Решение № 7061 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13763/2010 г.

Решение № 7061 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13763/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Никоми-Мария Фидьова", със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Акад. Н. Обрешков" № 7, вх. Б, ет. 7, ап. 4, представляван от Мария Ангелова Фидьова, против Решение № 1232 от 9.09.2010 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1866 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт/РА/№ 900230/16.07.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пазарджик, потвърден с Решение № 637/23.09.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 03.2008 г. на ревизираното лице е определен резултат ДДС за възстановяване в размер на 10 859,42 лв. при отказано право на възстановяване в размер на 31 394,46 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно доставките между РЛ и "Булит Булгериан Енд Италиан Маркет" ЕООД. Поддържа се, че при първоначалната ревизия са представени достатъчно и убедителни доказателства за връщане на стоката, доставена по фактурите от м. 11.2003 г. и м. 03 и 04.2004 г., което не било и спорно. Съдът противоречиво приема, че предметът на тези фактури, от една страна, е по договори за покупко-продажба, а от друга по договори за консигнация. Неправилно, в тази връзка, е приложен чл. 115, ал. 1 ЗДДС, тъй като е доказано развалянето на сделките за продажба и правомерно издаване на кредитни известия към фактурите. Поддържа се, че дерегистрацията на "Булит Булгериан Енд Италиан Маркет" ЕООД, считано от 16.11.2004 г., е без значение за случая, тъй като при служебната дерегистрация на това дружество наличните при него стоки, в качеството им на налични активи при дерегистрацията, е следвало да бъдат обложени по реда на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) и ако това не е станало - то не следва да е в тежест на РЛ. Последното е процедирало законосъобразно с издаването на КИ при разваляне на доставките и няма основание за издаване на "обратни" фактури от страна на "Булит Булгериан Енд Италиан Маркет" ЕООД с получател РЛ за същите стоки. Ответникът по касационната жалба Д"ОУИ"Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Хр. Стоянова, оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото й намира за установено следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по следните факти: През м. 3.2008 г. РЛ е включило в дневник за продажби кредитни известия № № 4,5 и 6 от 04.03.2008 г., издадени от него на "Булит Булгериан Енд Италиан Маркет" ЕООД за върната стока на посочената в известията стойност и начислен ДДС съответно 8 416; 14 617,90 лв. и 8 360,56 лв. Кредитните известия били издадени съответно към фактури № № 151/30.11.2003 г., 163/01.03.2004 г. и 164/01.04.2004 г. РЛ е поддържало, че предмет на кредитните известия e развалянето на договорите относно върната стока, доставена от него на "Булит Булгериан Енд Италиан Маркет" ЕООД по договори за продажба на консигнация от 30.11.2003 г. и 01.04.2004 г., трансформирани в договори за покупко-продажба, в изпълнение на които са издадени посочените фактури, но плащане по тях не е извършено до м. 03.2008 г. Затова РЛ счита, че като е развалило договорите поради неизпълнение, има основание за издаване на КИ и че сумата на ДДС по посочените фактури подлежи на възстановяване. Ревизиращите органи приели, че при предаване на стоката от консигнанта на консигнатора няма изискване за издаване на фактура и собственост върху стоките не се прехвърля, поради което с издаването на фактурите, към които впоследствие са издадени КИ, собствеността на стоките е прехвърлена. Приели също, че от събраните при двете ревизии / т. к. процесната е повторна/ доказателства не е доказано изпълнение на договорите за консигнация и плащания по тях, а с фактурите, към които са издадени кредитните известия са документирани реални продажби на стоки, поради което не е имало основание за издаване на КИ. Приели са също, че "Булит Булгериан Енд Италиан Маркет" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС (отм.) по инициатива на приходните органи, считано от 16.11.2004 г.; не е извършило корекция на ползвания ДК по фактурите по които е получател, съгласно издадените към тях КИ № № 4, 5 и 6 от 04.03.2008 г. и е следвало да издаде опростени фактури без ДДС за прехвърляне обратно на собствеността на стоките на РЛ. При признаване на корекцията на ДДС по кредитните известия на РЛ би се стигнало до веднъж начислен ДДС, а два пъти възстановен - веднъж приспаднат като данъчен кредит на "Булит Булгериан Енд Италиан Маркет" ЕООД и втори път - по процесните кредитни известия - на РЛ. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице първоинстанционният съд е приел за доказани фактическите констатации на ревизиращите и е споделил правните им изводи. Настоящият състав на касационната инстанция намира решението на първоинстанционния съд за неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Не е било спорно и е доказано от представените при двете ревизионни производство и пред съда доказателства, че по трите фактури, към които впоследствие са издадени процесните кредитни известия, са осъществени реални данъчни събития по покупко-продажба на движимите вещи, предмет на фактурите. Този извод се потвърждава и от приетото от съда неоспорено експертно заключение относно осчетоводяването на доставките при получателя. По фактурите РЛ е начислило ДДС. Не е било спорно и че получателят на стоките и по фактурите не е заплатил данъчната основа по тях, нито ДДС на доставчика си. От представените доказателства /приемо-предавателни протоколи от м. 03.2008 г., договори за транспортни услуги и фактури за изпълнението им, договор за наем на склад и др. / безспорно се установява и връщането на стоката обратно на доставчика-РЛ, след сключване на неоспорени споразумения от м. 03.2008 г. за прекратяване /в смисъл на разваляне поради израза "с обратна сила"// на договорите между страните поради неизпълнение на задълженията от страна на получателя. Съгласно чл. 115, ал. 1, 2 и 3 ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие. В случая, доставчикът по трите посочени по-горе фактури е постъпил точно по предписания в закона начин при осъществяване на фактите на разваляне на договорите. Затова неправилно ревизиращите са приели, че липсва основание за издаване на кредитните известия. Техният извод е направен и в противоречие със задължителните указания в отменителното Решение № 95/06.02.2009 г. на директора на Д"ОУИ" Пловдив, с което е отменен РА при първоначалната ревизия. В това решение основателно е подчертано, че дали е имало основание за издаване на фактурите зависи от това дали са доказани осъществени данъчни събития по тях. Не следва да бъде споделена тезата на приходната администрация, че поради служебната дерегистрация на получателя по фактурите той би следвало да издаде опростени фактури за връщането на стоката поради развалянето на договорите. Законовата норма на чл. 115 ЗДДС дава възможност на доставчика да "премахне" всички последици на разваления договор-както да постигне връщане на даденото по него, така и да коригира начисления ДДС по доставката, която с обратно действие е развалена. При това, тази възможност не зависи от поведението на другата страна по сделката относно осчетоводяването на кредитното известие и извършване на корекция на евентуално ползвания от получателя по фактурата данъчен кредит. Затова и обстоятелството, че получателят по фактурите "Булит Булгериан Енд Италиан Маркет" ЕООД е дерегистриран по ЗДДС (отм.) по инициатива на приходните органи, считано от 16.11.2004 г., поради което не е извършил корекция на ползвания ДК по фактурите, по които е получател, съгласно процесните кредитни известия, не следва да бъде в тежест на ревизираното лице. Последното с основание поддържа, че ако при служебната дерегистрация на дружеството беше направена данъчна ревизия, наличните, придобити от получателя стоки би следвало да бъдат обложени по реда на чл. 119 ЗДДС (отм.). По делото не е било спорно, че ревизия на дерегистрираното дружество не е извършвана и това обстоятелство не следва да бъде в тежест на ревизираното лице. Предвид наличието на основание за издаване на КИ и липса на спор по реквизитите им, на осн. чл. 71, т. 1 ЗДДС, лицето има право да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него следва да бъде постановено друго, с което по жалбата на РЛ РА бъде отменен в обжалваната част. При този изход на процеса ответникът по касационната жалба дължи на жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 425 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение