Решение № 13358 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3984/2020 г.

Решение № 13358 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3984/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Гечкова от [населено място], [адрес], приподписана от адв. Найденов срещу решение № 1056 от 10.01.2020 г. постановено по адм. дело № 1144/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) № Р-16002617008568-091-001 от 28.06.2018 г., потвърден с решение № 536 от 13.09.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП и Д. Гечкова, е осъдена да заплати на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 545 лв. В касационната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът се е позовал единствено на направените изводи от приходните органи и е игнорирал сочените от задълженото лице факти, които са релевантни към конкретиката на спора по отношение на получения заем от С. Стоев. Съдът не е установил точно и вярно фактите по делото, поради което е постановил неправилно решение. Иска решението да бъде отменено и претендира разноски по делото за двете инстанции. Ответникът – директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази наведените от страните твърдения и разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се дължи разглеждането й по същество. Предмет на проверка относно неговата законосъобразност пред административния съд е бил РА № Р-16002617008568-091-001 от 28.06.2018 г., потвърден с решение № 536 от 13.09.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Д. Гечкова са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), както следва: за 2011 г. в размер на 3 635. 41 лв. и за 2015 г. в размер на 862. 20 лв. и съответно лихви в размер на 2 278. 58 лв. и 189 лв. При осъществената съдебна проверка относно законосъобразността на ревизионния акт е прието, че е издаден от материално компетентни органи и в установената форма. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА, първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събраните по време на ревизията и пред съда доказателства, като е изложил подробни мотиви защо приема, че от С. Стоев - заемодател на Д. Гечкова – заемополучател е преведена единствено сумата от 22 744. 11 лв., а остатъка в размер на 14 655. 89 лв. не е получен от ревизираното лице. Като краен извод е приел, че РА е законосъобразен. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. С РА са определени задължения по ЗДДФЛ на Д. Гечкова. За 2011 г., е установено, че лицето е получило доходи, попадащи в обхвата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа за доходи по чл. 35 ЗДДФЛ е определена на 36 354. 10 лв.; Обща годишна данъчна основа – 36 354. 10 лв.; Данък върху общата годишна данъчна основа - 3 635. 41 лв. и дължим данък за довнасяне - 3 635. 41 лв., като на основание чл. 175 ДОПК, във връзка с чл. 1 ЗЛДТДПДВ за невнесения в законоустановения срок по чл. 67, ал. 4 ЗДДФЛ данък е определена лихва в размер на 2 278. 58 лв. За 2015 г. е установено, че лицето е получило доходи, попадащи в обхвата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Ревизиращият екип е определил Годишна данъчна основа за доходи по чл. 35 ЗДДФЛ - 8 621. 95 лв.; Облагаем доход от трудови правоотношения - 11 267. 77 лв.; Удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО - 1536. 77 лв.; Годишна данъчна основа на доходи от трудови правоотношения - 9 731 лв.; Авансово удържан през годината данък от работодателя по реда на чл. 42/49 от ЗДДФЛ – 973. 10 лв.; Сума от годишните данъчни основи по чл. 17 ЗДДФЛ - 18 352. 95 лв.; Обща годишна данъчна основа - 18 352. 95 лв.; Данък върху общата годишна данъчна основа - 1 835. 30 лв.; Данъци подлежащи на приспадане от данъка върху общата годишна данъчна основа – 973. 10 лв. и Дължим данък за довнасяне – 862. 20 лв., като на основание чл. 175 ДОПК, във връзка с чл. 1 ЗЛДТДПДВ за невнесения в законоустановения срок по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ данък е установена лихва в размер на 189 лв. Неоснователно е възражението на касатора, че от събраните по делото доказателства се установява, че С. Стоев е предоставил заем на ревизираното лице в общ размер на 37 400 лв., а не както съдът е приел в размер на 22 744. 11 лв. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства в тази насока и въз основа на тях е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящия състав. По време на ревизията е представен Договор за заем от 06.04.2014 г., сключен между С. Стоев - заемодател, от една страна, и от друга страна Д. Гечкова - наричана заемател. Според чл. 1 от Договора заемодателят предава в собственост на заемателя сумата 37 400 лв. за срок до 6.04.2024 г., като след изтичането на посочения срок заемателят е задължен да върне даденото. По делото не е било спорно, че в представения Договор има подпис само на "заемодател". Във връзка с предоставения заем е представено банково извлечение за постъпила на 7.04.2014 г. по сметката на Д. Гечкова в Пощенска банка сума от 22 744. 11 лв. с наредител С. Стоев, поради което административния съд правилно е приел, че няма други доказателства за реално предаване на сумата над 22 744. 11 лв. - т. е. 14 655. 89 лв. до посочения в Договора размер от 37 400 лв. Не може да бъде споделено и оплакването, че първоинстанционният съд е нарушил съдопроизводствените правила и не е изяснил спора по делото, тъй като по делото не са разпитани свидетели и не е назначена експертиза. С определение от 4.02.2019 г., съдът правилно е разпределил доказателствената тежест на страните. Видно от протоколите от проведените открити съдебни заседания, ревизираното лице или негов представител не се е явил в нито едно от проведените няколко публични съдебни заседания. Действително с писмена молба от 19.09.2019 г. (л. 329), Гечкова е поискала да се съберат гласни доказателства и да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), като с протоколно определение от 19.09.2.1019 г. (л. 332), съдът е посочил, че молбата на Гечкова не е достатъчно конкретизирана, чрез посочване на лица, които иска да бъдат допуснати в качеството им на свидетели и е посочил, че ще се произнесе допълнително след поименното им уточняване или евентуално в следващото съдебно заседание, за което същите лица могат да бъдат доведени. По отношение на искането за допускане на ССЕ в същото протоколно определение, съдът е посочил, че ще бъде преценена след изясняване на относимите към спора въпроси относно реалното предаване на цялата сума по Договора за заем от 6.04.2014 г. От страна на ревизираното лице не са представени никакви допълнителни уточнения или доказателства в горепосочените насоки. Гечкова не се е явила и не е била представлявана и в следващото проведено открито съдебно заседание на 12.12.2019 г., поради което съдът правилно е отхвърлил доказателствените искания на ревизираното лице за допускане на гласни доказателства и назначаването на ССЕ. Настоящият състав намира, че бездействието на касатора не може да се вменява във вина на административния съд. При липса на други касационни оплаквания и след служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон, настоящата инстанция възприема мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. По тези съображения, изложените касационната жалба доводи срещу решението на първоинстанционния съд са неоснователни, поради което същото, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на на 545 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховен административен съд, осмо отделение