Решение № 8565 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4082/2009 г.

Решение № 8565 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4082/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на ДНСК София и е против Решение № 40/12.01.2009 г., постановено по адм. д. № 1476/2008 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилности незаконосъобразност се иска неговата отмяна. В законния срок възражение по жалбата е депозирано от ответника по нея "Лазурен бряг 91" ЕООД. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за нищожност на оспорвания административен акт поради невъзможен предмет. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от против Заповед № РД-14-405/29.04.2008 г. на Зам. началника на РДНСК София, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "Масивен тоалет № 2 и душове", изпълнен на територията на морски плаж - "Варна Централен", гр. Варна. Съдът е отменил заповедта. За да постанови акта си е приел, че актът е незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалния закон и при липса на императивните изисквания на § 5, ал. 2 ПЗР ЗУЧК вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - липсват доказателства, от които да се изведе извод, че описания в констативния акт, основание за процесната заповед, обект е построен от дружеството - жалбоподател, приел е също, че в заповедта липсва разпоредителна част, от която ясно да се установява волята на административния орган и съдържанието на разпоредените задължения, както и че приложената схема, в която е отбелязан въпросният обект не съответства на приложената от МРРБ схема към концесионния договор. Съдът е отчел, че липсата на фактически основания нарушава правото на защита за засегнатите от издадения акт лица. Основателни са доводите на касатора, че АС Варна е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Дружеството има само качеството на концесионер и в това си качество е извън кръга на заинтересуваните лица по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, имащи правото да оспорват заповедите по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Концесията е право на експлоатация върху обект и/или на услуга от обществен интерес, предоставено от концедент на търговец - концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради и да управлява и поддържа обекта на концесията или да управлява услугата на свой риск (чл. 2 ЗК). Видно от договора за концесия от 12.02.2007 г. (чл. 1) - на "Лазурен бряг 91" ЕООД, за срок от 14 години (чл. 3 ал. 1) е представена концесия за услуга с предмет управление и поддържане, със средства осигурени от него и на негов риск на част от крайбрежната ивица срещу съответното концесионно плащане. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от този договор концедентът има задължението да предприема действия чрез компетентните държавни и/или общински органи за предотвратяването и/или премахването на незаконно строителство и/или неправомерно поставени преместваеми обекти върху обекта на концесия. В качеството си на концесионер Дружеството е имало само и единствено задължението да уведоми Министъра на регионалното развитие и благоустройството за евентуално незаконно строителство или съществуващи незаконни обекти, но не и да участва в производство по премахването им, вкл. и да атакува актове в тази връзка на съответните административни органи. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав