Решение № 6747 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16246/2013 г.

Решение № 6747 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16246/2013 г., III о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 6270 от 16.10.2013 г., постановено по адм. д. 4650/12 г. Административен съд - София град, първо отделение, петнадесети състав, е отхвърлил предявения иск от Валентина Стефанова Николова с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Институт по отбраната за заплащане на сумата от 2 134,27 лв. ведно със законната лихва върху нея за периода от 08.07.2010 г. до 17.03.2011 г., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от бездействие на Института по отбраната в периода 23.04.2010 г. - 19.05.2010 г. да заплати разноските на ищцата за защита на дисертационен труд по научна специалност 02.19.07. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Валентина Стефанова Николова от гр. София. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд -София град и вместо него да постанови друго по същество на спора, с което да уважи исковата претенция, като осъди Институт по отбраната да й заплати търсената сума. Ответният по касационната жалба Институт по отбраната - гр. София не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационният жалба е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил предявения иск от Валентина Стефанова Николова от гр. София с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Институт по отбраната, за заплащане на сумата от 2 134,27 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от бездействие на Института по отбраната в периода 23.04.2010 г. - 19.05.2010 г. да заплати разноските на ищцата за защита на дисертационен труд по научна специалност 02.19.07., ведно със законната лихва върху нея за периода от 08.07.2010 г. до 17.03.2011 г. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по спора, свързана с назначаването на ищцата в Военна академия "Георги Сава Раковски", възлагането на научна работа в Институт за перспективни изследвания за отбраната, заповедта на министъра на отбраната № ОХ 738/06.10.2009 г., с която е изменена предходна заповед № 287/25.04.2008 г. и се разпорежда финансовите средства за защитата да са за сметка на Института по отбраната, разменената кореспонденция между Военната академия и Института по отбраната относно заплащане на сумата по докторантурата на ищцата, заплащането от страна на последната на 15.04.2010 г. на сумата от 2 026 лв. за дисертацията, както и заплащането във връзка с това и на сумите 80,87 лв. и 27,40 лв., присъждането на научна степен на ищцата и издаване на диплома и т. н. Прието е, че съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в незаплащане на дължима сума за защита на дисертация. Решаващият съд е счел така предявения иск за неоснователен и недоказан, като мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. за да бъде доказана претенцията по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ следва да бъде установено: причинена вреда, незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнението на административна дейност, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. 2. на стр. 6 от решението е описана установената фактическа обстановка, относима към спора, която не е спорна между страните; 3. не се твърди и не се установява ищцата да е уведомила ответния институт, че е приключила обучението си преди 25.04.2011 г. с произтичащата от това предсрочна защита на дисертационния труд, в това число да е сезирала института с искане да предприеме необходимите действия по планиране в бюджета на средствата съобразно т. 32 от Заповед № ДХ 479/01.07.2002 г. на министъра на отбраната. 4. от събраните по делото доказателства не може да се установи, ответникът да е имал задължение да заплати търсената сума. Ищцата твърди, че задължението на ответника произтича от т. 32 на Заповед № ОХ 479/01.07.2001 г. на министъра на отбраната и последващите актове по записването й за обучение в докторантура, както и от нормата на л. 35 от отменения понастоящем Правилник за прилагане на Закона за научните степени и научните звания, според която разходите, направени във връзка със защитата на дисертационните трудове, да са за сметка на научната организация, в която е извършена защитата. Защитата на дисертационния труд на ищцата е извършена пред специализиран научен съвет по военноинженерните науки при ВА"Г. С. Раковски" и следователно ответния Институт по отбраната не е адресат на цитираното нормативно предписание. При липса на спор, че ищцата е записана за обучение за срок от три години, но го е завършила за две, че средствата за защита на дисертациите подлежат на ежегодно планиране, а за 2010 г. в бюджета на ответника е предвидена сума, която не е достатъчна за поемане на разноските по защита, следва да бъде направен извод, че не е налице бездействие на ответника, произтичащи пряко от нормативен акт. 5. Ответникът не отрича задължението да поеме разноските, но при условие, че се планиране в бюджета и че съществува трудово правоотношение между него и ищцата. На база на гореизложеното е направен краен извод, че след като задължението не произтича от нормативен акт, не е налице първият елемент от заявената деликтна отговорност и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Постановеното решение на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и за неправилно приложение на материалния закон. По оплакванията настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направените оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно. На първо място такова се явява оплакването за отказа на първоинстанционния съд да допусне като трето заинтересовано лице Министерство на отбраната. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, искането за привличане на трето лице по делото е обосновано с оглед доказване на твърдения в процеса, а не поради други обстоятелства. От друга страна нормата на чл. 220, изр. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК предвижда възможност определението, с което не се допуска третото лице, да бъде обжалвано с частна жалба, каквато не е подадена от страната. Неоснователно е и оплакването, че на страната не са допуснати гласни доказателства/един свидетел/, който да установи, че на други докторанти са били изплащани суми от ответния институт от други сметки, а не само от сметка "Учебни". Видно от съдебния протокол от първото заседание по делото, проведено на 01.11.2012 г. /л. 66 - 68 от делото/, пълномощникът на ищцата адв. Андреев е заявил, че се отказва от искането за изслушване на свидетел, като за установявяне на твърдяното обстоятелство /заплащане през същия период на суми за докторантура на други лица от института/ е поискал издаване на съдебно удостоверение. От друга страна, предмет на спора е дали ответникът е имал нормативно установено задължение да заплати сума за докторантурата на ищцата, поради което обстоятелството, дали той е изплащал такива суми на други лица, негови служители или не, е неотносимо по делото. Направените оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон също са неоснователни. Както бе посочено, обстоятелството дали към 2010 г. ответният институт е заплащал суми за докторантури на други лица е ирелевантно за спора. Обстоятелството, дали ищцата, сега касационен жалбоподател, е била негов служител към този период, в който смисъл е представено доказателство след приключване на съдебното дирене и даване на ход по същество, също е неотносимо към спора. В този смисъл вече се е произнесъл и тричленният състав на ВАС с определение № 10529 от 11.07.2013 г. по адм. д. № 9175/2013 г., с което е отменено определението на първоинстанционния съд № 3919 от 15.05.2013 г. по същото дело, с което производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК до приключване на производството по делото по оспорване на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с Института по отбрана. В него определение е посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение между Валентина Стефанова Николова и Института по отбраната е неотносимо към спора, тъй като към 17.06.2010 г. вредите вече са настъпили и не съществува преюдициалност между двата спора. На база на безспорно установената фактическа обстановка и тълкуване на относими правни разпоредби, в това число на действащата към оня момент разпоредба от отменения понастоящем Правилник за прилагане на Закона за научните степени и научните звания, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице бездействие от страна на ответника, тъй като той не е бил поканен и не е могъл да предвиди, че ищцата ще приключи по рано от определения срок защитата на дисертацията си, за да може да включи в бюджета си сума за заплащане на дължимата такса за докторантурата на ищцата. Като е приел, че исковата претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, Административен съд - София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Валентина Стефанова Николова от гр. София, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,