Решение № 5882 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7517/2011 г.

Решение № 5882 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7517/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кирчо Георгиев Дапчев против решение № 1647 от 7.04.2011 г. по адм. дело № 109/2011 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против заповед рег. № 4151/19.11.2010 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерство на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е допуснал описаните в заповедта нарушения и не следва да носи дисциплинарна отговорност. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 2 от ЗМВР в ред. до ДВ, бр. 88/2010 г. орган и в установената форма. Заповедта е писмена, съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити и е подписана от издателя. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) и резултатите от нея са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения (справка рег. № 14909/13.10.2010 г.). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР нарушението се счита за установено с постъпването на материалите от дисциплинарната производството при административнонаказващия орган или в случая на 13.10.2010 г., когато справката, с резултатите от проверката е представена на директора на Главна дирекция "Гранична полиция". Наказанието е наложено в съответствие с изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР след приемане на писмените обяснения на служителя (такива са депозирани на 7.10.2010 г. в хода на проверката, а възражения след запознаване със справката не са направени) и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Възражението на касатора за нарушение на изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е неоснователно. Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя, депозирани на 7.10.2010 г. в хода на проверката и след като жалбоподателят изрично заявява, че няма да депозира възражения след запознаването със справката (в този смисъл е волеизявлението на последната страница от справката от 13.10.2010 г.). Поради това следва да се приеме, че процедурата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е изпълнена и правото на служителя на защита не е нарушено. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е допуснал първото от посочените в заповедта нарушения и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР за санкциониране на служителя са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В конкретния случай е установено, че на 25.05.2010 г. жалбоподателят, главен инспектор, началник група "ОДГ" в ГПУ - Средец в РДГП - Елхово при ГДГП - МВР, като изпълняващ длъжността началник на ГПУ - Средец прави предложение полицай Костадин Костадинов, в нарушение на приложение 1 към т. 1.5 на МЗ Iз-781/12.04.2010 г., да получава допълнително възнаграждение за специфични условия на труд, полагащо се за служители, участващи пряко в охраната на държавната граница, въпреки че служебните задължения на Костадинов са по проверка на техническото състояние на завръщащите се от наряд автомобили, провеждане на инструктаж на водачите, зареждане с гориво, леки ремонти и др. (предложение № 561/25.05.2010). Описаното поведение на Дапчев правилно е квалифицирано като пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" (чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР), в какъвто смисъл е издадената заповед. Възраженията в касационната жалба, свързани с периода, през който жалбоподателят Дапчев изпълнява функциите на началник на ГПУ - Средец, в случая са ирелевантни. Обстоятелството, че предложението за допълнително възнаграждение на Костадинов е изготвено от Дапчев се признава от последния, включително пред касационната инстанция. Този факт е съществен за преценката за наличието на основания за възникване на дисциплинарна отговорност и санкциониране на служителя. Ето защо обстоятелствата свързани с целия период на заместване в случая са без значение. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че е осъществено и второто, описано в заповедта, нарушение. Съгласно заповед рег. № 63/11.01.2010 г. като служител в ГПУ- Средец жалбоподателят има задължение да отразява ежедневно в писмен вид изпълнението на планираните и допълнително възникналите служебни задачи. Това задължение от страна на жалбоподателя през периода м. май 2010 - м. септември 2010 г. не е изпълнено. Възражението в касационната жалба, че Дапчев попада в категорията на служителите, посочени в т. 3 на заповедта, които не следва да изготвят ежедневни отчети, е неоснователно. Видно от длъжностната характеристика жалбоподателят не изпълнява патрулно - постова дейност на "зелена граница", поради което не се включва в посочените в т. 3 от заповедта изключения. Всъщност неизпълнението на задължението за посочения период се признава и от жалбоподателя в докладна записка от 7.10.2010 г. Описаното поведение на служителя законосъобразно е квалифицирано като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР - неизпълнение на заповед, за което на служителя е определено дисциплинарно наказание "порицание". Правилно от страна на съдебния състав е преценено, че наложеното общо наказание е определено след преценка на тежестта на нарушенията и настъпилите от първото неблагоприятни последици, както и след съобразяване с Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (отм.), като е наложено по-тежкото от определените наказания за допуснатите две дисциплинарни нарушения (чл. 18, т. 1 от инструкцията). Касационният довод за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Съдебният акт е постановен след съвкупна преценка на представените по делото доказателства. Изводите на съдебния състав за допуснатите от Дапчев нарушения на служебната дисциплина се основават на анализ на ангажираните писмени доказателства. Предложение рег. № 561/25.05.2010 г. за заплащане на допълнително възнаграждение на служителя Костадинов, длъжностната характеристика за изпълняваните от последния длъжност и обясненията на началника на ГПУ - Средец мотивират съдебния състав да приеме, че от страна на Дапчев е извършено първото от посочените в заповедта нарушения. Както вече се посочи, релевантният факт е този на изготвяне на предложението. Ето защо допуснатите от съда неточности относно периода, през който Дапчев замества началника на ГПУ - Средец не водят до необоснованост на решението, а доводът на касатора в обратния смисъл е неоснователен. Второто нарушение се установява от представената заповед, от длъжностната характеристика за изпълняваната от жалбоподателя длъжност и от представената от последната докладна записка, в която неизпълнението на заповедта през посочения по-горе период не е оспорено. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на акта на всички посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно принципите на чл. 170 от АПК, а решението е постановено след анализ и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,