Решение № 10344 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15605/2011 г.

Решение № 10344 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15605/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Красимира Цолова Маринова от град Бургас против решение № 1297/20.10.2011 г. по адм. д. № 1265/2010 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 901540/22.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - град Бургас, поправен с РА за поправка № 1006331/25.05.2010 г., потвърден с Решение № РД-10-169/03.06.2010 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", град Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, за определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2006 г. както следва: за 2004 г. - 12 945, 55 лв. и лихви - 8 307, 66 лв., за 2005 г. - 13 811, 20 лв. и лихви - 7 266, 28 лв., за 2006 г. - 917, 59 лв. и лихви - 360, 48 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2007 г. -31.12.2007 г. в размер на 1110, 44 лв. и лихви - 280, 80 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - ДД"ОУИ"-Бургас не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу оспорения РА съдът се е позовал на доказателствената сила на констатациите на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, и поради това, че същите не са опровергани от жалбоподателя в хода на оспорването, е приел актът за законосъобразен. Решението е правилно. При извършена ревизия на физическото лице, безспорно е установено, че през ревизираните периоди е закупувала недвижими имоти и леки автомобили на определени по нотариалните актове и договорите цени, общата стойност по които е в размер надхвърлящ доходите на лицето за същите данъчни години, поради което ревизиращите органи са приели наличие на укрити приходи - обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. Данъчната основа за облагане за периода 2004-2008 г. е определена от органа по приходите при условията на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК, на каквато база са определени задължения за пряк данък по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ в размери и по периоди, посочени в РА. В случая по отношение на ревизираното лице са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. От събраните в хода на производството доказателства не се установява, че жалбоподателката е разполагала със сумите, които органа по приходите е приел, че представляват превишение на разходите й над приходите, за всяка една от годините. Съдът, в потвърждение на изводите на ревизиращият орган, е приел, че това са средства с неустановен произход, макар и да се твърди че са предоставени безвъзмездно от лицето Димитър Петков Янков, с когото ДЗЛ твърди, че е живяла на съпружески начала. От една страна, в представените декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, тези средства не са декларирани от лицето, като получени безвъзмездно. От друга страна, липсват доказателства Димитър Янков да е прехвърлял парични средства от своя сметка в сметка на Красимира Маринова, или да е внасял от свое име по нейни сметки парични средства. Видно от представените по делото доказателства - нотариални актове, договори, банкови сметки, вносни бележки и пр. страна по тях е единствено Красимира Маринова, съответно тя лично е внасяла средства по банковите си сметки, от които са извършвани съответните плащания. За да формира данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК органът по приходите е отчел единствено сумите, с които са извършвани плащания от името или от банковата сметка на Красимира Маринова, така както са отразени в съответните документи - нотариални актове и договори, без да е определяне пазарна цена, при това не са включени разходите й за пътувания, нито разходите й за живот, съобразно статистически данни, което говори за по-благоприятен за лицето подход при определяне на дължимия пряк данък за ревизираните години. Действително, Димитър Янков е имал участие в множество търговски дружества, но видно от подаваните от дружествата ГДД, които са изискани в хода на съдебното производство, те не са декларирали печалба. Съответно, от представените по делото писмени справки от управителите на дружествата, се установява, че през периода 2000 г. -2007 г., от дейността на дружествата не са разпределяли дивиденти, съответно такива не са получавани от Димитър Янков. От представените по делото ГДД подавани от Димитър Янков се установява, че през 2004 г. и 2007 г. лицето няма подавани ГДД, а декларираните от него доходи през останалите годините са както следва: за 2003 г. Ч 0,00 лева, с деклариран отрицателен финансов резултат от дейността на едноличния му търговец, за 2005 г. Ч 3 905 лева, от които 463 лева годишно данъчно задължение, за 2006 г. - 14 577 лева, от които 3 926,10 лева годишно данъчно задължение, тоест от ГДД не се установява Димитър Янков да е получил доходи в размери достатъчни да обезпечат направените от жалбоподателката разходи за закупуване на имущество. През 2007 г., жалбоподателката е извършила разходи за придобиване право на строеж в размер на 68 200 лева, за което е съставен нотариален акт на 27.09.2007 г. и за първоначална вноска за автомобил "Бентли" в размер на 29 500 лева, по фактура № 1073/22.11.2007 г., като тези разходи са извършени след смъртта на Димитър Янков, а друго обяснение за произхода на сумите не е дадено от ревизираното лице. В хода на оспорването на РА по административен и съдебен ред не са опровергани констатациите на ревизията, които се ползват с доказателствена сила, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Възраженията на ДЗЛ се свеждат до твърдения за съжителство на съпружески начала с лицето Димитър Янков, от където са всички средства за закупуване на недвижимите имоти и автомобилите. Съдът е обосновал подробни изводи за недоказаност на твърденията в горния смисъл. Първото твърдение се опровергава от фактът на липса на доказателства за привеждани суми от това лице по банковите сметки на ревизираното лице. Вторият довод за неоснователност на това възражение е, че Димитър Янков е имал сключен граждански брак с друга жена и семейство, поради което не може да се установи по безспорен начин фактическо съжителство на семейни начала, от което да се обосновават изводи за "общо домакинство", за каквото се твърди в хода на административното и съдебно производство от страна на ревизираното лице. Следва да се съобрази и това, че ЗОДФЛ и ЗДДФЛ не боравят с понятието "домакинство" при определяне задължението за пряк данък на определено физическо лице. При така установените данни по делото, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че данъчната основа за облагане по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2004-2007 г. е законосъобразно определена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като в хода на ревизията са установени данни за укрити приходи или доходи, както и предвид на това, че извършените разходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период и РА, при необорените установени в хода на ревизията констатации в него, е законосъобразен. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,