Решение № 502 от 29.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2051/2011 г.

Решение № 502 от 29.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2051/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по нохд № 827/2011 г. на Великотърновския районен съд и отмяна на определение от 21.04.2011 г. в частта му, с която е определен типа затворническо общежитие и режима за изтърпяване на наложеното наказание на осъдения Г. И. Д.. Сочи се, че в тази част определението противоречи на закона и се иска в тази част делото да бъде върнато за ново разглеждане. Защитата на осъдения развива съображения, че искането е безпредметно, защото наказанието по соченото споразумение е групирано по реда на чл. 25 вр. чл. 23 от НК с наказание по последващо осъждане, като е определен строг режим за изтърпяване на общото наказание. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с атакувания съдебен акт и обсъди доводите на страните установи следното: С определението Великотърновският районен съд е одобрил споразумение за решаване на делото, с което Г. Д. е признат за виновен за извършено на 29.10.2009 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, които да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Искането е подадено в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно. От приложените по делото доказателства, касаещи съдебното минало на осъдения Д. се установява, че със споразумение по нохд № 269/2004 г. на РС В. Търново му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, което е изтърпяно в периода 12.04.-03.07.2006 г. в затвора - Белене. Горното обстоятелство сочи, че към момента на одобряване на споразумението по нохд № 827/2011 г., Д. вече е бил осъждан на лишаване от свобода, поради което на осн. чл. 60 от ЗИНЗС наказанието следва да се търпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съответно при първоначален строг режим. В този смисъл, действително съдът е допуснал нарушение на материалния закон, както сочи Главният прокурор в искането. По делото обаче са налице данни, че с определение от 23.06.2011 г. по нохд № 271/11 г. Свищовският районен съд е одобрил споразумение, с което Д. е признат за виновен за извършено на 31.08.2005 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК и му е наложено наказание една година и два месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК е определено едно общо наказание между така наложеното и наказанието по нохд № 827/2011 г. на РС Велико Търново, а именно 1 г. и 2 месеца. Свищовският районен съд е определил общото наказание да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. При това положение Върховният касационен съд намира, че е безпредметно да възобновява производството по нохд № 827/2011 г., защото допуснатото нарушение на закона фактически е отстранено чрез последващото групиране на наказанието и определяне на законосъобразен режим на изтърпяването му и тип затворническо общежитие. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение