Решение № 5758 от 31.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е във фаза на втора касация. Образувано е по касационна жалба на Зонис ООД, представлявано от адв. Ц. Попова срещу решение 5070 от 26.07.2022 г. по адм. дело 10100/2021 г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ Р-22221218005008-091-001/07.03.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение 891 от 27.05.2019 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика / ОДОП / - София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС са установени задължения за ДДС в общ размер 55 800,16 лева за данъчни периоди м. 04.2016г., м. 06.2016г., м. 10.2016 г. и м. 01.2017 г. във връзка с непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ към унгарското дружество FMCG TRADE KFT с VAT [номер] по 4 броя фактури с предмет различни видове кафе, захарни и шоколадови изделия и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в размер 180,00 лева за данъчни периоди м. 06.2016г. и м. 10.2016 г. по 2 броя фактури за транспортни услуги, издадени от Стройкомплект ЕООД и са начислени лихви в размер на 13 936,42 лева. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът оспорва като неправилен извода на административния съд за законосъобразност на РА относно непризнатите ВОД към контрагента на ревизираното лице /РЛ/ на територията на Р. Унгария, като поддържа, че съдът не е разгледал задълбочено доказателствата по делото, включително и дадените в хода на съдебното производство заключения по допуснатите съдебно-счетоводни експертизи /ССчЕ/. По подробно изложени съображения поддържа възражение досежно достигнатия от съда извод за липсата на транспортни документи по смисъла на чл. 45, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/, които да удостоверяват получаването на стоката на територията на Р. Унгария по процесните доставки. В тази връзка счита, че представените международни товарителници съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 6, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Твърди, че процесните ВОД са доказани, а именно, че доставчикът и получателят са регистрирани по ЗДДС лица и стоките са транспортирани извън територията на Р. България, поради което намира достигнатите от съда изводи за неправилни и формирани в нарушение на материалния закон. Позовава се на практика на Съда на ЕС и на Върховния административен съд. На следващо място, в касационната жалба се съдържа твърдение, че решението, предмет на касационен контрол, е постановено, без съдът да е формирал мотиви защо приема РА за законосъобразен в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 180,00 лева по фактури, издадени от Стройкомплект ЕООД. В тази връзка касаторът счита, че от представените по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява реалното изпълнение на процесните транспортни услуги. Иска отмяната на съдебния акт изцяло и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което РА да се отмени като незаконосъобразен. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от гл. юрк. Кирова в проведено съдебно заседание оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и наведените от касатора отменителни основания, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред АССГ се е развило съобразно указанията, дадени с решение 10392 от 13.10.2021 г. по адм. дело 3316/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, съгласно което е отменено предходно решение 104 от 07.01.2021 г. на АССГ, постановено по адм. дело 7764/2019 г., с което е отхвърлена жалбата Зонис ООД против цитирания по горе РА и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания съдът да задължи директора на дирекция ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП да представи административната преписка в цялост, заедно с всички събрани доказателства в хода на ревизията. С обжалваното в настоящото производство решение жалбата на Зонис ООД против процесния РА, с който на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС са установени задължения за ДДС в общ размер 55 800,16 лева за данъчни периоди м. 04.2016г., м. 06.2016г., м. 10.2016 г. и м. 01.2017 г. във връзка с непризнати ВОД към унгарското дружество FMCG TRADE KFT с VAT [номер] по 4 броя фактури с предмет различни видове кафе, захарни и шоколадови изделия и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в размер 180,00 лева за данъчни периоди м. 06.2016г. и м. 10.2016 г. по 2 броя фактури за транспортни услуги, издадени от Стройкомплект ЕООД и са начислени лихви в размер на 13 936,42 лева, е отхвърлена като неоснователна.Съдът е приел за установено, че основната дейност на РЛ е търговия с пакетирани захарни изделия и безалкохолни напитки, като за извършване на дейността си дружеството използва наета складова база в гр. София, [улица] назначени на трудови договори 42 лица. В хода на ревизията са връчени искания за предоставяне на документи и обяснения от РЛ, извършени са насрещни проверки и е присъединена информация за FMCG TRADE KFT, Унгария, получена по реда на международния обмен. От предоставената информация от унгарската данъчна администрация е установено, че FMCG TRADE KFT, Унгария е със седалището - 1085 Budapest, Jozef Korut 36, fsz. 5, адрес, на който се намира компания, предоставяща услуги по осигуряване, няма регистрирани търговски обекти и складови помещения и не е посочено в електронната система за пътна търговия /ЕКАЕР/. От получените отговори на отправени запитвания органите по приходите констатират, че получаването и реализацията на стоки в страната не може да се потвърди. Дружеството се управлява от К. Харизанова - българска гражданка, която не пребивава в Р. Унгария, не се явява при проверките и не представя документи. По данни от информационната система на НАП и подаваните декларации от работодател през същите периоди, в които се твърдят ВОД, органите по приходите констатират, че лицето е било назначено на трудов договор в други български дружества на пълен работен ден. За удостоверяване на извършените ВОД ревизираното дружество представя изискуемите по в чл. 45, т. 1 и т. 2 ППЗДДС документи - фактури за доставките с посочен идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката - [номер] FMCG TRADE KFT, потвърждения за получаване на стоките от клиента, товарителници за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ - ЧМР, фактури за извършен транспорт, доказателства за плащане по банков път по процесните доставки, счетоводни справки. Установено е, че плащанията от унгарското дружество са извършвани от сметка в Юробанк България АД и транспортът на стоките е за сметка на ревизираното лице, организиран от него чрез превозвачи - Бумитспед ООД и Стройкомплект ЕООД. От извършената насрещна проверка на Бумитспед ООД е установено, че транспортът на стоките е превъзложен на Ауто Бест Сървиз ООД. Съгласно представените транспортни документи ревизиращият екип констатира, че стоките са разтоварени в гр. Будапеща, без да е посочен точен адрес. Издадените от превозвача фактури са отразени в дневника за покупки на ревизираното дружество за м. 02.2017 г., който е извън обхвата на проведената ревизия. В хода на извършената насрещна проверка на Стройкомплект ЕООД от доставчика са представени 2 бр. фактури за извършен транспорт от Р. България до Р. Унгария през м. 05.2016 г. и м. 07.2016 г., издадени на ревизираното дружество, с приложени заявки за автомобилен превоз на товари към тях, международни товарителници, свидетелства за регистрация на собствени и предоставени на лизинг МПС - 2 влекача и 2 полуремаркета, както и доказателства за плащане от страна на Зонис ООД. Провереното дружество не е представило доказателства за отчетени разходи за гориво, платени пътни такси и заповеди за командировки. При анализ на транспортните документи органите по приходите са установили, че липсва описание на превозените стоки и не е посочен адрес на доставките в гр. Будапеща, Р. Унгария. С оглед установените факти и обстоятелства, органите по приходите приемат, че представените документи за извършен транспорт не отговарят на изискванията на чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС и същите не удостоверяват извършването на декларираните ВОД. С оглед изложеното е обусловен извод, че стоките не са напускали територията на Р. България, като Зонис ООД е извършило доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и са облагаеми съобразно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. По отношение на извършените от Стройкомплект ЕООД транспортни услуги и с оглед установените в хода на насрещната проверка факти и обстоятелства, приходната администрация приема, че същите не са реално извършени и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на Зонис ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 180,00 лева по 2 бр. фактури, издадени му от посоченото дружество. От заключението по назначената при първоначалното разглеждане на делото ССчЕ е установено, че фактурите за деклариране на ВОД са отразени в счетоводна сметка 4111 Разчети с клиенти във валута , приходите са отразени в счетоводна сметка 702 Приходи от продажба на стоки . Експертизата констатира, че отразените плащания по разплащателните сметки на ревизираното дружество са с 21 358,89 лева по - малко от осчетоводените приходи в счетоводна сметка 702 Приходи от продажба на стоки , съответно от общата стойност на декларираните фактури. Доказателства, удостоверяващи други плащания след м.02.2017 г. не се представят. Относно извършените от Бумитспед ООД и Стройкомплект ЕООД транспортни услуги вещото лице констатира, че процесните фактури са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице. Доставчикът Стройкомплект ЕООД е издал и отразил в счетоводството си двете фактури, издадени на Зонис ООД. При извършена съпоставка на предоставените от Стройкомплект ЕООД и Зонис ООД заверени с вярно с оригинала копия на фактури 0000021003/16.05.2016 г. и 0000021624/02.07.2016 г. експертът констатира разлика в името на съставителя. В хода на извършената експертиза Стройкомплект ЕООД представя заверени копия на документи, удостоверяващи собствеността или наемането на МПС, които са посочени в процесните фактури за извършен международен превоз от Р. България до Р. Унгария, издадени на Зонис ООД, както и копия на трудови договори и заповеди за командироване на шофьорите. При проверка на представените документи във връзка с транспортните средства експертът констатира, че товар по фактура, издадена на 16.05.2016 г. е превозен с полуремарке с отбелязан регистрационен номер на [рег. номер], Свидетелството за регистрация, на което обаче е издадено на 17.03.2017 г. След преглед на доказателствата по делото, както и при извършената проверка в счетоводството на ревизираното лице, експертизата не установява през обжалваните данъчни периоди други издадени и осчетоводени документи за доставка на стоки към клиенти на Зонис ООД, които по вид и количество да са идентични с издадените фактури за деклариране на ВОД към клиент FMCG TRADE KFT, като приходите от извършените доставки /продажби/ постъпват и се отчитат по банкови разплащателни сметки в ПроКредит Банк ЕАД и Уникредит Булбанк АД. В хода на съдебното производство и в изпълнение на дадените указания от касационната инстанция е назначена допълнителна ССчЕ. Експертът констатира, че транспортът по декларираните от ревизираното лице ВОД е за негова сметка, в качеството на доставчик и е извършен от трето лице, превозвач. От Зонис ООД са представени 4 бр. потвърждение за получаване с еднакво съдържание и различни номера на фактури и дати. Според заключението на вещото лице фактури 21003/16.05.2016 г. и 21624/02.07.2016 г., издадени на Зонис ООД за извършен международен превоз са включени в дневниците за продажби на Стройкомплект ЕООД, като са отразени и в счетоводството на дружеството, а фактури 1000000329/19.10.2016 г. и 1000000437/30.01.2017 г., издадени на спедитора Булмитспед ООД за извършен вътреобщностен транспорт са включени в дневниците за продажбите на Ауто Бест Сървиз ООД, като фактурите са отразени и в счетоводството на това дружество. Съдът е приел, че оспореният РА е материалнозаконосъобразен. На първо място, е формирал извод, че РЛ не е доказало извършването на процесните ВОД към дружеството в Р. Унгария. В тази връзка излага мотиви, че за доказване на реалността на ВОД се преценява дали има транспортен документ по чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС, който да удостоверява получаването на стоките на територията на друга държава-членка. В конкретния случай според съда представените по делото в оригинал /лист 323 и сл./ и като копия ЧМР не са попълнени съгласно изискванията на чл. 6, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /в сила за България от 18.01.1978г./, като констатираните пропуски в попълването на кл. 9 документи в превозвача от изпращача , са обусловили достигнатия от първоинстанционния съд извод за липса на съпътстващи доставката документи. Установените от експертизата несъответствия между съдържанието на копия на фактури, издадени и предоставени от Стройкомплект ЕООД и копия на същите документи, предоставени му от Зонис ЕООД, както и копия на ЧМР, налични по делото и оригинали, представени допълнително за целите на експертизата, според състава пораждат обосновани съмнения относно тяхната достоверност и доказателствена стойност в процеса, като обективираните в тях факти не могат да се приемат за безспорно доказани. С оглед съдържанието на представените по делото товарителници и установената липса на съществени реквизити в тях, като получател, място и дата на приемане на стоката и в контекста на установените в хода на ревизията факти и обстоятелства, констатирани от страна на унгарската данъчна администрация, съдът приема, че не са налице изискуемите документи за установяване на ВОД по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС и обосновава извод, че представените ЧМР не доказват реалното изпълнение на транспортните услуги. По отношение на другия спорен по делото въпрос досежно отказаното право на данъчен кредит в размер 180,00 лева за данъчни периоди м. 06.2016г. и м. 10.2016 г. по 2 броя фактури за транспортни услуги, издадени от Стройкомплект ЕООД и с оглед обоснования извод за липсата на доказателства за осъществени ВОД от страна на ревизираното дружество, съдът е приел РА и в тази част за материалнозаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътреобщностна доставка /ВОД/ е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Р. България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, ВОД са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документи са определени с ППЗДДС. Препращането е към нормата на чл. 45 ППЗДДС, в приложимата за ревизирания период редакция, която в зависимост от подлежащите на установяване правнорелевантни факти разграничава документи за доказването на ВОД в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Първият факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Това обстоятелство е налице и не е спорно между страните. Следващите два правнорелевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. В процесния случай спорен е бил фактът относно транспортирането и фактическото преминаване на стоката от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС /Р. Унгария/. Правилно съдът е посочил за приложима нормата на чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС /в редакцията си след 29.01.2016 г./, която предвижда представянето на транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка, тъй като транспортът е за сметка на доставчика. РЛ е представило транспортни документи /ЧМР/ за съответните доставки още в хода на ревизията, които не са оспорени от данъчната администрация. Отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-273/11 г. Съгласно чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция, не засяга нито съществуването, нито действието на договора за превоз. Представените ЧМР съдържат всички необходими реквизити съгласно чл. 6, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, противно на изложените в тази връзка мотиви на първоинстанционния съд. За да мотивират извод за липса на ВОД по издадените фактури към FMCG TRADE KFT, Унгария с VAT номер [номер], подкрепен и от първостепенния съд, органите по приходите и първостепенният съд заключават, че не се доказва стоките да са напуснали територията на страната, като се позовават на липса на попълнени реквизити в ЧМР. За транспортирането на стоките по четирите процесни фактури са представени инвойс фактури и опаковъчни листове, в които стоката е достатъчно конкретизирана като вид и количество и съвпада със стоката по фактурите. Във всички представени международни товарителници са посочени имената и адресите на изпращача, получателя, превозвача, както и разтоварния пункт /по адреса на седалище на получателя в Р. Унгария/, товарният пункт в България и дата на товарене. Положени са подписи и печати за изпращача, получателя и превозвачите. По две от ЧМР транспортът е осъществен от Стройкомплект ЕООД, за което се представят съпътстващи транспорта документи, а именно фактури за заредено гориво, фактури за заплатени такси на ГКПП Дунав мост Видин-Калафат, документи за закупени винетни стикери на територията на Р. България и Р. Румъния, както и такива за платен паркинг. За извършения международен превоз от Стройкомплект ЕООД са издадени 2 бр. фактури с описани в тях превозни средства, с които е осъществен транспортът и които съвпадат с тези, посочени в опаковъчните листове. В действителност, както основателно сочи и съдът, в представените към процесната фактура 2000000005/27.06.2016 г. оригинал и копие на ЧМР не е посочен регистрационният номер на превозното средство, на което е натоварена стоката и е извършен транспорта, но това обстоятелство, обсъдено ведно с останалите съпътстващи доставката документи, в които регистрационният номер е описан, в това число фактура за заплатена такса на ГКПП Дунав мост Видин-Калафат /л. 133 от делото/, документ за закупен винетен стикер на територията на Р. Румъния /л.132 от делото/, опаковъчен лист /л. 129 от делото/ и заповед за командироване на Ю. Трифонов, на длъжност шофьор, за периода 27.06.2016 г. 20.07.2016 г. /л. 292 от делото/, обуславят извод, че транспортът е осъществен от превозвача Стройкомплект ЕООД с влекач марка Мерцедес , модел Актрос с рег. [рег. номер]. Обстоятелството, констатирано от вещото лице, че полуремарке с рег. [рег. номер] е регистрирано на 17.03.2017 г., т.