Решение № 6943 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15743/2014 г.

Решение № 6943 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15743/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Николай Петров Петров от гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград, против решение № 1623 от 13.10.2014 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 398 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № Б-11 от 15.05.2014 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Благоевград. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 54е, ал. 1 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Благоевград, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Благоевград е решение № Б-11/15.05.2014 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)- Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 012-00-1290-2 от 08.04.2014 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което Николай Петров Петров от гр. Гоце Делчев е задължен на основание чл. 54е, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 54е, ал. 1 от КСО да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за безработица за периода 01.12.2012 г. - 05.05.2013 г. в размер на 3039.53 лв. Решението на Административен съд - Благоевград, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 54е, ал. 1 от КСО. След като е установил, че за периода от 01.12.2012 г. до 05.05.2013 г. на жалбоподателя Петров е било изплатено парично обезщетение по чл. 254 от ЗМВР (отм.), съдът законосъобразно е приел, че изплатените за същия период парични обезщетения за безработица подлежат на възстановяване от получилото ги лице. Оспорените актове съответствуват на целта на закона - да не се изплащат две парични обезщетения за оставане без работа, а само едно. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 54е, ал. 1 от КСО. На основание чл. 54е, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2011 г.) изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи (сега отм.) и чл. 226 от Закона за съдебната власт. Уволнението на Николай Петров Петров, извършено със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № К-11913/29.10.2012 г., е било отменено с решение № 61 от 24.06.2013 г. по адм. дело. № С-109/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, оставено в сила с решение № 107 от 22.11.2013 г. по адм. дело № С-64/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Отмяната на уволнението като незаконно е породило за държавния служител право на обезщетение по чл. 254 от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), което се изплаща за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Осигуряването във фонд "Безработица" на Държавното обществено осигуряване и изплащането на парично обезщетение от бюджета на фонда при настъпване на осигурителното събитие има за цел да компенсира осигурените лица за времето, през което са останали без работа и не могат да се издържат от упражнявана трудова дейност. Цитираната разпоредба на чл. 54е, ал. 1 от КСО не допуска съвместяване на осигурителното плащане за безработица с обезщетения със същото предназначение, изплащани за оставане без работа, но на друго правно основание, в случая чл. 254 от ЗМВР (отм.). Лицата, които са получили две обезщетения на различни основания за оставането им без работа, дължат връщане на полученото парично обезщетение по чл. 54а - чл. 54в от КСО. Законосъобразно първоинстанционният административен съд е приел за ирелевантно към хипотезиса на приложимата норма на чл. 54е, ал. 1 от КСО обстоятелството, че жалбоподателят е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица не след уволнението му от системата на МВР на 29.10.2012 г., а след уволнението му от "ТМ Пласт" ЕООД, считано от 01.12.2012 г. Според твърдението в жалбата, подадена по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО, жалбоподателят е работил в "ТМ Пласт" ЕООД 15 дни, от което следва, че придобитият осигурителен стаж в това предприятие и продължителността на осигуряването не са достатъчни за придобиване на право и отпускане на парично обезщетение за безработица. Паричното обезщетение за безработица е отпуснато при изпълнение на условието по чл. 54а, ал. 1 от КСО лицето да е подлежало на осигуряване във фонд "Безработица" за 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, в случая 01.12.2012 г. При определянето на дневния размер на паричното обезщетение от 29.51 лв. е спазено правилото на чл. 54б, ал. 1 от КСО: 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Благоевград е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,