Решение № 8048 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9691/2014 г.

Решение № 8048 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9691/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на 81 СОУ "Виктор Юго" - София, против решение № 3275/16.05.2014 г., постановено по адм. дело № 12035/2013 г. по описа на Административен съд София- град. Чрез процесуалния му представител адв. Янков в жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение с което оспореният административен акт бъде оставен в сила като законосъобразен. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрк. Предушев изразява становище за основателност на касационната жалбата и счита, че решението на първоинстанционния съд като неправилно и немотивирано следва да бъде отменено. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за защита от дискриминация. Ответникът - Николинка Димитрова Иванова, редовно уведомена, не е представлявана и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на пето отделение приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София- град е уважил жалбата на Николинка Иванова Димитрова срещу решение № 279/14.11.2013 г. на Комисия за защита от дискриминация като основателна. С административния акт КЗД установява, че Емил Иванов Христов, директор на 81 СОУ "Виктор Юго" гр. София, жк Младост, не е осъществил дискриминация по отношение на Артур Персиян Шафии, син на жалбоподателката Николинка Димитрова Иванова, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на основата на признак "увреждане". В мотивите си административният орган приема, че в производството пред него не са установени действия от страна на директора на училището по отношение на Шафии, които да водят до нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., изразени физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството му. За да отмени посоченото решение на колективния административен орган първоинстанционният съд е установил, че от страна на директора на 81 СОУ "Виктор Юго" Емил Иванов Христов не са предприети действия за прилагане на насърчителните мерки, предвидени в чл. 7, т. 10, т. 14, и т. 15 от ЗЗДискр за осигуряване на подкрепяща среда. Решаващият съд е приел също, че в резултат на това е реализирана пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, осъществена по признак "увреждане", визиран в чл. 4, ал. 1 от същия закон, като на Артур Персиян Шафии - дете със специални образователни потребности по смисъла на § 3а, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Правилника за приложение на Закона за народната просвета (ППЗНП) и по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1/23.01.2009 г. "За обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания" не е дадена възможност за реална интеграция в общата социална среда на други учащи се, което е довело до напускането му от управляваното от Емил Христов училище. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на специалния материален закон какъвто е ЗЗДискр. Решението е правилно. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени със закон или международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко по - неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1 от същата разпоредба, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Специалният закон цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, какъвто е и признакът "увреждане". Безспорно е, че Артур Шафии е дете със специални образователни потребности по смисъла на § 3а, т. 2 от ДР на ППЗНП и по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 2009 г. поради уврежданията му - специфично разстройство в развитието на речта и езика, специфично разстройство в развитието на училищни умения - смесен тип (F81.3) и разстройство на активността и вниманието, съгласно епикриза с диагноза издадена от Клиника по детска психология "Св. Никола" към УМБАЛ "Александровска" ЕАД от м. март 2012 г. В хода на административното производство пред КЗД е установено, че директорът на 81 СОУ "Виктор Юго" и учителския екип узнават за сериозните здравословни проблеми на Артур Шафии няколко месеца след започване на учебната година и то в резултат на забелязаните отклонения от страна на класната ръководителка на ученика. Родителите на детето не са информирали учителите и директора на училището за здравословните му проблеми при записването му в първи клас, поради което то не е прието като дете със специални образователни потребности. Това обстоятелство обаче не изключва задължението на директора на училището да съобрази установените в рамките на учебната година специални потребности на Шафии за продължаване на обучението му в същото училище. В тази връзка настоящата инстанция споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд, че според правната регламентация в Закона за народната просвета, в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и Наредба № 1 от 23.09.2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности, те се обучават интегрирано в училищата по чл. 26, ал. 1, т. 1-10 ЗНП, като за целта училищата вземат конкретни мерки, предвидени в цитираната по-горе Наредба за създаване на подкрепяща среда, за осигуряване на психолого-педагогическа подкрепа от специалисти за подпомагане в образователния процес, за стимулиране на цялостното им личностно развитие, коригиране на увреждането. Първоинстанционният съд се спира на задължението, произтичащо от антидискриминационното законодателство и нормативната уредба за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности за ръководството на училището да предприеме мерки и създаде условия за реална интеграция на Артур Шафии след оценяването му по съответния ред като дете със специално образователни потребности. При правилно тълкуване на нормативната уредба -чл. 37, ал. 3 и ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и чл. 25-29 от Наредба № 1 първоинстанционният съд приема, че в нарушение на изискванията, установени в правната уредба директорът не е създал екип от специалисти, необходим за интегрираното обучение на деца със специални образователни потребности още повече, че доказателствата по делото сочат и други деца с различни увреждания, които се обучават в 81 СОУ. В заключение след прецизен анализ на относимите към спора доказателства административният съд стига до правилния извод, че Емил Иванов Христов, директор на 81 СОУ "Виктор Юго" - гр. София е осъществил по отношение на Артур Персиан Шафии дете със специални образователни потребности, син на касационната ответница Николинка Димитрова Иванова дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на основание на признак "увреждане" за това, че не му е създадена подходяща подкрепяща среда за обучение за учебната 2011 - 2012 г. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд - София град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 - во от АПК, Върховният административен съд, пето отделение