Решение № 13384 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2317/2020 г.

Решение № 13384 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2317/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Созопол, чрез адв. Бошнаков против решение № 2159 от 11.12.2019 г., постановено по адм. д. № 1640/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. С доводи за материална незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването на заповед № 8-Z-664/19.06.2019 г., издадена от кмета на Община Созопол, ведно със законните последици. Ответникът "БНН" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, в писмен отговор по жалбата чрез адв. Николова, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на "БНН" ООД, заповед № 8-Z-664/19.06.2019 г., издадена от кмета на Община Созопол, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗУТ е разпоредено на "БНН" ООД да премахне незаконен строеж "Възстановяване на стоманобетонова площадка", находяща се в УПИ Х251 /ПИ 67800.501.213/, кв. 21 по плана на гр. Созопол. Прието е, че от доказателствата по делото, вкл. съдебно-техническата експертиза, се установява липсата на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който да е надлежен предмет в производството по чл. 225а ЗУТ. Установено е, че описаните в административното производство характеристики на незаконния строеж са съответни на установените от вещото лице на място, но не обосновават извода на извършени СМР, нуждаещи се от строителни книжа - направена настилка от каменни плочи с размери дължина - 3, 50 м и ширина - 2, 40 м върху терена в предната част, граничеща с уличната регулация и стигаща до средата на фасадата на сградата, с която настилката се подравнява терена от разрушената стоманобетонова площадка /по влязла в сила заповед № 8-Z-1047/16.08.2018 г. на кмета на Община Созопол/ и се придава добър естетичен вид на дворното място около сградата; монтиран дървен подиум с размери дължина- 3, 50 м и ширина- 2, 40 м. в задната и северозападната част /върху пет броя надлъжно поставени греди са поставени напречно дървени плоскости, които дори не са закрепени с болтове/. Възприемайки констатациите на вещото лице, че с подиума се обезопасява мястото от разрушената стоманобетонова площадка и служи като временна дървена настилка на открита площадка, като не е трайно закрепен, административният съд е приел, че липсва предмет на премахване в производството по установяване на незаконен строеж, което сочи на незаконосъобразност на процесната заповед. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 20/29.05.2019 г., досежно параметрите на незаконния строеж и липсата на изискуемите строителни книжа са оборени в съдебното производство. Безспорно е установено, че изпълнената настилка и дървен подиум на мястото на премахнат незаконен строеж /бетонова площадка/ не съставляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за да е налице основанието по т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, на което основание е издадена процесната заповед. Приетото без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза сочи, че гредите просто са наредени и върху тях са сложени дъските, които дори не са прихванати с болтове и винаги може да се премести т. н. подиум. Освен това извършеното подравняване с положена настилка, изпълнено на мястото на разбития бетон не съставлява възстановяване на предходният строеж, който е премахнат изцяло, а е необходимо поради денивелацията и от естетическа и обезопасителна гледна точка. Следователно заповедта е издадена на несъответно правно основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което води до нейната незаконосъобразност, както правилно е прието с обжалваното решение. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,