Решение № 5597 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12098/2009 г.
ВАСI отделение29.04.2010 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 517/20.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5597 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12098/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Свилен Тодоров Рачев от гр. Шумен, чрез пълномощника адв. Светлин Стрелков, против решение № 517/20.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2700793/23.11.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Шумен. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил доводите му за причините, поради които доказателствата за получени заеми от физически лица са представени късно. Счита за неправилен извода на съда за това, че представените договори за заем не отговарят на условията по чл. 57, ал. 2 ДОПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е отхвърлена жалбата на Свилен Тодоров Рачев против ревизионен акт № 2700793/23.11.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Шумен, в частта, потвърдена с решение № 1073/26.01.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна, относно определените задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2001 г. - данък в размер на 370,78 лв. и лихва за забава в размер на 215,39 лв., за 2002 г. - данък - 95,16 лв. и лихва - 42,41 лв., за 2003 г. - данък - 2639 лв. и лихва - 837,72 лв., за 2004 г. - данък - 1568,60 лв. и лихва - 336,98 лв., за 2005 г. - данък - 7836,79 лв. и лихва - 536,17 лв. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 701,46 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че данъчните задължения на ревизираното лице правилно са определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ДОПК. При определяне на данъчната основа са преценени всички относими обстоятелства и не са допуснати процесуални нарушения. Съдът е приел, че представените с възражението против ревизионния доклад писмени доказателства - договори за заем с физическите лица Христина Иванова и Владимир Малев не доказват предаване на посочените в тях суми на ревизираното лице Свилен Рачев. Освен това нямат достоверна дата и са съставени за целите на обжалването. Относно представените със същото възражение записи на заповед с платец ревизираното лице, съдът е приел, че същите не доказват предоставяне на посочените в записите суми в заем от ревизираното лице, поради абстрактния характер на сделките. Относно договорите за заем и записите на заповед съдът е приел, че не отговарят на условията по чл. 57, ал. 2 ДОПК, поради което не могат да се третират като писмени обяснения на трети лица. В резултат на това съдът е направил извода, че не са доказани твърденията на жалбоподателя за получени от него парични средства по заеми от трети лица и определените при ревизията данъчни задължения са правилни. Така постановеното решение е правилно. Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 14285/19.12.2008 г. по адм. дело № 7685/2008 г. на Върховния административен съд, първо - А отделение, е отменено решение № 293/22.04.2008 г. по адм. дело № 318/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По делото е безспорно наличието на основание за определяне на данъчната основа за облагане с данък върху дохода по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради това че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ДОПК - ревизираното лице не е подавало годишни данъчни декларации по ЗОДФЛ за 2001 г., 2002 г., 2003 г. и 2005 г., а в декларацията подадена за 2005 г. е отразило само доходи получени по трудово правоотношение; налице са данни за укрити приходи от продажба на употребявани автомобили; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват. При извършване на ревизията по особения ред са спазени процесуалните правила по чл. 124, ал. 1 и ал. 3 ДОПК относно уведомяване на лицето, че ревизията ще се извърши по особения ред, дадена му е възможност да представи доказателства и да вземе становище, както и да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи и източници на формиране на собствен капитал и на безвъзмездно финансиране. За всяка от годините са представени попълнени декларации по образец. Спорът по делото е свързан с преценката на първоинстанционния съд на писмените доказателства - договори за заем и записи на заповед, представени от жалбоподателя с възражението против ревизионния доклад, както и направените в тази връзка изводи от съда за това дали обсъжданите доказателства установяват получаването от жалбоподателя на парични средства в заем от различни физически лица. Изводите, които е направил първоинстанционният съд са правилни и се споделят от настоящия състав. С възражението против ревизионния доклад с вх. № 270600/0601/10.11.06 г. са представени два договора за заем, като според първия, Христина Димитрова Иванова е дала на Свилен Тодоров Рачев на заем сумата 5000 лв. на 23.03.2001 г., а според втория договор - Владимир Каменов Малев е дал на същото лице на заем сумата 5000 лв. на 17.02.2003 г. В двата документа не е посочена дата на съставянето им, но според изричното изявление на самия жалбоподател, направено във възражението против ревизионния доклад, при даването на средствата не са съставени писмени документи, а тези, които са приложени към възражението са изготвени при изготвяне на възражението и следва да се приемат за декларации от лицата, дали сумите. Предвид това, правилно съдът е приел, че документите нямат достоверна дата по смисъла на чл. 145, ал. 1 ГПК, отм., приложим процесуален закон на основание § 2, ал. 2 ПЗР ГПК - нов, вр. § 2 ДР ДОПК. На първо място, документите изобщо не са датирани, тъй като в тях няма посочена дата на издаването им, а на следващо място - в молбата, с която са представени пред приходната администрация /възражението против РД/, изрично е посочено, че са съставени за целите на оспорването. Документите не удостоверяват предаването на паричните средства, макар в тях да се съдържа изявление, че сумите са предадени към съответния минал момент. По съдържанието си същите представляват удостоверителни частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. По същество документите представляват свидетелски показания в писмен вид относно осъществени в миналото факти, като са съставени за целите на ревизионното производство. Такива показания могат да бъдат включени в ревизионното производство само като писмени обяснения от трети лица, за чиято допустимост обаче важат правилата по чл. 57, ал. 2 ДОПК. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, в случая не е налице нито една от хипотезите по тази разпоредба, за да могат представените документи, наречени "договори за заем" да бъдат приети като писмени обяснения по смисъла на чл. 57, ал. 2 ДОПК. Предвид изложеното, правилни са изводите, че с представените документи не се доказва, че жалбоподателят е получил през 2001 г. и 2003 г. посочените суми в заем. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че тези суми е следвало да бъдат декларирани от ревизираното лице в нарочните декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК, при положение че действително са били получени от него. Липсата на такова деклариране потвърждава извода, че твърдението за получаване на парични средства по договори за заем от физически лица представлява само защитна теза на жалбоподателят, която е останала недоказана в процеса. Последното се отнася и за предоставянето в заем на парични средства от лицата Севдалин Стефанов и Галин Ангелов. С възражението против РД са представени три записа на заповед с платец Свилен Тодоров Рачев, първият от които издаден в полза на Севдалин Герчев Стефанов за сумата 5000 лв., с падеж на 15.02.2008 г., а другите два - с получател Галин Асенов Ангелов, съответно за сумите 14500 евро и 7500 евро, платими на предявяване. Записите на заповед са абстрактни сделки, поради което за издаването им не е необходимо наличието на основание. Такова основание в случая се поддържа, че е предоставянето на парични средства в заем на ревизираното лице Свилен Рачев от лицата, получатели по записите на заповед. Издаването на записи на заповед само по себе си не доказва предоставянето на парични средства на лицето - платец по записите. По делото липсват други доказателства, които да доказват, че жалбоподателят е получил в заем парични средства от посочените лица. Поради това че записите на заповед по принцип не са годни да докажат получаването на парични средства в заем от лицето, посочено като платец, то без значение по делото са причините поради които записите на заповед са представени едва с възражението против РД, а не в хода на ревизията. Затова, съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като не е обсъдил доводите на жалбоподателя за причините, поради които записите на заповед са представени с възражението против РД. Предвид изложеното, не са доказани твърденията на жалбоподателя, че е получил парични средства по договори за заем. Следва да се посочи в подкрепа на този извод, че по делото липсват каквито и да било доказателства за връщане на парични средства от страна на жалбоподателя на лицата, за които твърди, че са му предоставили средства в заем. Наличието на такива доказателства би могло по косвен път да установи получаването на средствата. Размерите на данъчната основа и на задължението за всяка от годините са правилно изчислени в съответствие със събраните по делото доказателства за относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът правилно не е обосновал решението си със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същото е дадено при условие, че се възприеме твърдението на жалбоподателя за получаване на парични средства в заем от физическите лица по представените с възражението против РД договори за заем и записи на заповед. Следва за прецизност да се отбележи, че естеството на мотивите към съдебното решение не предполага буквално възпроизвеждане на съдържанието на заключението на вещото лице, което в случая съдът е сторил като е сканирал заключението и го е включил в мотивите на решението в табличния вид, в който е дадено. Посоченото няма значение за правилността на съдебното решение, а само относно прецизността при съставянето на мотивите към него. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,