Решение № 11280 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3225/2010 г.

Решение № 11280 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3225/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Сергей Вадимов Доценко, от гр. Ботевград против решение № 843/23.12.2009 г. по адм. дело № 654/2009 г. на Административен съд София - област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните по жалбата страни, Мария Георгиева Трифонова, от гр. София; Мария Николова Николова, от гр. Ботевград; Наталия Николова Стамболиева, от гр. Ботевград; Мария Петкова Декина, от гр. София; Димитър Петков Стамболиев, от гр. София; Росица Христова Филипова, от гр. София; Алберто Николаев Филипов, от гр. София; Андрей Албертов Филипов, от гр. София не изразяват становища. Кметът на Община Ботевград счита касационната жалба за основателна. Мария Цветкова Иванова, от гр. Ботевград изразява чрез своя процесуален представител становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 843/23.12.2009 г. по адм. дело № 654/2009 г. Административен съд София - област е обявил нищожността на заповед № 4/10.02.2004 г. на кмета на Община Ботевград. За да постанови този резултат съдът е приел, че атакуваният административен акт е издаден в нарушение на чл. 32, ал. 2 от ЗАП (отм.) при липса на компетентност, поради отсъствие на т. нар "право на отзив" за административния орган. По делото е установено, че със заповед № ОТС-10/1.02.2002 г. кметът на Община Ботевград на основание § 6, ал. 6 от ПР на ЗУТ, § 20, ал. 2 от ЗР на ЗУТ, чл. 86а от ППЗТСУ и решение № 9/18.01.2001 г. на областен управител на Софийска област и решение № 4 от протокол № 2/31.01.2002 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията е одобрил акт за нанасяне имотната граница между реституиран имот пл. № 3536, собственост на наследници на Мария и Димитър Стамболиеви и имот пл. № 743 в пар. V-743, кв. 58 по плана на гр. Ботевград. С молба № 94 - ЖА - 1/8.01.2004 г. Сергей Вадимов Доценко е поискал от административния орган да отмени своя акт, развивайки аргументи за неговата незаконосъобразност и позовавайки се на придоби от него права върху реституирания имот. Със заповед № 4/10.02.2004 г. кметът на Община Ботевград е отменил на основание чл. 32, ал. 2 от ЗАП заповед № ОТС-10/1.02.2002 г. при наличие на висящо съдебно производство по повод предприетото от същия молител съдебно оспорване. С решение от 10.05.2003 г. по адм. дело № 170/2002 г. на Софийски окръжен съд е отхвърлена жалбата на Сергей Вадимов Доценко срещу заповед № ОТС-10/1.02.2002 г. на кмета на Община Ботевград. В проведеното касационно оспорване съдебното решение е обезсилено с решение № 3177/9.04.2004 г. по адм. дело № 694/2004 г. на Върховния административен съд и производството по делото е прекратено. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.) влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако такъв няма - от органа, който го е издал, само при условията на чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс по молба на заинтересувания или по предложение на прокурора. Възприетите по делото обстоятелства сочат, че административният орган е предприел действия по невлязъл в сила административен акт. Последвалото прекратяване на съдебното производство не може да санира нищожността на издадената заповед предвид установената липса на правомощия към момента на издаването и. Изводите на първоинстанционния съд за нейната незаконосъобразност се споделят изцяло от настоящия състав на Върховния административен съд. Развитите в касационната жалба доводи за просрочие на съдебното оспорване са неоснователни с оглед фактическите установявания за неуведомяване на заинтересованите лица за издадения административен акт и предвид изхода на спора, касаещ порок, чието установяване не е обвързано със срок. При постановяване на обжалваното съдебно решение административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените факти, отделяйки спорното от безспорното. Решението е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Искането на Мария Цветкова Иванова, от гр. Ботевград, ответник по касационната жалба, за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно поради непредставени доказателства за действително извършени такива. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение