Решение № 13440 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7204/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подени от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и Таби ДВ ООД, срещу Решение 3882 от 26.04.2024 г., постановено по адм. дело 1167/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, което е поправено с Решение 5227 от 11.06.2024 г., постановено по адм. дело 1167/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. С касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Бъчварова, е оспорено Решение 3882 от 26.04.2024 г., постановено по адм. дело 1167/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта му, с която по жалба на Таби ДВ ООД, ЕИК 205251081, е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001621003068-091-001/12.01.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 137 от 29.03.2022 г. на директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му относно допълнително начислен данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.01.2020 г.- 31.01.2020 г., 01.04.2020 г. 30.04.2020 г., 01.08.2020 г. 31.08.2020 г. (частично) и 01.09.2020 г. 30.09.2020 г. в общ размер на 167 259,19 лв., непризнат данъчен кредит в размер на 466 лв. и прилежащи лихви в размер на 29 451,47 лв. Този касатор поддържа, че решението в тези му части е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че са налице всички документи, доказващи извършения ВОД, като неправилно е кредитирал и оспорените от касатора заключения по ССчЕ и СТЕ. Излага подробни съображения в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението в така атакуваните му части, с потвърждаване на процесния РА. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответната страна по тази касационната жалба - Таби ДВ ООД, чрез процесуален представител адв. Апрахамова, оспорва основателността ѝ в депозиран писмен отговор и писмени бележки, поддържан и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. С касационната жалба, подадена от Таби ДВ ООД, чрез адв. Апрахамова, е оспорено Решение 3882 от 26.04.2024 г., постановено по адм. дело 1167/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта му, с която е отхвърлена жалба на Таби ДВ ООД против РА Р-16001621003068-091-001/12.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 137 от 29.03.2022 г. на директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, в останалата ѝ част, както и в частта за разноските. Този касатор поддържа, че решението в обжалваната от него част, е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че казусът по делото е решен в противоречие с актовете на Конституционния съд на Република България или на СЕС. Посочва, че се установява, че доставката е извършена с транспорт за сметка на получателя, като дружеството разполага с ЧМР , което съдържа попълнени всички задължителни данни. Счита, че плащането по фактурата също е удостоверено. Моли да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част със съответна отмяна и на РА в същата част. В условията на евентуалност моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, ако се установят допуснати от съда съществени процесуални нарушения.Претендира се заплащане на разноски за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез своя процесуален представител юрк. Бъчварова, оспорва същата в писмено становище. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от дружеството разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, но по същество се явяват неоснователни. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Всяка една от касационните жалби като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, в съответната неблагоприятна за всеки един от касаторите част, е процесуално допустима. По основателността на всяка една от тях се установи следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е била законосъобразността на РА Р-16001621003068-091-001/12.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 137 от 29.03.2022 г. на директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Таби ДВ ООД допълнително е начислен ДДС за периода 01.01.2020 г.- 31.01.2020 г., 01.04.2020 г. 30.04.2020 г., 01.08.2020 г. 31.08.2020 г. и 01.09.2020 г. 30.09.2020 г. в общ размер на 172 660,68 лева, не е признат данъчен кредит в размер на 466 лева и са начислени прилежащи лихви в размер на 30 242,01 лева. Съставът на първостепенния съд е възприел, че разглежданият РА е валиден, като издаден от компетентни органи по приходите, в рамките на предоставените им правомощия, в предвидената за това форма и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По материалната законосъобразност на акта съдът е установил следното от фактическа и правна страна: Таби ДВ ООД е декларирало ВОД на стоки (машини и резервни части, използвани в тютюневата промишленост) към REMANCO SIA Латвия, EXPOPROMO GROUP S.R.0 Чехия, HIS TOBACCO SERVICE & SPARE PARTS GmbH Германия, MAXTALOUS KFT Унгария и TDM ELECRONICS SPOLSKA AKCYJNA Полша. Относно декларирана ВОД на линия за производство на цигари MACKING LINE, MOLINS - 1 брой, за сума в размер на 156 466,40 лв. към TDM ELECTRONICS SPOLKA AKCYJNA Полша, ревизиращите органи са посочили, че от страна на българското дружество не е представено писмено потвърждение от клиента, съдържащо данни относно получаване на процесната стока. Наред с това, във всички документи, представени от него, включително и за предхождащото го ВОП, предметът на доставка е изписан по различен начин; липсват съпътстващи доставката документи, съдържащи информация за индивидуализиращи белези на машината, като сериен и/или фабричен номер, година на производство и т.н.; фактурите за придобиване на машината са на чужд език, без надлежен превод на български език, като на тях с ръкописен текст на български език са изписани определени индивидуализиращи пояснения, без които не биха могли да бъдат обвързани с процесната доставка. В кл. 24 на ЧМР не е било посочено място на получаване на стоката; вписаният получател на доставката не е TDM ELECTRONICS Полша, а CENTRUM LOG1STYCZN, която фирма, според писмените обяснения на управителя на дружеството, е спедитор на клиента. При насрещната проверка на превозвача не са представени други документи за разходи (освен фискален бон за закупено гориво), извършени във връзка с вътреобщностния превоз; не са представени счетоводни регистри за отразени разходи във връзка с превоза, заповед за командировка и отчети на шофьора за извършени разходи. Направен е краен извод, че напускането на въпросните превозни средства на територията на страната на 14.01.2020 г. не означава, че именно с тях са транспортирани стоката по вид и количество, посочена в ЧМР, както и че такава стока е доставена и предадена на посочения в процесната фактура получател - полска фирма. Относно декларирана ВОД към TDM ELECTRONICS SPOLKA AKCYJNA Полша на машина за цигари и филтри MARK 8, машина за филтри - МАХ, линия за събиране на цигари с електромотор RCP за сума в размер 136 908,10 лв. органите по приходите са приели, че реквизитите в ЧМР не са попълнени коректно (не е посочено място на получаване на стоките). Според тях РЛ следвало да разполага с писмено потвърждение от клиента, съдържащо данни за вид и количество на стоката, регистрационен номер на транспортното средство, с което е извършен транспорта, място на получаване на стоките и лице, получило стоките от името на полския контрагент. Това се налагало, тъй като във всички съпътстващи доставката документи е посочен различен предмет на доставката и нямало посочени индивидуализиращи белези на машините, като сериен и/или фабричен номер, година на производство и други. Наред с това, фактурите за придобиване на машините са били представени в копия на чужд език без надлежен превод на български език, единствено с изписан на български език текст с пояснения към вида машина - линия за цигари, включваща три позиции, отбелязани само с цифрите от 1 до 3 без посочване на съответните елементи. Относно декларирана ВОД към EXPOPROMO GROUP S.R.О Чехия на опаковъчна линия HLP, включваща машина за целофаниране на кутии - Cello wrapper, машина за целофаниране на стекове Owerwrapper - 1 брой за сума в общ размер на 195 583 лв. ревизиращите органи са установили, че не е представено писмено потвърждение от клиента с данни за получаване на процесната стока, по-конкретно място и дата на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, име на лицето, предало стоките и на лицето, получило стоките от името на чешкото дружество, както и длъжностното му качество. Неяснотата относно получаване на стоките от чешкото дружество произтичала от обстоятелството, че в ЧМР имало два различни подписа и печата на две различни фирми като получатели и не ставало ясно кой всъщност реално е получил стоката, а в кл. 24 не е посочено място на получаване на стоката. Както е установено и при останалите доставки, предметът на доставка е посочен по различен начин в различните представени от РЛ документи, като липсват такива, съдържащи информация за индивидуализиращи белези; представените банкови извлечения за разплащане не кореспондират с останалите документи, отнасящи се до процесния ВОД. Относно декларирана ВОД към същото чешко дружество, но с различен предмет: линия за производство и опаковане на цигари с филтър Mark 8, Мах 5 - 1 брой за сума в размер на 136 908,10 лв. От страна на органите по приходите са направени идентични изводи с тези, отнасящи се до другата декларирана ВОД към същото чешко дружество, които се свеждат до обстоятелството, че няма несъмнени доказателства за идентичност на машините, придобити от българското дружество и предмет на ВОД към чешки контрагент, както и такива, че машините са транспортирани до чешкия контрагент. Относно декларирана ВОД към REMANCO SIA Латвия на филтров агрегат Hauni МАХ ЗВ + Tiping Unith - 1 брой и бандеролна Stamper -1 брой с обща фактурна стойност 37 160,77 лв. Направени са идентични изводи, че няма несъмнени доказателства за идентичност на машините, придобити от РЛ и предмет на ВОД. Относно декларирана ВОД към МАХ TALOUS KFT Унгария на палет С MAX S 1 брой на стойност 29 337,45 лв. е посочено, че не е представено писмено потвърждение от клиента, съдържащо описаните в РД данни, удостоверяващо получаването на процесните стоки. Липсват документи, съдържащи информация за сериен номер, фабричен номер, година на производство на машината, като вместо индивидуализиращи данни наименованието на стоката е дописано с ръкописен текст; плащането по ВОД е направено преди да бъде идентифициран предмета на продажба; по данни от ИС VIES, унгарският търговец не е декларирал ВОП. Наред с това, не са събрани и убедителни доказателства за извършен транспорт на процесните стоки извън територията на страната и да са получени от клиента. Относно декларирана ВОД към HSI TOBACCO SERVICE & SPARE PART GmbH, Германия на индустриална екипировка 1 бр. на стойност 136 908,10 лв. Ревизиращите органи по приходите са посочили, че във връзка с декларираната ВОД не е представено писмено потвърждение от клиента, съдържащо данни, удостоверяващи получаване на стоката; в представените от дружеството екземпляри на ЧМР в кл. 24 няма положени подпис и печат на получателя, няма изписани дата и място на получаване на стоката; налице са несъответствия в представените транспортни документи; разминаване в теглото на общия товар на стоката, който по packing list е 4 950 кг, а по ЧМР - 4 280кг.; получените стоки и машини от предходни доставчици не са идентични с тези, посочени с издадената от Таби ДВ ООД фактура 20...43/17.08.2020 г.; липсва посочване на индивидуализиращи данни на конкретните машини, като серийни номера, фабрични номера и др.; заплащането от клиента е извършено частично. Прието е, че въпреки налични данни за излизане на превозните средства от страната, не може да бъде направен извод, че същите са транспортирали именно стоката по вид и количество, посочена в ЧМР, и че тя е доставена и предадена на получателя по процесната фактура. Идентични съображения били изложени и относно декларирана ВОД към HSI TOBACCO SERVICE & SPARE PART GmbH Германия на целофанираща машина SASIB СР1 1 бр. на стойност 29 337,45 лв. На следващо място, в хода на ревизията не е признат данъчен кредит в общ размер на 466 лв. на основание разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, при следните направени констатации от ревизиращия екип: РЛ е упражнило право на данъчен кредит през данъчни периоди м. 08.2020 г. в размер на 86 лв. и през м. 09.2020 г. в размер на 380 лв. по 2 бр. фактури, издадени от ИН ТАИМ КАРГО ООД. Направен е извод, че издадените фактури документират услуги, свързани с превоз по декларираните от дружеството ВОД към HSI TOBACCO SERVICE & SPARE PART GmbH Германия. Въз основа на установените факти и обстоятелства по отношение на посочените ВОД към германското дружество, изложени по-горе, е направен извод, че фактурите за тези услуги са издадени без основание, а данъкът по тях начислен неправомерно. За изясняване на релевантните за делото факти са били назначени и приети ССчЕ и СТЕ, с направени възражения от страна на процесуалния представител на директора на Дирекция ОДОП Пловдив. Първостепенният съд е приел, че за всяка доставка е издадена валидна фактура, която е първият необходим документ за доказване на ВОД съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 1, 6. а от ППЗДДС. Според съда във фактурите се съдържа подробно и ясно описание на стоките - предмет на доставките, а в ЧМР и в писмените потвърждения са посочени номерата на съответните фактури, като договорените, натоварените, транспортираните и получени стоки са установими по вид и количество. Решаващата инстанция е стигнала до извод, че пропуските при коректното попълване на данните в ЧМР са преодолени чрез представяне на писмени потвърждения за получаването на стоките от чешкото и латвийското дружество, съдържащи реквизитите по чл. 45, т. 2, б. а, изр. 2 от ППЗДДС. Не е било представено писмено потвърждение за получаване на стоките единствено от унгарското дружество, поради което поред съда не могат да се приемат за санирани пропуските при попълване на ЧМР. В заключение е стигнал до извод, че дружеството е представило необходимите документи, доказващи наличието на ВОД /с изключение на такива, отнасящи се до унгарския контрагент/, като липсвали данни последният да участва в данъчна измама. С оглед незаконосъобразността на обжалвания РА по отношение декларирания ВОД към германското дружество, според решаващия състав на съда незаконосъобразни са и изводите на ревизиращия екип за неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит по доставките от доставчика Ин тайм карго ЕООД. При тези мотиви частично е потвърдил и частично е отменил РА. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд Пловдив като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Доводи за допуснати процесуални нарушения в дейността на съда се съдържат и в двете касационни жалби. Всъщност оплакванията, насочени към дейността на първостепенния съд, касателно преценката му на събрания доказателствен материал, и изведените въз основа на нея изводи от фактическа и правна страна, касаят обосноваността на съдебния акт и ще бъдат разгледани по-долу, ведно с обсъждане на материалната му законосъобразност. Следва да се посочи, че касационната инстанция при проверка на така изведеното касационно основание констатира, че съдебният акт принципно отговаря на изискването на чл.172а, ал.2 от АПК, респ. чл.235, ал.2 от ГПК, за мотивираност, а и на тези на чл.236, ал.2 и чл.12 от ГПК за постановяването му въз основа на възприетите от съда факти и обстоятелства, произтичащи от събраните при съдебното дирене писмени доказателства и доказателствени средства, като съдът е сторил собствени фактически и правни установявания. По обосноваността на съдебния акт и неговата материална законосъобразност, които следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция констатира следното. По касационната жалба на Директор на Дирекция ОДОП Пловдив. Решението e правилно постановено в тази му част. Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Необосновано е възражението на този касатор, че съдът неправилно е кредитирал заключенията на вещите лица по назначените ССчЕ и СТЕ. Както самият той е посочил в жалбата си, представеното заключение не променя установената фактическа обстановка. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице по ССчЕ в съвкупност с останалите доказателства по делото по правилото на чл. 202 от ГПК, като е сторил собствени фактически и правни установявания, както беше посочено по-горе. Въпреки че това са основните оплаквания в касационната жалба настоящият касационен състав на основание чл. 218, ал.2 от АПК намира за необходимо да посочи следното. От текста на чл. 7 от ЗДДС и тълкуването на нормите на чл. 131 и чл. 138 от Директива 2006/112, дадено в решенията на СЕС, се установяват материалноправните предпоставки, които данъчнозадълженото лице следва да докаже, за да се ползва от облагането с нулева ставка на ДДС по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, и те са: 1. правото на разпореждане със стоката като собственик е прехвърлено на получателя (изискване към всяка облагаема доставка); 2. придобиващият да има качеството на данъчно задължено лице, което е и идентифицирано за целите на ДДС на територията на държава-членка, различна от тази в която е започнало изпращането или превозът на стоките, който да е посочил на доставчика си и 3. стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване е напуснала физически държавата членка на доставката (виж например решенията на СЕС: от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos, т. 42, от 27 септември 2007 г. по дело С-184/05, Twoh International, т. 23, от 7 декември 2010 г. по дело R., C-285/09, т. 41, от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29, от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11, Mecsek-Gabona, т. 31, от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, Траум, т. 24, при съобразяване и изменението на член 138, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, сторено с Директива (ЕС) 2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 г. (ОВ L 311, 2018 г., стр. 3.). При липса на конкретна разпоредба в Директивата за ДДС относно доказателствата, които трябва да представят данъчнозадължените лица, за да бъдат облагаеми с нулева ставка на данъка техните доставки, в правомощията на държавите членки е да утвърдят списък на документи (решенията на СЕС по делата Mecsek-Gabona, т. 36, и Траум, т. 27). Националният законодател е регламентирал такъв списък с документи в чл. 45 от ППЗДДС в приложимата редакция. Спорен е въпросът за транспортирането на стоките от територията на страната до територията на други държави-членки на ЕС във връзка с представените документи, доколкото ревизираното лице разполага с фактури за доставките. Съгласно чл. 45, т. 2, б. а от ППЗДДС доставчикът следва да разполага с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Според чл. 45, т. 2, б. б" от ППЗДДС последният следва да представи документ за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка и това е транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка, когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Най-сетне безспорно съдебната практика е категорична и че ако данъчнозадълженото лице умишлено е участвало в данъчна измама, застрашила функционирането на общата система на ДДС, или е знаело или е трябвало да знае, че осъществената от него сделка е била част от извършена от приобретателя измама и че не е взело всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, правото на освобождаване от ДДС би трябвало да му бъде отказано (вж. в този смисъл например Решение от 8 ноември 2018 г., Cartrans Spedition, C-495/17, EU:C:2018:887, т. 41 и цитираната съдебна практика), но установяването на такива обективни факти, които да потвърдят едно такова положение, е в доказателствена тежест за данъчната администрация. Липсват данни дружеството да участва в данъчна измама. Правилно в тази връзка е посочил съдът, че са събрани множество доказателства за българските дружества, организирали и извършили транспорта, съответно документи за възлагане на транспорта /заявки за международен превоз/, извършени плащания на конкретни транспортни дружества, осъществили доставките, трудови договори на шофьорите, лицензи за извършване на международен автомобилен транспорт и налични счетоводни данни за отчитането на фактурите и плащането, както и включването и в СД по ЗДДС. Пропуските при коректното попълване на данните в ЧМР, на които се позовават данъчните органи, всъщност са преодолени чрез представяне на писмени потвърждения за получаването на стоките от чешкото и латвийското дружество, съдържащи реквизитите по чл. 45, т. 2, б. а, изр. 2 от ППЗДДС, до какъвто правилен извод е достигнал и съдът. По отношение на отказаното право на данъчен кредит: Следва да се посочи, че възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал.1 и ал.2 от ЗДДС се обуславя от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване в облагаемата дейност на търговеца. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Материалноправните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и в тази на СЕС. Както е посочено и в т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС /а и в редица други/ "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано.". Преценката относно това дали са налице тези условия /в частност спорните такива в процеса относно доставянето на стоките, респ. услугите/ се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Що се касае до формалните предпоставки за правото на приспадане, то те са дефинирани например в т. 29 от Решение 15 септември 2016 . на СЕС по дело С-518/14 по следния начин: "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W siewicz, C-280/10, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp, C-277/14, EU: C: 2015: 719, т. 29). ", в която връзка е и разрешението, дадено с Решение от 8 май 2013 г. по дело С-271/12 на СЕС. Именно ревизираното лице носи доказателствената тежест за установяването на всички кумулативни материалноправни и процесуалноправни предпоставки, за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно общото правило на чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, а и чл. 144 от АПК, с която то се е справило. Представените в тази връзка множество доказателства, подробно описани в първоинстанционното решение, както и доказано наличие на декларирания ВОД към германското дружество, обуславят и извод за правомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит по доставките от доставчика Ин тайм карго ЕООД. Или обжалваното съдебно решение в обсъжданата му тук част е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. По касационната жалба на Таби ДВ ООД. Решението в тази му част също е правилно постановено. Обосновани са изводите на първостепенния съд по отношение на анализа на представените международни товарителници и за липсата на реално осъществени транспортни услуги предвид известни техни непълноти по отношение декларирания ВОД към унгарското дружество. Липсва представено писмено потвърждение за получаване на стоката в тази връзка. Също така фактите на недеклариран ВОП и противоречивите данни за напускане на територията на страната на МПС, посочено в ЧМР, сочат на непредставяне от жалбоподателя на несъмнени доказателства за извършената ВОД към този чуждестранен контрагент. Съдебното решение в тази му част също е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. По въпроса с разноските: При този изход на спора и навременна претенция разноски се следват в полза на двете страни, в качеството им на ответници по касация. Общият материален интерес по спора възлиза на 203 368,69 лв. Отхвърлената част на жалбата на дружеството се равнява 6 658,03 лв., спрямо която в полза на приходната администрация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 965,80 лв. От страна на Таби ДВ ООД са представени списък с разноски, договор за правна защита и съдействие и банкови извлечения, от които е видно, че дружеството е заплатило за адвокатско възнаграждение сума в размер на 15 600 лв. с ДДС, като по съразмерност следва да му се присъдят 15 132 лв., които следва да бъдат понесени от НАП. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. То отговаря на фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от процесуалния представител на дружеството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение