Решение № 5774 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1974/2026 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Д. Ж. срещу решение № 295/05.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2734/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отхвърлен искът му срещу Столична дирекция на вътрешните работи за разликата до пълния му предявен размер. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано заключение по делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при разглеждане на исковата претенция. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно частичната основателност на иска. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Действително в конкретния случай, е налице издадена заповед за задържане на лице, която е оспорена и отменена от съда като незаконосъобразна, с влязло в сила решение. Издаването на отменената заповед е последица от изпълнение на административна дейност. В този смисъл заповедта за задържане на лице представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. В процесния случай съдът е определил размера на обезщетението съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и константната съдебна практика, според която „справедливостта“ не е абстрактно понятие и може да бъде изведена въз основа на конкретно установени обективни факти като вид, характер, степен на увреждане, а и на обстоятелствата, при които са настъпили вредите. По делото не се установява твърдените от касатора негативни преживявания да надхвърлят прекомерно нормалното възприемане на факта на издадената заповед за задържане. Липсват доказателства задържането да е довело до радикална промяна в социалния живот и психическото състояние на лицето. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил периода на фактическо задържане и периодът до отмяна на заповедта за задържане с влязлото в сила съдебно решение. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника, на основание чл.10, ал. 4 от ЗОДОВ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 70 евро. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,