Решение № 5593 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2997/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния му представител старши юрк. М. Кръстева, срещу решение 3877/05.02.2025 г., постановено по адм. дело 10859/2024 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ), в частта, с която е отменено негово решение 10628/08.10.2024 г., в частта, с която е отказан хуманитарен статут на С. А. А., гражданин на Сирия, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молба на сирийския гражданин за предоставяне на хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител, се поддържат изтъкнатите в касационната жалба съображения и се прави искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част, при което да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, и в частта й срещу отказания хуманитарен статут. Ответникът С. А. А., гражданин на Сирия, чрез адв. М. Златкова оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на С. А. А. срещу решение 10628/08.10.2024 г.на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С атакуваното пред касационната инстанция решение, административният съд отхвърля жалбата срещу решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан статут на бежанец, но приемайки наличието на материалноправната предпоставка по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, отменя процесния акт в частта, с която е отказан хуманитарен статут и връща преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на чужденеца, търсещ международна закрила, в тази ѝ част, съобразно дадените в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счете че решението в обжалваната му част, е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя формирания от първоинстанционния съд извод за наличие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин, който счита че информацията от представените справки по делото несъответсват с данните от общоизвестни източници. Представените статии не произхождат от официални източници, а представляват медийни публикации за периода декември 2024г. Представената справка е с вх. МД 02-20/14.01.2025 г., съдържаща информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия е официална такава, изготвена от специализирана Дирекция "Международна дейност" при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и същата представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Според разпоредбата на чл. 142 от АПК, "Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му" - ал. 1, а според ал. 2 - "Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания". Към датата на издаването на обжалваното решение е била налична справката от 14.01.2025 г. - официален документ, необорен по съответния ред. Медийни публикации в интернет пространството - в "Der Standard", "Ройтерс", "BBС", DW, France 24 и др. на които се е позовал първоинстанционния съд, не са нови факти, с достоверна информация, за да са от значение за делото, тъй като същите се отнасят за период преди свалянето от власт на президента Башар ал Асад, която информация за промените в страната е предоставена от органа именно с последната актуална справка от 14.01.2025г. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От приобщените пред първата инстанция доказателства и три броя справки за Сирийска арабска република, производството пред административния орган е инициирано по молба за предоставяне на международна закрила в Република България /РБ/, подадена от чужденеца на 29.07.2024 г. В тази връзка, на 01.10.2024 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което е заявил, че е напуснал нелегално Сирия през м. април 2024 г. за Турция, в която държава останал една седмица, след което нелегално влязъл в България. Заявил, че сам се предал на българските власти в София. Твърди, че преди да напусне родината си е живял в [населено място], на петдесет километра от гр. Дейр Алзор. Учил до 7-ми клас, а после работил като земеделец и овчар. Женен, без деца. Съпругата му останала в Сирия, в селото на неговите родителите. В страната му на произход останали родителите, брат му и шестте му сестри. Не е участвал в партии и организации, не е служил в армията, не е участвал във военни действия, но подлежи на военна служба в редовната сирийска армия, от която получил призовка, когато бил на 19 години. Посочил, че един път е бил спрян на едно от КПП-та на армията и са му казали, че трябва да отиде в районното, защото подлежал на военна служба. Твърди, че не е получавал призовки или повиквателни. В селото не е търсен от военните, тъй като то не било под контрола на армията. Чувал се с роднините си, които споделяли, че животът в Сирия е много труден, защото нямало работа. Той бил най-възрастния и всички разчитали на него да започне да работи и да ги издържа. Напуснал Сирия заради трудния живот и проблемите там. Лично не е виждал директни сблъсъци, но тези, които идвали в селото, постоянно разказвали за сблъсъци между племената и кюрдите. Най-големият сблъсък в селото бил през 2022 г. между самите сили, които се разделили на две и имало проблеми между тях. Той или семейството му не са били лично заплашвани, не му е оказвано насилие, не е арестуван, съден или осъждан в Сирия. Заявил, че ДАЕШ са го изгонили от домът му, като това за него било насилие. Тогава през 2014 г. напуснал селото и отишъл в Дамаск. През 2019г. се върнал и домът отново бил негов и на семейството му. Не е напуснал по-рано Сирия, защото работел. Напуснал, когато станало много трудно икономически. При тези данни, преценявайки, че сирийският гражданин е напуснал Сирия не за да търси международна закрила, а за да търси по-добър живот, председателят на ДАБ при МС е издал законосъобразно решение, с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Това е историята, която търсещия закрила е разказал пред административния орган в проведеното интервю, която значително се различава от тази, която съдът е възприел в съдебното решение. Следва де се отбележи, че абсолютно необосновано е прието, че възприетата от съда бежанска история е потвърдена и в производството по оспорване, тъй като в проведеното на 22.01.2025г. единствено съдебно заседание жалбоподателя не се е явил. Основателни са изложените в касационната жалба доводи, че нововъзникналите обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република след постановяване на оспорваното решение на председателя на ДАБ по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за получаване на международна закрила. От представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В приобщена пред касационната инстанция справки с вх. МД-02-160 от 14.03.2025 г. и вх. МД-02-200/08.04.2025г. на Дирекция "МД" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г., до 03.04.2025 г. 372550 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 27.03.2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход. От справката става ясно и че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. Налице са данни за посегателства на 08.03.2025 г. и 09.03.2025 г. върху цивилни лица от алауитското религиозно малцинство, към което молителят не се числи, но същевременно в публични изявления новият лидер на Сирия е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняването на цивилните, като е сформирана и комисия, която да разследва деянията. Следователно, от наличните по делото данни към произнасянето на касационната инстанция може да се направи обоснована преценка, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице такива за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Налице е информация за посегателства към цивилното алауитско малцинство, но молителят не се числи към него, а и официалната власт се е ангажирала да накаже тези прояви. При съобразяване на изложеното, настоящият съъстав прецени, като необоснован изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото решение по дело С-465/2007 г. Наред с това, по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила, както правилно е приел издалият акта административен орган. Отсъстват данни С. А. А. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, а същевременно родителите му, както и братята и сестрите му се намират в страната в мястото, където той е роден и живял. Неправилен и необоснован е изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на мотиви в спорното решение относно приложението на принципа за non-refoulment ("забрана за връщане"). Правото на защита на С. А. А. не е нарушено, доколкото всички относими към хипотезата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ факти и обстоятелства са преценени при анализа на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Молителят е имал възможност да се запознае с приетите от административния орган за установени факти, да направи съответните възражения по тях и да ангажира доказателства за оборването им. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут, е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна в тази му част, предвид изяснеността на делото от фактическа страна следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган в частта, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. В необжалваната му с касационната жалба част, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,