е. на дата последваща осъществената доставка по фактура 2000000003/11.04.2016 г. и обусловило достигнатия от съда извод, че процесната доставка не е реално извършена, не се споделя от настоящия състав. Видно от представеното свидетелство за регистрация част I /л. 284 от делото/, процесното полуремарке е с дата на първа регистрация 21.01.2009 г. /код В , съгласно Приложение I, т. II.5 от Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29.04.1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства/. Условията и редът за извършването на промени в регистрацията на превозните средства са регламентирани в чл. 14 чл. 17 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като видно от законодателната уредба при всяка промяна в регистрацията се подменя свидетелството за регистрация /чл. 17, ал. 1 от същата Наредба/. Промяната на собствеността на превозното средство, респ. изменението на данните за собственика на превозното средство, е една от уредените в издадения на основание чл. 140, ал. 2 от Закона за движение по пътищата подзаконов нормативен акт хипотези за издаването на ново свидетелство за регистрация. В контекста на изложеното и с оглед представените в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, съпътстващи доставката по фактура 2000000003/11.04.2016 г., в които товарен автомобил с регистрационни номера [рег. номер]/[рег. номер] е описан, в това число опаковъчен лист /л.116 от делото/, ЧМР /л.118, л.323 от делото/, фактура за извършен международен превоз /л. 252 от делото/ и заповед за командироване на О. Диманов, на длъжност шофьор в Стройкомплект ЕООД /л.291 от делото/, за периода 11.04.2016 г. 30.04.2016 г., неоспорени от страна на приходната администрация, опровергават достигнатия от първоинстанционният съд извод за липсата на доказателства за осъществения международен превоз. Необоснован е и достигнатият от решаващия състав извод досежно достоверността и доказателствена стойност на представените от Стройкомплект ЕООД фактури за извършен международен превоз с оглед констатираното от експерта несъответствие в имената на съставилите ги лица, тъй като в случая са налице доказателства за счетоводното им отразяване през м. 05.2016 г. и м.07.2016 г. /л. 255 и л. 265 от делото/. По отношение на осъществения транспорт от Бумитспед ООД по процесните фактури с 2000000016/05.10.2016 г. и 2000000018/19.01.2017 г. от страна на РЛ са представени ЧМР, в оригинал и копия, инвойс фактури, опаковъчни листове, потвърждение за получаване на стоките от страна на унгарското дружество, фактури, издадени от подизпълнителя Ауто Бест Сървиз ООД, заповеди за командироване на служители на подизпълнителя за извършването на международен транспорт на стоки, договори за наем на МПС и лиценз, издаден на Ауто Бест Сървиз ООД за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение. Така представените по делото документи не са обсъдени от първоинстанционния съд ведно с останалия доказателствен материал. По отношение на фактура 2000000016/05.10.2016 г. съдът излага мотиви досежно констатирана липса на регистрационните номера на превозното средство в ЧМР, представено в оригинал, като същите, по аргумент от изложените в настоящото решение мотиви досежно фактура 2000000005/27.06.2016 г., не се споделят от настоящия състав. При наличието на изброените по горе доказателства, липсата на посочени номера на превозното средство, с което е осъществен транспорта, с поставяне само на печат на превозвача в кл. 6, не установява липса на реалност на ВОД. Противно на приетото от съда и органите по приходите, така представените доказателства, обсъдени и преценени в тяхната съвкупност, опровергават констатациите в процесния РА, че ВОД по фактура 2000000016/05.10.2016 г. не е реално осъществена. Във връзка с доставката на стоки по фактура 2000000018/19.01.2017 г. първостепенният съд констатира несъответствие в регистрационния номер на полуремаркето, описано в съпътстващите доставката документи. При наличие на транспортен документ по чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС ЧМР /л. 325 от делото/, което отговаря на изискванията за реквизити по чл. 5 и чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, не може да бъде отказано освобождаването на ВОД от ДДС, въз основа на нередовности в съпътстващите превоза документи. Необосновани са и изложените от решаващия състав мотиви по отношение на липсата на имена и качество на лицата, получили стоките в Р. Унгария в представените ЧМР, тъй като в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки липсва такова изискване, като поставянето на подпис и печат на получателя, които в процесния случай са налице, удостоверяват факта на получаването на стоките. С оглед на изложеното следва да бъде зачетена доказателствената сила на международната товарителница съгласно чл. 9 от Конвенцията. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че представените от страна на РЛ потвърждения за получаване на стоките по процесните доставки съдържат данни за получаването им на територията на Р.Унгария, както и номерата на фактурите за доставка. В тази връзка непосочването в представените ЧМР на конкретен адрес на територията на гр. Будапеща не води до достигнатия от органите по приходите и подкрепен от съда извод, че транспортът не е осъществен, тъй като разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС не изисква такова отбелязване. Обстоятелството, че на адреса на седалище на унгарското дружество се намира компания, предоставяща услуги, също не означава, че процесните ВОД не са извършени. От своя страна органите по приходите не са доказали, че доставчикът е недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В контекста на изложеното, в хода на ревизията и на съдебното производство от страна на приходната администрация не са ангажирани доказателства, които да оборят доказателствената сила на представените от РЛ и неговите съконтрагенти транспортни документи и в този смисъл достигнатият от съда извод, че превозът на процесните стоки извън територията на Р. България и получаването и на територията на Р. Унгария не е осъществен, се явява неправилен. Изложеното, обсъдено ведно с представените доказателства, съпътстващи процесните доставки, неоспорени от ответника в първоинстанционното съдебно производство по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 ДР на ДОПК, удостоверяват извършването на ВОД на стоки и това обуславя неправилност на формирания от АССГ извод за материална законосъобразност на процесния РА в посочената му част, като постановеното решение следва да бъде отменено в тази част. Въз основа на приетото, че процесните ВОД са реално извършени, необоснован и неправилен е и изводът на съда за недоказаност на транспортните услуги, осъществени от Стройкомплект ЕООД. В нарушение на материалния закон приходните органи отказват на ревизирания субект правото на приспадане на данъчен кредит по 2 бр. фактури, издадени от превозвача. Предмет на доставките е извършен международен превоз с товарни автомобили с рег. [рег. номер]/[рег. номер] и с рег. [рег. номер]/[рег. номер] по маршрут България Унгария. Плащането по фактурите е извършено по банков път съгласно приложените платежни нареждания. От превозвача са представени договор за финансов лизинг на ППС, копия на свидетелства на регистрация на МПС, фактури за зареждане на гориво и бележки за пътни такси и заповеди за командировки, които се обвързват с процесните ВОД като дата и време на издаване. Следователно, налице са достатъчно доказателства, за да се формира извод за реално осъществени транспортни услуги от страна на Стройкомплект в полза на ревизираното лице, поради което незаконосъобразно с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на получателя в общ размер на 180,00 лева по спорните фактури. Следователно, като е отхвърлил жалбата срещу процесния РА и в тази част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което РА следва да бъде отменен в цялост като незаконосъобразен. На отмяна подлежи решението и в частта за разноските. С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на Зонис ООД следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 16 992,66 лева за всички съдебни инстанции съгласно представения списък и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, доказателства за направени разноски за вещи лица и внесени държавни такси. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение