Решение № 8790 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6140/2011 г.

ВАСПетчленен състав20.06.2011 г.докладчик т Александър Еленков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 4133 от 23.03.2011 г. по адм. дело № 13596/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение и връща делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8790 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6140/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Диана Йовчева, срещу решение № 4133 от 23.03.2011 г. по адм. дело № 13596/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отменил заповед № К-9519 от 19.08.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която за нарушение на т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР на Илия Здравков Топузов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение с МВР. Със същото решение преписката е върната на министъра на вътрешните работи за извършване на административнопроизводствени действия. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че заповедта "е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че дисциплинарното производство е започнало и приключило в отсъствието на служителя, което не се дължи на единствено възможните според закона и лимититативно посочени от него обстоятелства по чл. 229, ал. 5, т. 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - нормата императивно изисква цялото дисциплинарно производство да се проведе при участие на служителя, което представлява законова гаранция за правото му на защита." Според тричленния състав изключенията от това императивно изискване са посочени в нормата на чл. 229, ал. 5, т. 1 и 2 ЗМВР, но в случая не било налице нито едно от тези изключения. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд не споделя това становище. Административнопроизводствените правила за (процесуално) законосъобразно проведено дисциплинарно производство са регламентирани в глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност" на част трета "Държавна служба в МВР" от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и в глава шеста "Дисциплинарна отговорност" на част IV "Държавна служба в МВР" от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Съществени разпоредби относно дисциплинарните нарушения и свързаната с тях дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се съдържат и в издадената от министъра на вътрешните работи Инструкция Iз-1015 от 04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика (обн., ДВ, бр. 74 от 8.09.2006 г., изм. и доп., бр. 65 от 14.08.2009 г.). Държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, носят за това дисциплинарна отговорност, като се наказват с предвидените в ЗМВР наказания (чл. 224, ал. 1 и 3 ЗМВР), наложени в сроковете по чл. 225 ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува със заповед на органа по чл. 230, ал. 1 ЗМВР (чл. 239, ал. 1 ППЗМВР) при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител (чл. 231, ал. 1 ППЗМВР). То се провежда с участието на служителя, за когото съществуват данни, че е извършил дисциплинарното нарушение или без неговото участие (в негово отсъствие, според чл. 229, ал. 5 ЗМВР). Служителят, срещу когото се води дисциплинарното производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР (чл. 230, ал. 4 ЗМВР). Задържането под стража или домашен арест, като мерки за неотклонение в досъдебно производство, не са пречка дисциплинарното производство да продължи (чл. 237, ал. 5 ППЗМВР). Нещо повече - известни колебания в практиката наложиха текстът на чл. 237, ал. 5 ППЗМВР да бъде допълнително прецизиран и според неговата нова редакция (обн., ДВ, бр. 7 от 2011 г.) задържането под стража и домашният арест не са пречки нито за започването, нито за продължаването на дисциплинарното производство. По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че с посоченото по-горе решение тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, неправилно е приел, че в случая дисциплинарното производство е било проведено в отсъствие на служителя по смисъла на чл. 229, ал. 5 ЗМВР и само на това основание е отменил заповедта на касационния жалбоподател без да обсъди по същество правния спор било ли е извършено или допуснато от служителя Илия Здравков Топузов посоченото в заповед рег. № К-9519 от 19.08.2010 г. нарушение на служебната дисциплина и ако това нарушение е било осъществено - правилно ли е било квалифицирано и наложеното за него дисциплинарно наказание съответства ли по вид на предвиденото в ЗМВР и ППЗМВР за такова нарушение. Касационната жалба е основателна, оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

4