Решение № 6565 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7994/2016 г.

Решение № 6565 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7994/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ж. Ж. М., адрес гр. П., ул. "Н. С." №..., срещу решение № 254 от 25.05.2016 г. на Административен съд П. по административно дело № 901 по описа за 2015 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед № 15-1006-000730/18.10.2015 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР гр. П.. Ответникът по касационната жалба, началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР П., не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховен административен съд приема касационната жалба за допустима, като подадена от страна с правен интерес, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно. Предмет на контрол е решение № 254 от 25.05.2016 г. на Административен съд П. по административно дело № 901 по описа за 2015 г. Съдът е отхвърлил жалбата на Ж. Ж. М., срещу заповед № 15-1006-000730/18.10.2015 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР гр. П., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка с правно основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Административен съд П. е приел, че заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. П. контрол на всички основания по чл. 146 АПК, съдът е стигнал до извод за законосъобразност на заповедта като издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазена процедура и правилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция приема за правилни изводите на съда относно реализиране на предпоставките за налагане на процесната ПАМ. При установено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - отказ, на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, са възникнали материално-правни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила, до доказване на противното. Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП), като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". След като са налице елементите от фактическия състав относно установяването, правилно административният орган е наложил мярката. Наложената на Милев принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца", е нормативно предвидена като съответстваща на нарушението "отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство за алкохол или други упойващи вещества, или да даде кръв за медицинско изследване". М. има качеството на водач на моторно превозно средство, като нарушението е установено надлежно с Акт за установяване на административно нарушение № 6 от 18.10.2015 г. Заповедта е издадена от компетентен орган - началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР П., при делегирана компетентност от ВНД директор на Областната дирекция към Министерството на вътрешните работи - П.. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е мотивиран, като правната квалификация на наложената мярка съответства на описаното нарушение. Фактите, изложени в заповедта, не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението. Анализът на нормите относно процедурата по вземане на кръвна проба са неотносими, тъй като фактическият състав за налагане на мярката е изпълнен още с отказа на М. да даде проба за алкохол. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Предвид изложеното, не е налице релевираното касационно основание за отмяна на съдебното решение. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното решение на Административен съд П., което следва да бъде оставено в сила. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд