Решение № 2259 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2096/2015 г.

Решение № 2259 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2096/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационната жалба на Агенция за социално подпомагане гр. София срещу Решение № 2601/26.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1193/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта му, с която са уважени предявените против нея искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК, по изложени съображения в жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваната му част, като се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят изцяло. Ответникът Ваня Димитрова Стоянова, чрез пълномощника си по делото адв. Христозова, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по исковата молба на Ваня Стоянова против Агенция за социално подпомагане гр. София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е предявила обективно съединени искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, заповед на директор Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив. От съда е дадена възможност на страните да ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото. С обжалваното решение административният съд е уважил изцяло, като основателни и доказани предявените искове за причинени имуществени вреди, а този за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, като в останалата му част до претендирания размер от 3000 лева го е отхвърлил, като недоказан. В частта му, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен по съдебен ред административен акт, като незаконосъобразен, налице са причинени имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка от него, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ е определил размера на дължимото се обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявените искове. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че ищцата не се е справила с тежащата върху нея доказателствена тежест и че изводите на съда са необосновани. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон. Претърпените вреди се основават на отменена от съда заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив, съдържаща отказ Ваня Стоянова да бъде назначена в Национална програма "Асистенти на хора с увреждания", като личен асистент на дъщеря си Райна Иванова, която е със 100% намалена работоспособност, с право на чужда помощ и в родствена връзка. Тази незаконосъобразна заповед е довела до несключване на трудов договор със Стоянова за изпълнение на дейността личен асистент по отношение на дъщеря й за 2013 г. и основава претърпените имуществени вреди, пропуснати ползи, в размер, произтичащ от законоустановено дължимо се възнаграждение по него. Претенцията е за пропуснати ползи, като вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдяните доходи. В случая това е така, защото при постановяване на позитивен акт, пряка и непосредствена последица съгласно т. 2.3 от Приложение № 1 към Национална програма "Асистенти на хора с увреждания" - 2013 /отм./ е сключване на трудов договор и получаване на възнаграждение по него от Дирекция "Социално подпомагане". Не са налице други предпоставки за сключване на договор, включително преценка от страна на работодателя, освен тази, лицето, което кандидатства за дейността, да е одобрено за включване в дейността "Личен асистент". Одобряването става със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". Причинените от незаконосъобразния административен акт имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от него подлежат на обезщетяване в определения от първоинстанционния съд размер, установен от заключението на назначената по делото експертиза. Несъстоятелно е твърдяното в касационната жалба, че решението е неправилно, като първоинстанционния съд не е оценил по справедливост претърпените неимуществени вреди в нарушение на чл. 52 от ЗЗД, тъй като установените по делото факти, релевантни за спора, обуславят присъждане на обезщетение във възприетия в обжалваното решение размер. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. В случая начина на извършване на увреждането и характера му обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим се размер на обезщетение, при установяване отражението им върху състоянието на ответника по касационната жалба. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени, какъвто е и настоящия случай. Правилен е извода в обжалваното решение, че установените вреди следва да бъдат обезщетени във възприетия размер. Соченото и установено по делото обстоятелство, че решението на съда е изпълнено и с последваща заповед е налице одобряване на Стоянова за личен асистент на дъщеря и, при сключен и трудов договор, не основава неправилност на решението. Този договор касае последващ период, различен от този, за който се претендират вреди в това производство. Несъстоятелно е твърдяното в жалбата, че вредоносния резултат настъпва от момента на влизане в сила на решението на съда, с който е отменен, съответно обявен за нищожен административният акт. Незаконосъобразният или обявен за нищожен индивидуален административен акт се счита отменен от момента на издаването му, от който момент подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ всички доказани вреди. Моментът на отмяната му е предпоставка за предявяване на иск за обезщетение, относим е и към задължението за лихва, което в случая е правилно определено. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение