Решение № 8179 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3335/2009 г.

Решение № 8179 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3335/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Х." АД, гр. С., чрез пълномощника си адв. П. Б., срещу решение от 25.03.2007 г. постановено по адм. д. № 2270/04 г., по описа на Софийски градски съд (СГС), АО, III з състав, с което е отменен Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 3/24.02.2004 г. на главен данъчен инспектор, ръководител на екип в ДП "С.", ТДД, гр. С., потвърден с Решение № 1066/4.06.2004 г. на директора на Регионалната данъчна дирекция, град С. в частта, с която на "Х." АД се определят данъчни задължения за довнасяне по ЗДДС за разликата над 39441.82 лева ДДС и за разликата над 4808, 63 лева лихви, като е отхвърлена жалбата на дружеството в останалата й част. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закони при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че процесния имот е придобит от дружеството чрез апорт, както и че следва да намери приложно поле разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. С., чрез проц. си представител юрк. Б. оспорва жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред СГС е бил ДРА № 3/24.02.2004 г. издаден от главен данъчен инспектор, ръководител на екип в ДП "С.", ТДД, гр. С. и потвърждаващото го Решение № 1066/4.06.2004 г. на директора на Регионалната данъчна дирекция, град С., с които на "Х." ЕАД е определен ДДС за довнасяне в размер на 48701, 57 лева за данъчен период 01.02-13.02.2003 г., ведно със сумата от 5959, 62 лева лихви за забава За да постанови обжалваното решение от фактическа стлана съдът е приел, че в хода на надлежно възложена данъчна ревизия във връзка с подадено от ДЗЛ заявление за дерегистрация по ЗДДС органа по приходите е увеличил стойността на доставките, по които регистрираното лице е изпълнител, като за налични сгради по дебита на сметка 203 е увеличила стойността на доставките с 239 000 лева (представляващи средната пазарна цена на недвижим имот, представляващ част от IV надпартерен етаж на ул. "А." № ..). Данъчната основа в посочения размер е определена в хода на ревизията въз основа на изготвена експертиза. От приетия по делото АДС № 01212 от 26.09.1998 г., издаден от областния управител на област с административен център град С., съдът е приел, че се установява, че имотът е включен в капитала на "Х." ЕАД. В хода на съдебното обжалване от изслушана ССЕ от която е установена оценка на пазарната стойност на недвижимия имот в размер на 179 281 лева, която при приемането й е оспорена от процесуалните представители на жалбоподателя, но не е оспорена от ответника. От приетата като неоспорена ССЕ, съдът е приел, че се установява, че спорния недвижим имот е заприходен в счетоводството на жалбоподателя през м. юли 1998 г. въз основа на акта за държавна собственост, заповед № 168 от 7.07.1978 г. на Министерския съвет и заповед № РД 18-8418/24.07.1998 г. на министъра на търговията и туризма. От момента на заприходяване на недвижимия имот до момента на издаване на обжалвания акт не е ползван ДДС за същия. Във връзка с кредитиране на заключението съдът е обсъдил и приетите по делото: протокол от заседание на съвета на директорите на дружеството от м. май 1998 г., на което заседание е взето решение за включване на процесния имот в баланса на "Х." ЕАД, както и оценка на недвижимия имот към м. май 1998 г, заявление за регистрация по ЗДДС на жалбоподателя от 14 август 2001 г. При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че е приложима разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.), като фактът дали процесните активи са предмет на облагаема сделка се преценява към момента на подаването на заявлението за дерегистрация, те. към 13.02.2003 г., а съгласно разпоредбите на действащия към този момент ЗДДС тези активи са предмет на облагаема сделка. В процесния случай от приетата по делото заповед на министъра на търговията и туризма № РД 18-8418/24.07.1998 г. съдът е приел, че процесния имот е придобит чрез апорт, която сделка съгласно чл. 9, ал. 1, т. 15 от ЗДДС (отм., редакция към 1998 г.) е освободена сделка, поради което ДДС не е начисляван. Обстоятелството, че към момента на придобиване на този недвижим имот не е начислен и не е платен ДДС съдът е приел, че не освобождава купувачът при извършена последваща сделка продажба на този комплекс от задължението да начисли ДДС. В тази насока съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за приложимост на правната норма на чл. 62 от ЗДДС, която има предвид платен ДДС, но неползван данъчен кредит в предвидените в ЗДДС случаи. Досежно пазарната цена на наличните активи съдът е кредитирал приетата по делото експертиза, която е използвала два метода - метод на сравнителната стойност и метод на възстановителната стойност и като е определила крайната оценка на имота от 179 281 лева. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва обстоятелството, че със заповед на министъра на търговията и туризма № РД 18-8418/24.07.1998 г. едновременно с апорта на процесния имот (4 етаж от административна сграда, находяща се на ул. "А." № ..), министърът на търговията и туризма, изпълнявайки функциите на едноличен собственик на капитала, е увеличил капитала на дружеството със стойността на имота. Данни за вписване на увеличението в партидата на дружеството не се съдържат по делото. От приетия по делото Протокол № 18 от заседание на съвета на Директорите на "Х." ЕАД и от заключението на приетата ССЕ се установява, че процесния имот е включен в баланса на дружеството по сметка 203 "сгради" със сумата от 185 375, 175 лв. с която сума е увеличен и капитала на дружеството. Увеличението на капитала е отразено и счетоводно с МО № 6/4 от м. юли 1998 г. на основание цитираната Заповед на МТТ. В баланса на дружеството към 31.12.1998 г. сградите (вкл. процесната) са отразени с отчетна стойност - 213 946 лева, посочена и в оборотната ведомост. Правилно СГС е приел, че са налице предпоставките на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която разпоредба, ДДС се начислява към датата на дерегистрацията на данъчния субект по този закон, тъй като се приема че към тази дата лицето извършва доставка на наличните си активи, ако биха били предмет на облагаема сделка, като оценката на тези активи е по пазарната им стойност. Неоснователен е първия касационен довод за неправилно приложение на закона, поради, приетото от съда, че е налице апорт. Касаторът счита, че е налице включване на имота в баланса въз основа на заповед на МТТ, но няма решение на съда по регистрацията. Въпреки направеният за първи път в касационната жалба довод в тази насока, настоящият състав след служебна справка констатира, че с ДВ, бр. 103/02.09.1998 г. по ф. д. № 26975/93 г. съгласно решение на Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ са вписани промени за "Х. - ЕАД", а именно увеличение на капитала от 6 738 000 лв. на 50 535 000 лв. чрез увеличаване номиналната стойност на акциите от 1000 лв. на 7500 лв., което съответства на увеличението на капитала извършено с процесната заповед на министъра на търговията и туризма № РД 18-8418/24.07.1998 г. За целите на ДДС и преди всичко за приложение разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.), е необходимо да са налице налични активи, които биха били предмет на облагаема доставка и като изключение от начисляването на данъка при дерегистрация, платения от лицето данък да не е с право на данъчен кредит. В случая е установено, че към момента на дерегистрацията активите са били налични, като заприходени по с) ка 203 сгради със сумата от 185 375 175 лв., с която е увеличен капитала на дружеството и счетоводно увеличението на капитала е отразено през м. 07.1998 г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 7.08.2001 г., като ДДС не е начисляван тъй като съгласно действащата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 15 от ЗДДС (отм., редакция към 1998 г.) апорта е освободена сделка. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 6а от ЗДОА (отм.), тъй като процесния имот е придобит през 1998 г., при действието на ЗДДС (отм.). В тези насока и позоваването на практика на ВАС е неотносима, тъй като касае придобиване на стоки и услуги при действието на ЗДОА (отм.) те. до м. март 1994 г., когато закона е отменен с влизане в сила на ЗА. Неоснователно е и позоваването на касатора на разпоредбата на чл. 62 от ЗДДС (отм.), която установява, че данък не се начислява, когато регистрираното лице се разпорежда със стоки, за които платения от него данък не е с право на данъчен кредит. В процесния случай е безспорно, че към момента на придобиване на процесния недвижим имот не е начислен и не е платен ДДС, тъй като по силата на закона сделката е била освободена от ДДС. Това обаче, така както е прие и СГС не налага на извода, че ако купувачът извърши последваща сделка и продаде този актив няма да бъде начислен ДДС. Нормата на чл. 62 от ЗДДС има предвид платен ДДС, но неползван данъчен кредит в предвидените в ЗДДС случаи. Необходимо условие за прилагането на чл. 62 от ЗДДС е именно при придобиването на стоката регистрираното по закона лице да е заплатило данък върху добавената стойност, но да не е ползвало право на данъчен кредит. В случая от заключението на вещото лице се установява, че не е ползвано право на данъчен кредит, но е установен и факта, че не начисляван такъв по силата на закона към момента на придобиване на актива. Предвид на изложеното и при липса на поддържаните касационни основания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба следва да бъде оставена без уважение на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, тъй като на данъчната администрация е присъдено юрисконсулстско възнаграждение за производството пред СГС. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение