Решение № 6163 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1111/2011 г.

Решение № 6163 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1111/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Общински съвет - Хасково против решение № 473/3.11.2010 г. по адм. д. № 536/10 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено решение № 614 по протокол № 34/27.08.2010 г. на Общински съвет - гр. Хасково, искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Ответникът-Областен управител на област Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не взема отношение по основателността на касационната жалба. Заинтересованата страна - СНЦ "Футболен клуб Хасково 2" редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на закона. За да постанови обжалваният съдебен акт, съдът е стигнал до извода, че решение № 614 по протокол № 34/27.VIII. 2010 г. на Общински съвет - Хасково е прието от компетентен административен орган, в рамките на неговата компетентност, предоставена му от чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, но в противоречие с чл. 50а от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), според който спортните обекти и съоръжения-публична общинска собственост, извън тези по приложение № 1 и 2, могат да се отдават под наем при условията на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС само на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност, чиято основна дейност съответства на предназначението на имота. Този извод на съда е правилен. Разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗМСМА действително дава право на общинските съвети, като органи на местното самоуправление, да приемат решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, но това тяхно право не е неограничено и безконтролно, а е подчинено изцяло на специалните закони, регламентиращи различните видове собственост. От представените по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че с Акт № 402/22.06.1998 г. процесният имот, представляващ градски стадион със застроена и незастроена площ от 30000 кв. м по плана на гр. Хасково е бил обявен на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОбС за публична общинска собственост. По докладна записка от кмета на община Хасково, с оспореният акт е било решено този стадион да се отдаде без провеждане на търг или конкурс, за безвъзмездно ползване за срок от пет години на едно юридическо лице. Разпоредбата на чл. 50 а от ЗФВС е категорична, че спортните обекти, публична общинска собственост, могат да се отдават под наем само при условията на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС - т. е. след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс. Всякакви други съображения за целесъобразност или икономическа изгода за общината или държавата или който и да е друг субект са незаконосъобразни и не могат да заместят законовите норми. Следователно, след като е констатирал от докладната записка на кмета на община Хасково, че процесният имот - спортен обект - публична общинска собственост е бил отдаден за безвъзмездно ползуване от Общинският съвет на община Хасково без търг или конкурс и е отменил като законосъобразно приетото решение, съдът е постановил един съдебен акт, който следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,