Решение № 12106 от 23.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14909/2012 г.

Решение № 12106 от 23.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14909/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна /с предходно наименование дирекция "ОУИ"/ против Решение № 2601/26.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1316/2012 г. по описа на Административен съд /АС/ Варна. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по . Излагат се подробно развити съображения в подкрепа на наведените оплаквания. Претенцията е за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружество "Майт" ЕООД срещу акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1125033/27.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 127/12.04.2012 г. на и. д. директор дирекция "ОУИ" Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Майт" ЕООД гр. Варна, чрез процесуалния представител адв. Иванов, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на и, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: По фактите не е имало спор пред първоинстанционния съд и те са следните: На 19.03.2009 г. дружество "Майт" ЕООД е подало ГД по чл. 92 ЗКПО с посочен в нея надвнесен корпоративен данък за възстановяване за 2008 г. в размер на 204 153,28 лв. На 21.05.2009 г. е издадена заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ на дружеството, вкл. и по ЗКПО за 2008 г., приключила с ревизионен акт /РА/ № 030902983/04.03.2010 г. В РА е установено надвнасяне на корпоративен данък за 2008 г. в същия деклариран размер, поради което с него ефективно е възстановена част от сумата в размер на 36 849,70 лв., а с останалата част за прихванати други публични задължения на дружеството. В тази си част РА не е обжалван и е влязъл в сила като на 17.03.2010 г. сумата от 36 849,70 лв. е получена по банковата сметка на дружеството. С искане за прихващане или възстановяване от 29.07.2011 г. дружеството е претендирало законна лихва от 36 849,70 лв върху сумата от 204 153,28 лв. поради несвоевременното изплащане или прихващане на корпоративния данък, считано от 19.04.2009 г., когато изтича 30-дневния срок за издаване на АПВ и възстановяване на сумата, до момента на реалното плащане на едната част от сумата или до извършеното прихващане на другата част от сумата. По искането е издаден процесният АПВ, с който е постановен изричен отказ, потвърден по административен ред. За да уважи жалбата срещу АПВ, първоинстанционният съд е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но е материално-законосъобразен като постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 вр. с ал. 3 ДОПК. Съдът е приел, че неиздавайки АПВ в 30-дневен срок от подаване на искането за възстановяване на надвнесения данък, инкорпорирано в ГД, приходните органи не са спазили императивната норма на чл. 129, ал. 3 ДОПК, поради което след 18.04.2009 г. администрацията е в забава по отношение на задължението си за възстановяване на надвнесения данък. Счел е, че тази забава е налице, въпреки започналото ревизионно производство на 21.05.2009 г., тъй като началната дата на същото е след изтичане на срока за издаване на АПВ. На основание чл. 129, ал. 6 ДОПК съдът е приел, че лихва върху надвнесения и невъзстановен своевременно данък се дължи от 19.04.2009 г. до 17.03.2010 г. за сумата от 36 849,70 лв. и за периода от 19.04.2009 г. до 13.04.2011 г., когато е налице плащане чрез прихващане, върху разликата от 167 303,58 лв. Съдът е счел, че въпросът за дължимата лихва върху корпоративния данък не е бил предмет на РА № 030902983/04.03.2010 г., поради което за решението на този въпрос не е налице влязъл в сила административен акт, както се твърди от приходните органи. Решението е неправилно. Съгласно, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Т. е, лихва върху недължимо платени суми, или надвнесени суми, както е в случая, се дължи от момента, в който е налице забава за връщането на главницата от страна приходните органи. В процесния случай се навеждат доводи за наличието на хипотезата по изр. второ на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, тъй като не е спорно, че надвнесеният данък не е внесен или събран въз основа на акт на орган по приходите. Спорно е останало кога е следвало да се възстанови главницата за надвнесения корпоративен данък за 2008 г. Такова възстановяване на данъка не се дължи единствено и само по силата на подадената ГД по ДКПО за 2008 г., в която е посочено, че е налице надвнесен данък. За възстановяване или прихващане на надвнесената сума следва да се издаде АПВ по реда на чл. 129, ал. 1 - 4 ДОПК или да се извърши приспадане, по инициатива на лицето, по реда на чл. 94, ал. 1 ЗКПО в ред ДВ бр. 105/2006 г., в сила до 01.01.2013 г. - от следващи авансови или годишни вноски за същия данък. Втората хипотеза в случая не е налице, тъй като не са предприети действия и не е направено искане в този смисъл от страна на декларатора. От друга страна, по отношение на наведеното в ГД по ЗКПО за 2008 г. надвнасяне на корпоративен данък, не е издадено АПВ в нормативно определения 30-дневен срок. При липса на издаден АПВ се формира мълчалив отказ за прихващане/възстановяване по смисъла на чл. 131, ал. 1 ДОПК, който като не е обжалван от заявителя, е влязъл в сила. Ето защо приходните органи не са имали задължение към този момент за възстановяване/прихващане на надвнесения данък, съответно не са изпаднали в забава и върху главницата не са започнали да текат лихви. Като е приел обратното, съдът е постановил незаконосъобразно решение, в противоречие с разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ДОПК, тъй като последицата от неиздаване на АПВ вместо към мълчалив отказ е приравнена на мълчаливо съгласие. Едва с издаване и влизане в сила на РА № 030902983/04.03.2010 г. е било налице изискуемо и ликвидно вземане за възстановяване на надвнесения корпоративен данък. Това вземане на ответника по касация обаче не е станало лихвоносно, тъй като не е налице забава на приходните органи. Част от главницата е възстановена по банков брой към момента на влизане в сила на РА, а друга част е погасена чрез прихващане с други изискуеми задължения на дружеството. По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение, с което е уважена жалбата на дружеството за незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Майт" ЕООД срещу акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 112503/27.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 127/12.04.2012 г. на и. д. директор дирекция "ОУИ" Варна В полза на ответника по касация следва да се присъди сума в размер на 1218 лв., представляваща претендирано юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение