Решение № 664 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2008 г.

Решение № 664 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Образувано е по касационна жалба на Стефанка Владимирова Златарова и Владимир Димитров Сивриев и двамата от град София, против Решение № 136/ 27.02.2008 г., постановено по адм. дело № 1272/2005 година на Варненския окръжен съд. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като касаторите твърдят, че съдът немотивирано е отхвърлил жалбата им, вместо да постанови решение, с което измени оценката на отчужден имот. Желаят отмяна на решението и преписката бъде върната на административния орган- Областния управител на Варненска област, който да издаде нова заповед за оценка, която да бъде съобразена с всички приложени към реституционната преписка доказателства и в съответствие с действуващото законодателство. Ответникът - Областен управител на Варненска област - не се представлява и не взема становище по делото. Заинтересованите страни- Бистра Кръстева Тимофеева, Михаил Кръстев Кожухаров, Минчо Павлов Йонков и Снежана Петрова Бъчварова, редовно призовани, не вземат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховния административен съд, трето отделение- намира касационната жалба за процесуално допустима, като предявена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество - е неоснователна по следните съображения: Производството пред Варненския окръжен съд е по реда на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ и е образувано по жалба на Стефанка Димитрова Златарова и Владимир Димитров Сивриев, против Заповед № РД- 04-7707-2/20.07.2005 година на Областен управител на област с административен център - град Варна, с която е определен размер на обезщетение по реда на ЗОСОИ - за одържавен недвижим имот. Възраженията срещу оценката са, същите, които са релевирани и в настоящата жалба, но вече срещу съдебното решение- не са взети предвид всички представени към административната преписка писмени доказателства; не правилно е приложен законът - чл. 2, ал. 1 и 3 от ЗОСОИ; не е отчетено извършеното незаконно строителство след 25.02.1992 година; атакуваната оценка е формирана при невярно сочени факти относно годината на застрояване. Съдът не мотивирано не е възприел заключение на назначен от него експерт. За да постанови решението си, ВОС е приел за установено, че наследодателят на жалбоподателите- Владимир Риболов, е закупил през 1911 година магазия в град Провадия, построена върху 170кв. м. от камък и дърво (масив), ведно с дворно място от 330кв. м. Констатирано е също така, че с влязло, поради необжалване, Решение № ХХVI-562 от 6.07.2001 г. на Областния управител на Варненска област, е уважено искането на наследниците на Риболов - да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ, за одържавеният по Указ № 54/1952 година- имот, находящ се в гр. Провадия, ул. "Цар Освободител" № 107, представляващ маза-каменна, застроен парцел № I-142, върху1 191кв. м., с едно отделение и посочен начин на обезщетяване- с право на компенсаторни записи. Сочи се, че решението на областния управител е породено от заявление, с вх. № ХХIV.562/ 2.04.1998 година на наследници - и съдържа искане за обезщетение, на основание - чл. 1, чл. 2, ал. 1, т. 1; чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "б" от ЗОСОИ начин на обезщетение - съсобственост в държавни жилища в изграден жилищен блок или компенсаторни записи. При така изяснена фактическа обстановка съдът е приел, че е налице влязло в сила решение на административния орган за обезщетение на правоимащите, доколкото имуществото на Риболов е одържавено без законово основание, като начинът на обезщетяване е определен - чрез компенсаторни записи. Изводът на съда е, че решение № ХХVI-562 от 6.07.2001 г. на Областния управител - е решение приключващо първата фаза на производството по ЗОСОИ, с което административният орган се е произнесъл по основателността на искането за обезщетение по реда на чл. 6, ал. 3 ЗОСОИ; по отношение на одържавеният имот и по начина на обезщетяване. Затова-съдебният спор касае единствено оценката на вече признати права, но не е допустимо пререшаване на спора - относно вида и обектите на обезщетяване, поради което съдът се е ограничил единствено до формиране на самата оценка от административния орган. Намерил е, че в конкретиката на разглежданият спор - приложима при определяне размера на обезщетението е методиката, регламентирана в Приложение № 1 към ЗМДТ- определящ данъчната оценка на сградата - на база разгъната застроена площ, умножена по базисната данъчна стойност, коригирана с коефициента за местоположение и от резултата се приспадне овехтяването. Затова, изхождайки, че се касае за масивна сграда, с гредоред, то съгласно приложение № 1 към ЗМДТ (отм., считано от 1.02.2002 година, но приложимо в случая) - базисната данъчна стойност на сградата е 6,6 лв. на кв. метър или при 191 кв. м., застроена площ - възлиза на 1 260,60 лева. Нея сума, съдът е умножил по коефициента за местоположение - определен съгласно соченото приложение на 5, 5, т. е получена е стойност - 6 933,30 лева. Тази стойност е намалена с максимално допустимият коефициент на овехтяване- 25%, те. данъчната оценка на сградата е 5 199,97 лева, а действителната пазарна цена, съгласно сочената методика - е удвоеният й размер, т. е. 10 479,94 лева - при допустимото закръгляване- 10 500 лева. И доколкото сочената от административния орган оценка е по- висока - 11 800 лева, то жалбата срещу нея е неоснователна и съдът я отхвърлил. Правилни изводи на съда, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Несъмнено, доколкото решението за обезщетяване, именно по избраното от жалбоподателите искане, е влязло в сила, то съдът е обвързан от него и на оценяване следва да подлежи соченото там имущество. Неправилно обаче ОС-Варна е приел, че теренът върху който сградата е бил построен -не следва да бъде оценяван. Изводът е в разрез с приетото от Областния управител, че молителите следва да бъдат обезщетени за ". . . недвижим имот. . представляващ маза- каменна, застроен парцел върху 191 кв. м. . . . ". Единствено тези 191 кв. м. дворно място подлежат на оценяване и обезщетяване на собствениците за тях, което следва да бъде сторено- не и, както вече правилно е приел и съда, останалата незастроената част; не следва да се държи сметка за и вида на извършеното строителство в имота след 25.02.2002 година. Не може да бъде споделено и твърдението, че съдът безкритично е отхвърлил експертните заключения на експерт Крумов. Напротив, ценейки същите, съдът не е приел сочените от това вещо лице оценки, намирайки ги за завишени и не съобразени с методиката, сочена в ЗОСОИ. Законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че стойността на сградите срещу която се дават компенсаторни записи се определя по действителната пазарна цена към деня на влизане на закона в сила. Правилно е приложен и материалния закон- действителната пазарна цена по чл. 4, ал. 3, т. 1, б ЗОСОИ - т. е. за сграда, която не съществува реално - действителната пазарна цена се определя именно по реда, сочен в отмененото, считано от 1.01.2002 година Приложение № 1 към ЗМДТ. Тази методика следва да бъде ползвана и за дворното място от 191 кв. м. Действителната пазарна цена по чл. 4, ал. 3, т. 1, б. а, ЗОСОИ, се формира по реда, сочен в отмененото, считано от 1.01.2002 година Приложение № 1 ЗМДТ. Съгласно него- нормите за данъчната оценка на земите в строителните граници на населените места е 0,5 лева, умножен с коефициент за местоположение - за Провадия - 5, 5 - т. е. за 191 кв. м., стойността на земята ще бъде - 525, 25 лева, а удвоеният й размер - 1 050, 50 лева и която сума следва да бъде прибавена към оценката на сградата - 10 500 лева, т. е. оценката на отчужденото имущество, описано в решението на административния орган възлиза на 11 550,50 лева, която обаче отново е по-ниска от оспорваната, т. е. жалбата се явява неоснователна, тъй като оценката на Областния управител не е занижена. Затова, решението на Варненския окръжен съд, правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,