Решение № 2674 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10736/2012 г.

Решение № 2674 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10736/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Риболов" ООД, гр. Габрово, подадена чрез управителя на дружеството Калин Косев, против решение № 77 от 13.07.2012 г., постановено от Административен съд - Габрово по адм. дело № 107/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/ и чл. 12, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Касационният жалбоподател твърди, че не са преценени правилно относимите факти и не е обсъдено заявлението на ОбС, че язовирите са били включени в имуществото на прекратени организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и са предназначени за напояване. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да се отхвърли протеста, по който е образувано първоинстанционното производство, със законовите последици. Ответниците - Районна прокуратура Севлиево и Общински съвет - Севлиево не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба, защото съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, които са относими към настоящия спор и правилно е стигнал до извод, че съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите процесните язовири подлежат на концесиониране и не могат да бъдат отдавани под наем, каквато е процедурата, визирана в протестираното пред Административен съд - Габрово решение на ОбС. Правилно е тълкувана и приложил цитираната разпоредба и § 3 и § 4 от ПЗР на ЗСН, както и разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост /НПУРОС/ и крайният извод, че атакуваният административен акт е издаден при липса на материална компетентност, поради което се явява нищожен е споделен от участващия по делото прокурор. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба на "Риболов" ООД, гр. Габрово е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 77 от 13.07.2012 г. е обявена нищожността на решение № 65 от 30.06.2009 г., по протокол № 6 от 30.06.2009 г. на Общински съвет - Севлиево, с което е дадено съгласие за отдаване под наем чрез публичен търг с явно наддаване за срок от пет години на имоти публична общинска собственост: имот № 000358 в землището на с. Агатово - язовир "Агатово" с площ 78,763 дка; имот № 000151 в землището на с. Горна Росица - язовир с площ 9,087 дка; имот № 000344 в землището на с. Ловни дол - язовир "Гредата" с площ 38,685 дка; имот № 000262 в землището на с. Столът - язовир с площ 9,569 дка. За да достигне до този резултат Административен съд - Габрово е приел, че процесните язовири са актувани като публична общинска собственост, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото са представени четирите акта за публична общинска собственост, които имат удостоверителен характер и представляват годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализираните в тях обекти. Съдът е взел предвид липсата на данни гореописаните обекти да са предназначени за напояване или да представляват елемент от напоителна система на територия на сдружение за напояване, за да се приложат разпоредбите на § 3 и § 4 от ПЗР ЗСН. Обжалваното решение е мотивирано с това, че в случая е приложим текста на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите. Първоинстанционният съд е обсъдил евентуалната приложимост на нормата на § 4, ал. 1 ПЗР ЗСН и е преценил, че предоставянето на ползването на имота по този ред и по ЗОбС се осъществява само след съгласуване с надзорния орган, каквото в случая не е налице. Оттук е изведен верен и обоснован извод, че оспореното решение на ОбС е прието в нарушение на изискванията за материална компетентност и като такова е нищожно. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение е обсъдено приложението на нормата чл. 14, ал. 7 ЗОбС, която е посочена като правно основание за издаване на акта на ОбС, като точно е съобразено, че тя изрично изключва от режима на обектите, публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем по посочения ред, тези подлежащи на концесиониране обекти, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК. При тези данни е осъществена обоснована и правилна преценка за нищожността на оспореното решение на ОбС - Севлиево, доколкото процесните язовири не са обекти, които могат да се предоставят под наем по реда на ЗОбС. Касаторът се позовава на нормата на чл. 12, ал. 4 от ЗОбС, която препраща към наредбата, приета от ОбС по реда на чл. 8, ал. 2 от същия закон. Първоинстанционният съд е разгледал евентуалното приложение на НПУРОС и точно е установил, че разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от нея визират части от имоти публична общинска собственост, а в конкретната хипотеза се касае за цели имоти, с оглед на което визираната норма на чл. 12 от НПУРОС не намира приложение. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че Административен съд - Габрово точно е тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за концесиите, който е специален по отношение на ЗОбС и правилно е съобразил, че от представените по делото доказателства не се установява четирите спорни язовира да попадат в кръга на обектите по § 3 ПЗР на ЗСН, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може имотът да бъде отдаден под наем след съгласуване с надзорния орган, съобразно § 4, ал. 1 ПЗР ЗСН. От съществено значение е обстоятелството, че последната разпоредба препраща към редакцията на чл. 12, ал. 4 ЗОбС по ДВ, бр. 96/1999 г., преди изменението на ЗОбС по ДВ, бр. 101/2004 г., след което отдаването под наем на части от имоти - публична общинска собственост вече се урежда от чл. 14, ал. 7 ЗОбС. В касационната жалба е развита тезата, че не е обсъдено изявлението на ОбС - Севлиево, че язовирите са били включени в имуществото на прекратени организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и са предназначени за напояване. Първоинстанционният съд е дал указание с разпореждане от 21.05.2012 г. на ответника по реда на чл. 170, ал. 1 от АПК, че носи доказателствената тежест да установи факта, че процесните язовири попадат в кръга на обектите по § 3 от ПЗР на ЗСН и дали бивши собственици на язовирите са организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но такива доказателства не са ангажирани в хода на процеса. В текста на атакуваното решение на ОбС - Севлиево и в предложението на кмета на община Севлиево, което е гласувано на заседанието на ОбС на 30.06.2009 г. също няма данни в този смисъл. Правилно е преценено от първоинстанционния съд, че нормата на чл. 14, ал. 7 ЗОбС изрично изключва от обектите, които могат да бъдат отдавани под наем по реда на ЗОбС, подлежащите на концесиониране обекти, в кръга на които попадат и процесните имоти, с оглед неприложимостта на § 4 ПЗР ЗСН. По изложените съображения Административен съд - Габрово правилно е приел, че в случая е налице толкова съществено нарушение на материалния закон, че то обуславя извод за нищожността на приетия акт от ОбС - Севлиево. Съдебното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,