Решение № 10153 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10052/2011 г.

Решение № 10153 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10052/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Европейски лицей" ООД против решение № 2658 от 01.06.2011 г., постановено от Административния съд София-град (АССГ) по адм. д. № 9447/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за регистрация по ЗДДС (АРЗДДС) № 220421000018388/28.09.2010 г., издаден от ТД-София. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалвания акт за регистрация по ЗДДС. По делото се намира също така, изходящо от касатора искане за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на конкретни разпоредби от Директива 2006/112 на Съвета от 28.11.2006 г., а именно - чл. 130, § 1, буква "и" и чл. 132, § 1, б. "и". Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-София чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба с искане за отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Обжалваният пред административния съд АРЗДДС е издаден по искане на жалбоподателя. Видно от заявлението за регистрация е, че е поискано дружеството да бъде регистрирано по ЗДДС на осн. чл. 96, ал. 1 от ЗДДС - задължителна регистрация при облагаем оборот за последните 12 последователни месеца преди текущия, който е посочен в размер на 62370,46 лева. Заявлението е с входяща дата 14.09.2010 г. С акта за регистрация заявлението е уважено и дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от датата на връчване на акта, която е 28.09.2010 г. В акта са направени констатации, че дружеството е вписано в ТР и е регистрирано по ДОПК към ТД на НАП София. Констатирано е, че основният предмет на дейност на дружеството е образователна и учебно-възпитателна дейност. Констатирано е също така, че дружеството няма издаден лиценз от Министерството на образованието, поради което извършените доставки не попадат в глава 8 "Освободени доставки", тъй като не отговарят на предпоставките по чл. 41, ал. 1 от ЗДДС. Въпреки че с акта, заявлението е уважено, той е обжалван от дружеството с твърдение, че "Европейски лицей" ООД е одобрен за чл. в международната програма за начално училищно обучение на университет "Кеймбридж", за което жалбоподателя представя писмо за потвърждение от университета. По административен ред жалбата е отхвърлена с решение № 1674 от 05.11.2010 г. на директора на ДОУИ-София. Посочено е в решението, че дружеството не притежава лиценз от МО по смисъла на чл. 11 от Закона за народната просвета, поради което дейността му не попада в освободените по ЗДДС доставки. Съдът е отхвърлил жалбата срещу акта с мотиви, аналогични на изложените в акта и решението на ДОУИ. Добавено е, че представеното удостоверение за регистрация като чл. на международната програма за начално училищно образование на Университета Кеймбридж и като международен изпитен център на Университета Кеймбридж е неотносимо, тъй като е преди получаване на посочените сертификати от 21.10.2010 г. дружеството няма статут на такъв център и не би могло да осъществява доставки, свързани с него в предходен период. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Административният съд е направил правилна преценка на фактите и обстоятелствата по спора въз основа на която е изградил обосновани и верни изводи. По делото не е установено по отношение на жалбоподателят да са изпълнени условията на чл. 11 от Закона за народната просвета, поради което той не е частна учебно заведение и не попада измежду лицата, изброени в чл. 41, ал. 1, т. 1, б. а/ и б/ от ЗДДС в приложимата редакция. Представеното удостоверение от Университета Кеймбридж правилно е преценено от административния съд като ирелевантно към законосъобразността на обжалвания административен акт, тъй като касае период, различен от проверявания. То би могло да бъде преценявано евентуално в процедура по чл. 106 и сл. от ЗДДС, каквато процесната не е. Искането за отправяне на преюдициалното запитване е свързано с въпроси, които възникват в резултат на акредитацията на жалбоподателя по силата на удостоверението от Университета Кеймбридж, което се прецени като ирелевантен за спора документ, поради което и отговорите на поставените въпроси ще бъдат ирелевантни за разрешаването му. В този смисъл искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд