Решение № 83 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1784/2009 г.

Решение № 83 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1784/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт П. К., срещу въззивно решение № 1241 от 15.09.2009 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1550/2009 г., с което е потвърдено решение № 1944 от 17.06.2009 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 1599/2009 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Н. Г. Н., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Според въззивния съд закрилата на ищеца по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ не е преодоляна въпреки даденото разрешение от инспекцията по труда, тъй като придружаващата искането документация е била непълна. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че закрилата на ищеца по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ не е преодоляна въпреки даденото разрешение от инспекцията по труда. Ответникът по касационната жалба Н. Г. Н., [населено място], оспорва жалбата. С определение № 462 от 23.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1241 от 15.09.2009 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1550/2009 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на въпроса за приложното поле на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ в случаите когато инспекцията по труда е дала разрешение за уволнение. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Предварителната закрила при уволнение е израз на социалната защита на правото на труд. Нейното предназначение е социална справедливост при уволнението. Уредена е основно в разпоредбата на чл. 333 КТ. Закрилата е предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнението. В изброените в разпоредбата на чл. 333 КТ случаи уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. Тя е относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие от съответния орган. Органът, който дава разрешението, в случаите по чл. 333, ал. 1 КТ е съответната областна инспекция по труда. Процедурата включва писмено искане индивидуално за всеки работник или служител с посочване на основанието, на което предстои да бъде уволнен. Разрешението за уволнение на инспекцията по труда, не подлежи на съдебен контрол. Не се изискват мотиви, защото такива изисквания не са законово установени и не могат да бъдат въвеждани от работодателя или чрез К. Липсата на мнение на ТЕЛК в случаите по чл. 333, ал. 2 КТ - за трудоустроени работници или такива, боледуващи от болести, определени в Наредба № 5/87 г., а именно исхемична болест на сърцето, активна форма на туберкулоза, онкологично заболяване, професионално заболяване, психично заболяване, захарна болест, означава, че закрилата не е преодоляла. Задължението за поискване на това мнение е на работодателя. Ако в тези случай има само предварително разрешение на инспекцията по труда, без да е искано предварително мнение на ТЕЛК, то това означава, че липсва пълна и всестранна информация за здравословното състояние на работника или служителя. Затова издаденото разрешение на инспекцията по труда е неправомерно. Когато един работник или служител се ползва от закрила на повече от едно основание, то всяка от тях трябва да бъде преодолявана поотделно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Въззивното решение е правилно като краен резултат. В случая е безспорно установено по делото, че от 1996 г. и към момента на уволнението ищецът е страдал от исхемична болест на сърцето. Работодателят е знаел за заболяването, защото ищецът е ползвал по тази причина продължителен отпуск за временна неработоспособност, както и от извършваните периодически вътрешни освидетелствания от специализираната транспортна лекарска експертна комисия. Преди уволнението поради съкращаване на щата работодателят е поискал с писмо от 17.11.2008 г. мнение от ТЕЛК. Към писмото обаче е приложен само последният болничен лист на ищеца от 17.10.2008 г., в който е отбелязано - "състояние след исхемичен мозъчен инсулт" и е поискано мнение дали инсултът е сред болестите, определени в Наредба № 5/87 г. Мнението на ТЕЛК от 01.12.2008 г. е, че при диагноза "състояние след исхемичен мозъчен инсулт" ищецът не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. С писмо от 04.12.2008 г. работодателят е поискал разрешение от инспекцията по труда на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ за уволнение на ищеца поради това, че страда от болест, определена в Наредба № 5/87 г., като е приложил описаното по-горе мнение на ТЕЛК. С отговор от 08.12.2008 г. инспекцията по труда е върнала на [фирма], [населено място], цялата преписка, тъй като от представените документи не се установява, че ищецът се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. С друго писмо от същата дата инспекцията по труда е дала разрешение за уволнение на ищеца на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ поради това, че ищецът е започнал ползването на отпуск. Тази закрила обаче е на друго основание и не е предмет на делото. От изложеното следва, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ поради съкращаване на щата в нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ без разрешение на областната инспекция по труда. Мнението на ТЕЛК е дадено при непредставяне на пълна информация за заболяването на ищеца, за което работодателят е знаел. По тази причина областната инспекция по труда е отказала да се произнесе по искането за разрешение за уволнение. Даденото разрешение на друго основание не преодолява безспорно установената закрила на ищеца по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Ето защо уволнението е незаконно. Въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.