Решение № 15981 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10857/2016 г.

Решение № 15981 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10857/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от И. Панайотов, разузнавач ІV-та степен в група "Бюджетни организации, бюджетно и европейско финансиране" на сектор "Противодействие на престъпността в отраслите на икономиката" към отдел "Икономическа полиция" /сектор "ППОИ при отдел "ИП"/ при ОДМВР гр. Бургас, срещу решение № 1139/14.06.2016 г. по адм. д. № 2464/2015 г. по описа на Административен съд Бургас. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Наведени са доводи за незаконосъобразност на заповедта, като издадена в нарушение на административно производствените правила - на процедурата за провеждане на дисциплинарното производство по чл. 195 и сл. от ЗМВР. Не са спазени императивно заложените срокове в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а именно едногодишният срок от извършване на нарушението. Актът е издаден без да са установени материалноправните предпоставки за това. По тези и други съображения, подробно изложени в жалбата, Панайотов моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендира разноски Ответникът – Началникът на сектор "Противодействие на престъпността в отраслите на икономиката" към отдел "Икономическа полиция" при ОДМВР - Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на И. Панайотов срещу заповед № 251 з-4822/01.12.2015 г. на началник сектор "Противодействие на престъпността в отраслите на икономиката" /"ППОИ"/ към отдел "Икономическа полиция" /"ИП"/ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ гр. Бургас. Със заповедта, на основание чл. 194, ал. 2, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, на И. Панайотов е наложено дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от 6 месеца. Като нарушение на служебната дисциплина в заповедта е посочено, че държавният служител в двугодишен период до 29.09.2015 г. е извършвал многократно справки в автоматизираните информационни системи /системите АИС "ИИС – Справки", АИС "Граничен контрол" и АИС "Полиция КОС" и "ИРПС"/ по ЕГН на г-жа С. Цонева /ЕГН [ЕГН]/ и нейната майка В. Цонева /ЕГН [ЕГН]/, без да му е възлагана служебна дейност, изискваща справка за лицата по съответните ЕГН или съпричастност към друга служебна проверка. С деянието си инспектор Панайотов имащ достъп до автоматизираните информационни фондове на МВР в качеството си на полицейски орган е превишил правомощията си при използване на ИИС "Справки" във връзка с предоставения му достъп и парола за работа с информационните системи /съгласно представени по делото заповеди рег. №з-4155/22.11.2010 г. и рег. №з-1618/19.06.2012 г. на директора на ОДМВР Бургас за възлагане на служители от ОД на МВР Бургас ползването на АИФ на МВР/. Горното е квалифицирано в заповедта като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР - "неспазване на служебните правомощия", за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - за "превишаване на правомощия", налага на Панайотов дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Според процесната заповед, извършеното нарушение на служебната дисциплина е установено от проверка, назначена с писмена заповед рег. № 3286 з-874/07.09.2015 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР /ГДНП – МВР/, и съставена въз основа на нея справка рег. № 3286 р-17552/28.10.2015 г. за извършената проверка по сигнал вх. № 328600-11107/28.08.2015 г. /рег. №Ж-83/01.06.2015 г. / по описа на ГД "Национална полиция" – МВР. При така приетите за установени факти, Административен съд Бургас е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Същата е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, съгласно който наказанията се налагат със заповед от служители на висши ръководни и ръководни длъжности - за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 /по т. 3 – порицание/. Съдът е приел, че при постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон. Приел е за безспорно установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че И. Панайотов многократно е извършил справки в информационния масив и базите данни на Министерство на вътрешните работи за свои роднини, за което не е доказана служебна необходимост, нито изпълнение на служебни задължения. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, поради което не следва да ги преповтаря, че при издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на И. Панайотов, не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазени са всички изисквания по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, според който дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Обсъдени са и възраженията на Панайотов, че не е спазен срокът за налагане на дисциплинарно наказание. Законосъобразен е извода на АС-Бургас, че след като нарушението е извършено в двугодишен период от време- 29.09.2013 до 29.09.2015 година, то едногодишният срок по чл. 195 ЗМВР е спазен. С оглед на тези изводи, правилно първоинстанционния съд е приел законосъобразност на заповедта. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноски от ответната страна не се претендират, поради което не следва да се присъждат Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение