Решение № 4946 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9421/2012 г.

Решение № 4946 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9421/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Делото е във фазата на втора касация, след като с влязло в сила решение № 16625/15.12.2011 г. по адм. дело № 2027/11 г. състав на ВАС, Първо отделение, е отменил решение № 2577/15.12.2010 г. по адм дело № 2742/10 г. по описа на Административен съд Варна, връщайки делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против Решение № 1517 от 11.06.2012 г. постановено по адм. дело № 4457/2011 г. по описа на Административен съд Варна, което е отменен Ревизионен акт № 251000597 от 14.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис - Търговище, потвърден с Решение № 524/22.07.10 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба "Ниан" ЕООД, редовно призован, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С решението си Административният съд - гр. Варна е отменил Ревизионен акт № 251000597/14.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис - Търговище, потвърден с Решение № 524/22.07.10 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, с който на "Ниан" ЕООД са определени допълнително задължения по ЗКПО - корпоративен данък за 2008 г. в размер на 33026.31 лв. и съответните лихви. При връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, е дадено указание да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице, което да отговори подробно и мотивирано след проверка на счетоводните записвания относно получените приходи, а не само в частта за разходите, за да бъде установена идентичност на процесните стоки и услуги, с които са извършени последващи СМР и са осчетоводени приходи във връзка с тези услуги. Дадените указания са изпълнени от състава на Административен съд - град Варна. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на процесуално-правните изисквания. Съдът е приел, че е установена идентичност на стоките, с които са извършени последващи продажби и са осчетоводени приходи със стоките, придобити по спорните фактури. Изводът е съобразен със счетоводството на жалбоподателя, в което са отчетени приходи по изпълнението на тези обекти, като са издадени фактури към инвеститорите и е осчетоводено извършеното плащане в счетоводството на "Ниан " ЕООД. В мотивите си съдът е приел, че от общото количество получено желязо от 285 487 кг са изписани по обекти 285 418 кг, т. е. налице е пренебрежимо малка разлика от 69 кг дава основание да се приеме, че е налице идентичност между стоката, предмет на фактурите, чиито разход не е признат от приходния орган и вложеното по обектите арматурно желязо, реализирало приход за дружеството включен в ОПР. Съдът обосновано е приел, че е установено осчетоводените приходи от продажби на стоки от същия вид в ревизирания периода са възникнали по повод фактурите, по които не са признати разходи и поради това, че е налице хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е описал подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключенията на вещото лице по допуснатите съдебно-счетоводни експертизи /основна и допълнителна/. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за основателна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са предпоставките на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Действително при непризнаване на разходи за данъчни цели, на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели и приходите, възникнали от непризнатите разходи. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение, счита, че на този въпрос първоинстанционният съд е дал правилен отговор. Обжалваното решение е правилно. Въпреки, че в касационната жалба са въведени всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК, основното оплакване се свежда до неправилно прилагане разпоредбите на ЗКПО в сила от 1.01.2007 г. - чл. 26, т. 2 и чл. 27, ал. 1, т. 2. Следва също така да се има предвид, че финансовият резултат винаги се характеризира с двете си основни величини - разходите и свързаните с тях приходи. Това разбира се означава, че когато са извършени разходи, които са осчетоводени и осъществени реално срещу тях се формират и приходи. Безспорно установено е, че в хода на ревизията и съдебното производство не са събрани доказателства, че фактурираните услуги са извършени, както и че е прехвърлено право на собственост върху процесните стоки. В тази насока съдът е изложил подробни доводи, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Обоснованият извод от анализа на събраните в хода на ревизията доказателства е, че фактурите не отразяват вярно извършени стопански операции, тъй като такива липсват. Спорните осчетоводени разходи са документално необосновани по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО вр. чл. 10, ал. 1 и 3 от ЗКПО и правилно не са признати за данъчни цели от данъчните органи. Спорният момент е правен и свързан с наличие на предпоставките на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Действително при непризнаване на разходи за данъчни цели, на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели и приходите, възникнали от непризнатите разходи. По делото е прието допълнително заключение на ССЕ от което се установява, че доставките по процесните фактури издадени от доставчиците " Венис Трейд" ЕООД, "Супрема Трейд" ЕООД, "Роял Прайс" ЕООД и "Бетоник" ООД са от общото количество получено желязо от 285 487 кг и от тях са изписани по обекти 285 418 кг, т. е. налице е пренебрежимо малка разлика от 69 кг дава основание да се приеме, че е налице идентичност между стоката, предмет на фактурите, чиито разход не е признат от приходния орган и вложеното по обектите арматурно желязо, реализирало приход за дружеството включен в ОПР. Съдът обосновано е приел, за установено осчетоводените приходи от продажби на арматурно желязо от същия вид в ревизирания период са възникнали по повод фактурите, по които не са признати разходи и поради това - е налице хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО. Прието е, въз основа на съдебно-счетоводна експертиза, че сумите по спорните фактури са намерили отражение в счетоводството на дружеството по дебит сметка 702-кредит сметка 304, т. е. са отразени в отчета за приходи и разходи като балансова стойност на продадени активи. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. На основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила.