Решение № 255 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3923/2007 г.

Решение № 255 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3923/2007 г., II г. о., ГК, докладчик Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. ГПК (отм.). С решение от 17.01.2007 г. по гр. д. № 576/2006 г. Пернишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 23.02.2006 г. по гр. д. № 5913/2004 г. на Пернишкия районен съд в частта му, в която е отхвърлен иска за делба на земеделски имоти в землището на с. С. ливада с площ 0.700 дка в м. "Т", нива с площ 2 дка в м. "Я" и нива с площ 2.5 дка в м. "Р". Въззивното решение се обжалва от съделителите С. С. Ш., В. С. С. и В. С. Д. с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда, с искане за отмяната му и вместо това се допусне делба между страните на горните три имота. Ответниците не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Касаторите са поддържали, че с ответниците са съсобственици на възстановените с решението от 25.10.1994 г. на ОбСЗГ - гр. П. на наследниците на общия им наследодател Д земеделски земи в землището на с. С. и са искали допускането на съдебна делба на същите между тях. За част от имотите производството по делото е прекратено с влязлото в сила определение на първоинстанционния съд от 14.07.2005 г. За друга част от същите е допусната съдебна делба между страните, като наследници на общия им наследодател, при законните квоти с решението на районния съд, влязло в сила в тази му част. Производството е висящо относно три имота, за които въззивният съд, както и първоинстанционният, са приели, че същите не са обособени като отделни обекти на правото с оглед липсата на данни за нанасянето им в картата на възстановената собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници. Поради това и същите не са индивидуализирани и решението за възстановяване правото на собственост върху тях не е породило конститутивно действие и наследниците на бившия им собственик не могат да се легитимират като съсобственици. Изводите на въззивния съд са правилни. Обосновано съдът е заключил, че представеното решение на ОбСЗГ за възстановяване на собствеността върху имотите, посочени в него в т. т. 10, 15 и 17, не е достатъчно да легитимира страните като съсобственици върху спорните имоти, с оглед липсата на данни същите да са обособени в старите им реални граници по картата на възстановената собственост на землището. Касаторите не са представили доказателства за това обстоятелство, съгласно доказателствената им тежест, поради което и не са доказали твърденията си, че за процесните три земеделски имота възстановяването на собствеността е приключило с обособяването им като отделни имоти върху картата. Действително, по делото са представени скици на имоти в различни местности, на брой повече от имотите, за които е допусната делба, но липсват доказателства, че някои от тях се отнасят именно за спорните три такива. Оплакванията на касаторите за приключила процедура по възстановяване на собствеността относно тези имоти са неоснователни, а останалите такива относно собствеността върху тях в лицето на общия наследодател и качеството на страните като негови наследници са неотносими, тъй като по тези въпроси спор между страните не е съществувал. По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила, като правилно, водим от което настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение