пловдив до "Инспекция по труда"-Хасково. Податели на жалбата са работници и служители на "Райкан импорт експорт" ЕООД. По жалбата е извършена проверка на дружеството от ТД на НАП-Пловдив, завършила с издаването на протокол № 1324882/23.09.2013 г., в който се сочи, че към 23.09.2013 г. дружеството има задължения общо в размер на 42 823, 38 лв в това число за ДОО, ЗО и УПФ. На л. 469 от делото е приложен попълнен въпросник от публичния изпълнител М. Караславова, в който е посочено, че дружеството има задължения 309 757, 12 лв по влезлия в сила PA № Р-2206-1401820-091-01/29.09.2014 г. и други задължения, които не са предмет на РА, в общ размер с установените в РА за 446 695, 38 лв като дългът е категоризиран като трудно събираем след извършено проучване на имущественото състояние на длъжника от същия публичен изпълнител. Данните са изпратени на отдел "Ревизии" в ТД на НАП-Пловдив, а с писмо 25.04.2017 г. преписката е изпратена на директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП-Пловдив за възлагане на ревизия за реализиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК на Кантес. За принудителното събиране на тези задължения е образувано изпълнително дело № 22130008540/2013 г. като дългът е категоризиран като трудно събираем. Предвид липсата на представени документи от страна на дружеството, Кантес и новия управител В. Крумов, ревизиращите органи са направили анализ на данните в публикуваните ГФО на дружеството. Съгласно тези данни, отнасящи се за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. до 2013 г. дружеството е реализирало печалби, които са оставали в патримониума като неразпределена печалба и съответно на това собственият капитал е нараствал от 343 000 лв към края на 2010 г. на 437 000 лв към 31.12.2011 г. и 501 000 лв към 31.12.2012 г. Едновременно с това са се увеличавали и вземанията на дружеството от клиенти, като същите са нараснали от 366 000 лв към края на 2010 г. на 464 000 лв към 31.12.2011 г. и 563 000 лв към 31.12.2012 г. Към 31.12.2013 г. - в годината, в която е извършено прехвърляне на дяловете на дружеството от Кантес на Крумов, собственият капитал на дружеството от 501 000 лв към 31.12.2012 г. е намалял на 6000 лв, а вземанията от клиенти от 563 000 лв към 31.12.2012 г. към 31.12.2013 г. са 25 000 лв. Правилен е изводът на съда, че през 2013 г. са извършени стопански операции, които може да се класифицират като недобросъвестни плащания от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент – основание за възлагане на отговорност на управителя за задълженията на дружеството по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. От страна на Кантес не са представени първични счетоводни документи, въз основа на които да се направи различен извод, при неспорните обстоятелства относно драстичното намаляване на собствения капитал и вземанията на дружеството. Неоснователен е доводът на касатора, че липсват доказателства за извършено скрито разпределение на печалбата или дивидент от страна на Кантес, а се касае до невярно съставяне на ГФО за 2013 г. от страна на новия управител Крумов. Твърденията на Кантес, че е предоставил цялата счетоводна документация на Крумов, не са подкрепени с доказателства. Същият не представя приемо-предавателен протокол за предаването ? на новия управител. Неоснователен е доводът на касатора, че с PA № Р-2206-1401820-091-01/29.09.2014 г. на дружеството са установени задължения за ДДС само в размер на 6889, 12 лв, като не са били изложени мотиви защо му е възложена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения в размер 72 105, 77 лв. С процесния РА е възложена отговорност по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на касатора за неплатени в срок задължения на "Райкан Импорт Експорт" ЕООД за по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО в посочените по-горе периоди и размери, с посочените съответни лихви към тях. Съгласно чл. 209, ал. 2 от ДОПК изпълнително основание е и декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Задълженията с процесния РА, за които е вменена отговорност по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на Кантес, са установени по подадени от същия ГДД по ЗКПО и декларации обр. 6, а разпореждането с натрупания капитал на дружеството от 5000 лв до 501 000 лв покрива напълно размера на задълженията, за които е възложена отговорност в процесния РА. Разпореждането с натрупания капитал над 5000 лв и с вземанията от клиенти над 25 000 лв е извършено преди прехвърлянето на дружеството на Крумов предвид заплатената от него цена по сделката от 100 лв, която не покрива дори записания капитал на дружеството. Кантес е знаел финансовото състояние на дружеството, както и задълженията за данъци и осигуровки. Правилен е изводът на съда, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на Кантес като управител на дружеството и невъзможността за събиране на данъчните и осигурителни задължения на същото. Кантес е могъл да заплати данъчните и осигурителни задължения на дружеството, преди извършването на скрито разпределение на печалбата на дружеството. Доказана е невъзможност да бъдат събрани данъчните и осигурителни задължения на дружеството в резултат от извършеното скрито разпределение на печалбата предвид факта, че дружеството не разполага с авоари по банковите сметки, с движими вещи и недвижими имоти, а по образуваното изпълнително дело от 2013 г. дългът от 446 695, 38 лв е категоризиран като трудно събираем. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е вменена отговорност по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК за задължения на дружеството по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, и в тази част следва да бъде оставено в сила. Правилен е изводът на съда, че вменените задължения на Кантес не са погасени по давност, тъй като за тях не е изтекла абсолютната погасителна давност. Неоснователно касаторът се позовава на чл. 109 от ДОПК, който е приложим за ревизионни производства за задължения за данъци от пряко дължащите ги лица. За ревизионни производства, с които се вменява отговорност на трето лице няма аналогична разпоредба и чл. 109 от ДОПК е неприложим. В частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за вменена отговорност за по чл. 20 от Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя в размер 3, 95 лв с 9, 45 лв лихви решението е неправилно, тъй като вноските по чл. 20 от ЗГВРСНР не са осигурителни и за тях чл. 19 от ДОПК е неприложим. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА. Неправилно съдът е отменил РА в частта, с която е възложена отговорност по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на Кантес за неплатени в срок задължения на "Райкан импорт експорт" ЕООД: за лихви по ЗДДС за периода м. 4 - 7.2013 г. общо с 3247, 53 лв, за лихви по задължения за корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г. 8203, 95 лв, за лихви по задължения за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за периоди м. 10.2011 г. и м. 2 и 4.2013 г. общо 155, 87 лв, за лихви по задължения за ДОО за периода м. 5.2009 г. - м. 8.2013 г. общо 14 275 лв, за лихви по задължения за ЗО за периода м. 5.2009 г. - м. 8.2013 г. общо 1767, 09 лв и за лихви по задължения за УПФ за периода м. 5.2009 г. - м. 8.2013 г. общо 1379, 79 лв, които видно от чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК не са изрично посочени в чл. 19 от ДОПК. Решението в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които поради промяната в резултата следва да бъдат преизчислени. Касаторът има право на разноски по делото в размер 1968, 84 лв. При минимално възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 2693, 17 лв, заплатеното адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер 3240 лв и за касационната инстанция 1155 лв не е прекомерно. Адвокатите не са длъжни да предоставят процесуално представителство срещу възнаграждение в минималния размер по наредбата. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 1837, 42 лв - общо 3674, 84 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 1706 лв юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,